АНАТОМИЯ НА ДЕТСКИЯ БУНТ - "НУЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ"
Formalno-34
Децата никога не
лъжат, затова и бунтовете на децата са най-искреното и честно отношение към
досадността на света. Детското несъгласие е спонтанно, лишено от хитруване.
Възрастните могат да хитруват в своите протести, но когато едно дете не харесва
нещо, то е категорично в поведението си. Тропва с краче, изнася глас и тогава
целият свят е в ръцете му. Образователната система винаги ще е недолюбвана от
децата, защото тя създава правила, забрани и прерязва пъпната връв на детето
със спонтанността. Струва ми се, че всичко започва от детската градина, а
училището вместо да пришива крила, ги подрязва. Ако не съм права, поне такава е
тенденцията в световната история на киното. Преди точно 80 години, френският анархист
в киноизказа Жан Виго (26 април 1905 - 5 октомври 1934) снима филма "Нула за поведение", в
който централните персонажи са ученици-момчета от интернат. Началото на филма
започва с финала на една ваканция, с пътуването обратно от дома към детския
интернат. Децата се посрещат на гарата и под строй се прибират в интерната. Под
строй заспиват, под строй се събуждат, въобще малки автомати. Но цялата история
може би щеше да премине в послушание и хармония, ако не бяха черните овце: Брюел, Коса и Колен, които още в първия
учебен ден, получават "Нула за поведение". Обидени заради
несправедливото наказание, момчетата се събират, правят комплот и организират
революционно движение в неделя-точно, когато префектът ще идва на официално
посещение. Създава се революционна ситуация, бунт и на финала децата замерват с
вмирисаните консерви, с които ги хранят и изпокъсани обувки гостите. Гостите ги
преследват, но неуловимите протестници успяват да избягат от интерната,
развявайки пиратското си знаме-нещо като нашето "Свобода или смърт".
Всъщност освен
екшън, този филм си има и своите сюрреалистични моменти-особено в частта,
когато децата се замерват с възглавници- монтирането на движенията наобратно
създава усещането за космическа безтегловност. Жан Виго демонстрира своята
позиция дори в избора на актьори. Така например директорът на интерната е
джудже в буквалния смисъл на думата. Друг учител пък обира закуските на своите
ученици. Трети пък е с афинитет към красивите момчета, въобще всичко е тотален
кошмар при учителите. Затова съвсем заслужен е и детският вик: "Долу
даскалите, да живее бунтът!"
Жан Виго е
самороден талант, баща му е анархист, така че режисьорът е направо фамилно
обременен от революционния патос. Първият му филм от 1929 г. "По повод на
Ница" е съвместна киноавантюра с
брата на Дзига Вертов-Борис Кауфман. Както знаем Дзига Вертов е едно от
основополагащите имена в историята на съветското и световно кино от началото на
20 век. Когато гледаш филми на Виго, винаги се натъкваш на контрастността в
битието, където уродливостта е хиперболизирана.Бащата на Виго, Мигел Алмерейда,
активен френски анархист, умира в затвора през 1917. Детството на Виго е
нещастно и нездравословно, в подхвърляне между роднини и интернати. Той
боледува от туберкулоза и накрая се установява в Ница, където през 1930
режисира първия си филм, "По повод на Ница", сатирично-социален
документален филм. Виго се мести в Париж скоро след това и режисира "Нула
за поведение" (1933), който е обявен за "антифренски" от
цензурата, свален е от сцена след пет месеца и не е показван във Франция до
1945. "Аталанта" (1934) е шедьовър, безпощадно атакуващ същността на
френската буржоазия. Наложило се да бъде преработен драстично от продуцентите,
страхуващи се от реакцията на публиката. Смъртта на Виго на 29-годишна възраст
от левкемия отнема на френското кино един от най-обещаващите му таланти.В памет
на филмовия творец, всяка година във Франция се дава наградата „Жан Виго“ за
филми, характеризиращи се с "независим дух и добра режисура".
"Нула за
поведение" е откровен пънк, ако трябва да измерваме емоцията на филма с
днешни естетически и фешън критерии. Децата са реални пънкари. Пушат пури,
правят си знаме с череп и кости, подлагат на съмнение системата по брутален за
своето време начин-те отказват да се съобразят с нея и влагат особена страст в
отказа си да обслужват възрастните. Затова Виго съвсем основателно им пише с
последните си кадри своя оценка "отличен за поведение"- звучи бодра
песен, децата тичат по покривите на интерната, докато възрастните ги сочат с
пръст.
