КИНО:„ TRACKS” – стъпките на пустинята
„ TRACKS”
– стъпките на пустинята
„Някои номади са у дома навсякъде. Други не са у
дома никъде, и аз бях една от тях.” Робин Дейвидсън
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhvMDX-Ci80AkNKG0apclkL82Ks_iec4-5t2nZv0jKgzW5YVcbbaTG5XXZaY4z9otmKeR7oa9h-Bs5w5Yizmurn6AytgEq2kRng_9_mwz-ZTzj64KN1PWOnVDMmyXQCm8EIdd8A6RG9L0Ch/s1600/Tracks+(2).jpg)
Правят се няколко
опита за снимането на филм, върху книгата на Робин Дейвидсън. През 1993 г.
актрисата Джулия Робъртс е привлечена към проект на „Караван Пикчърс”, за да
изпълни ролята на пътешественичката- за съжаление идеята се проваля. През 2012
г Мия Вашиковска дава съгласие да участва във филма на Джон Карън, в ролята на
фотографа е младият актьор Адам Драйвър („Истинският Люин Дейвис”, „Франсис
Ха”). Мия Ващиковска преди срещата си с Джон Карън играе чувствително и със
страст централни роли в проекти на режисьорите: Гас Ван Сант, Парк Чан Ук, Гари
Фукунага, Тим Бъртън. Официалната премиера на „Стъпки” в Америка бе в края на
май тази година, а в Русия - 31 юли.
„ Стъпки” се
характерезира с изключителна визия, камерата на Манди Уолкър е доловила дъха на
пясъка, камерата живее във всяка капка, слънчев лъч или танц на аборигени.
Другият положителен аспект е дискретният социален поглед на режисьора към
деструктивното отношение на бялото общество спрямо местното население. Дори и
днес, когато социумът жестикулира с
патетичен тон своето хуманно поведение към ближния си, аборигените остават
встрани от любовта на белия човек. А се оказва, че ние не знаем нищо за техния
чуден свят. Истината е, че едно момиче чувства в самотата си много по-голяма
привързаност и доверие към аборигените, отколкото към хора от своята среда.
Героинята на Мия Вашиковска е сурова към себе си, предпочита шепота на
пустинята, предпочита компанията на кучето си Дигити, камилите и студения
пустинен вятър. Тя е трудна за разбиране до етапа, в който започваме да се
идентифицираме със стремежа й да се избави от шума на съвременния свят. Коренно
различна е позицията на фотографа-снимащ всяка стъпка от маршута на
пътешественичката. В началото за него тя е отчуждена странница-сензация, но на
финала той сякаш се променя под въздействие на харизматичната й суровост.
В „Стъпки”
мълчаливите картини са редовен екранен гост. Фабулата е изчистена от
интелектуални размисли за света, но чрез дефицита на словесност позицията на
главния персонаж е ясно изведена: пустинята е много по-жива от бъбривия свят на
хората.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgySoEnKl2tYxhL_qfuXU2qHgHGaly0GkMK-U2z52Dy1Kbb09cZVoe3NJ26WNts-hLpsviRdxjdsgMeEHZablYyFbQE26A74vpceMqeijNCARNBJKxx8tsKs_Bswa6UpbpVjtaHN9Oru7Yj/s1600/art-Tracks-Movie-3-620x349.jpg)
Дейвидсън
успява да се спаси от цивилизацията, от страничните, вредни ефекти на модерното
общество. След множество съпротиви тя решава по съвет на Рик Смолан да напише
разказ за живота в пустинята. Въпреки успешната кариера на журналист, Дейвидсън
е встрани от сензационното, бяга от
славата, от хората с фотоапаратите, продължава да изпитва неприязън към чуждото
любопитство и суетата.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgIgEa640GdhnOzP_FBBvkkAg_-XhEgovsN3W_ByrJc6vJ-7S_zI4melAZ5A-TaGl7ElsA5r-RpuM1jxTUjKsho0ZXpavvH1qA390c_bxNFHwyZWpnTcwdDrZ7B-jx4BQSb287UbM1jRaB3/s1600/tr.jpg)
„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2014 на Елица Матеева
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh3VKe-NKaFmCoLsTNW0J8zMntRcYJKgNTn2-D96cUnPYejHI7CuCoihFORFmN7wiU2A_jifxr399KEjbc2ulFE1aBKnImA2_3hrmcGv4_fSHFzAEsgl-JoAl5ZKaA-5FsUzGP4BWeiXYYU/s1600/tracks+(1).jpg)
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)
Една статия от: www.why42.info публикувана на 1.08.2014