Всичко, което винаги сте искали да знаете за ТМПЦ, но сте се страхували да попитате*
този текст бях пратила за вестник КУЛТУРА през началото на декември 2012, не го пуснаха...от страх или по други причини, както и да е----сега, ситуацията е друга, има оставки и все пак, продължавам да задавам въпроси!!!
ТМПЦ-Варна или алогичното сливане на две
културни институции в една е заболяване.
Попитайте артист от упомената структура, дали тази
издънка на театралната рефома е променила трудовия му делник за добро? Ще ви
отговори с въздишка- от онези Чеховите с дългата пауза между интервалите на
живеене. ТМПЦ обезличи артистите и творческите екипи на операта и театъра,а при
една опростена сметка на групиране на
приходите и разходите ще откриете,че Държавната опера на града, поради
по-големия си щат и свързаните с това процеси на функциониране винаги изземва
статута и автономността на театралите в ТМПЦ. Обидно е театър с над 90 годишна
история да се стопи в мъртво роден институционален ембрион. Обидно е най-вече
за хората от театъра. Във време на така креативния популизъм, демонстриран от
реформаторите, никой не се допита до актьорите. Те бяха и са без глас. Те си
останаха „играчи”. Надявам се актьорите да си спомнят тази дефиниция, дадена от
първия им творчески ръководител през лятото на 2010 г-н Славчо Славов. Неговото
2 месечно управление бе тоталното безумие и недоразумение. Не че настоящето не
е също така парадоксално, но поне в последното бълбукат някакви натрупвания в
емоционално-познавателния наратив на мениджъра.
Следя отблизо историята с ТМПЦ. Затова нека си
я припомним в кратце. През лятото на 2010 след като новата структура вече бе
факт, актьорите, техническият екип и персоналът на театъра останаха без
заплати. Лятото си течеше, хората репетираха и работеха, но безплатно. Спомнете
си какво бе обяснението за тази административна постъпка-бяха констатирани
липси, нередности в управлението на предишния ръководител на ДТ „Стоян
Бъчваров”. „Замръзяване”-то на заплатите предизвика вълнение и напрежение. На
върха на пирамидата ТМПЦ през август
2010 се изкачи човек от управляващата партия, поредната партийна номеклантура
от местно естество. Човекът нямаше представа за процесите в театъра. А на
журналистическите въпроси : „Какво е гледал от репертоара на театъра и
операта?” отговаряше с мълчание и презрение. Управляващите вкараха в театъра
театрален абориген, от когото се очакваше да подобри неговия авторитет. Но не е
виновен аборигенът (при пълното ми уважение към аборигените като фома на
общество), виновен е този, който дава зелника. Хората обичат да ядат държавни зелници...
Днес, макар и без зелник (ТМПЦ), същият господин (Славчо Славов) оглавява
Комисията по образование към Общинския съвет на Варна. Така се работи за
„благото” на варненци...
Актьорите пък макар и късно, поради
съображението „страх, лозе пази” на финала на септември 2010 организираха
шествие-хепънинг с лозунги, пеене по улиците на града, карнавални костюми и
прочие. Спомням си как някои от тях тогава викаха срещу министъра на културата
„ Оставка”. Днес най-гръмко викащите „Оставка” придобиха самодоволен вид,
защото властта погъделичка самолюбието им и ги дари
с пост в администрацията на театъра, с главни
роли и звездни мигове. Днес викачите са уморени от борби и искат да си гледат
„творчеството”. Или както казва един герой от филма на Лукино Висконти
„Гепардът”: „нещата обикновено се променят, за да останат ...същите”.
Покрай местният взрив на артистично
недоволство във Варна през есента на 2010 пристигна министърът на културата.
Какво са си говорили с кмета на града, за мен остава загадка, но г-н Славов
вече не бе мениджър на ТМПЦ. Управляващите трябваше да намерят достоен
ръководител и обявиха конкурс за мястото. Конкурсът бе спечелен през декември 2010
от г-жа Даниела Димова, (която вече менажираше Държавната опера). Тя имаше
опит, но и партиен билет, така че журито явно се е доверило повече на второто
при избора си за нов мениджър на ТМПЦ.
През 2011 ТМПЦ (театърът ) се сдоби с нов
театрален режисьор – проф. Пламен Марков. Интеглигентен, аналитичен режисьор,
но смятам, че предишният щатен режисьор Явор Гърдев бе връхлитащата интелектуална
провокация за актьори и за варненската публика. Явор Гърдев не прави компромиси
с вкуса на публиката!
Вярно, театралите бяха възнаградени за
работата си с Икари през сезона за спектакъла „Ричард-3”(реж. проф. Пламен
Марков), но ако поставим на везните онова, което други спектакли са създавали
като светове в историята на варненския драматичния театър, „Ричард-3” не е
спектакълът- феномен . Чисто субективно за мен през последните 20 години спектакълът-явление
за варненския театър е работата на варненската трупа с режисьора Стоян
Камбарев.
2012- в края на ноември:"На входа на ремонтирания, отговарящ вече
на всички европейски изисквания варненски театър, балерини поднесоха на
премиера, според традиционния български ритуал, пита с хляб и сол и менче с
вода.”** Затворете очи и помолете да ви
прочетат този текст на глас, какви картини се явяват в съзнанието Ви? При мен
се случва нещо като кинопреглед от ОФ-годините на българската кино хроника.
Липсва ми само хоро, в което балерини и премиер, накичени със здравец зад ухо
дружно овладяват родния неравноделен такт.
И сега е време за питането:
Приятели от театъра на
Варна, как се чувствате днес? Какво ви мотивира да работите в тази структурна
единица, в която взаимно се дебнете да не изплюете камъчета-недоволство?
Вместо тържества с
балерини и менчета с вода, кога ТМПЦ ще възстанови театралния си библиотечния
архив. Последният е бил поддържан до преди десетина години в някакво що-годе
прилично състояние?
Допада ли ви
менажирането на театъра в условия на театрална реформа?
Как си представяте
бъдещето в условия на тази театрална реформа?
Заставате ли зад
политиката на управление на Министерство на културата и личността на културния
министър?
Има ли нужда
Държавната опера от драматург, а драматичният театър?
Имам и други въпроси,
но ме е страх да попитам. Тях си ги задавам редовно на маса, като някогашните
хъшове. Тогава страхът внезапно изчезва.
А сега извън контекста
на въпросите ми около ТМПЦ, попитах млад режисьор, работещ в друг държавен
театър, какво му давам новата реформа, та колегата отговори така: На 28 години съм и честно да ти кажа не съм видяла голяма разлика от
преди реформата и сега.... Освен, че от дъжд на вятър взимаме по някой друг
бонус върху заплатата. От материална точка това е, а от творческа, за съжаление
нямаме право да бягаме много в страни отнсоно проекти и идеи, спектаклите
трябва да бъдат по "смилаеми" за широката публика!”(умишлено няма да
назовавам името на режисьора, за да не се раздели с трудовия си договор).
Това е...
* игра със
заглавие на филм „Всичко, което
винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972)-реж. Уди Алън
