кино:"Свалки в облаците" , Педро Алмодовар -2013 като зациклящ скреч над Мадрид

"Свалки в облаците" , Педро Алмодовар -2013 като зациклящ скреч над Мадрид

" С филмите на Педро Алмодовар иронията и парадоксите на живота откриват своя рай-един свят, чиято дълбочина е много често в привидностите, свят, където нищо няма повече смисъл от това, което изглежда безмислено и където безредието възстановява реда. Няма по-красива бащина любов от тази на жена, която е била мъж, няма по-красива възхвала на истинската женственост от тази на мъжа, който е станал жена."*

Премиерата на "Свалки в облаците" през април в България се появи паралелно с премиерите на филма в Унгария и във Франция, месеци преди "Свалки в облаците" да пикират над Америка, Великобритания и Германия. Филмът може да откриете взависимост от разпространението му под заглавия: "Любовници пътници" (най-близо до оригинала) и " Аз съм толкова възбуден!".

  Опитах се да изгледам филма с изострено внимание, но още на 10 минута установих, че нито мога да се възбудя от подобен флирт с жанра screwball от 40, 50-те в Американските кинокомедии, нито нелепиците в комедийния "потенциал" на драматургията предизвикват смях. Вероятно  всеки признат талант в изкуството има и свои сгромолясвания, а "Свалки в облаците" е луксозно аварийно кацане, в което заедно със очарователния пухчо Алмодовар са се сгромолясали едни от най-интересните съвременни испански икони на киното: Хавиер Камара, Сесилия Рот, Лола Дуеняс, Паз Вега, Бланка Суарез,Пенелопе Круз, Антонио Бандерас.  Бандерас и Круз се появяват епизодично в три минутен диалог, от който започва и изкуствената възбуда в облаците.

  Фабулата: един механик (Бандерас) по невнимание и възбуда от новината, че ще става татко, докато държи в прегръдките си своята любима(Круз) разсеяно "проверява" изправността и системите за презимяване на летящ обект, чиято дестинация е Мексико. Този обект се слави с три танцуващи стюардеси-мъже, които са хомосексуалните талисмани на борда и при сложни ситуации имат списък от песни за разведряване на обстановката.Бизнескласата на полет 2549 на авиокомпания Peninsula се обитава от чешити: килър от Мексико, парапсхиложка-стара мома-девственица, известен актьор Дон Жуан, който има проблеми с две възлюбени едновременно, финансов магнат в статус на криза, известна персона от жълтите вестници...Бизнескласата е будна по време на полета, а другите пътници заспиват като с вълшебна пръчица (този момент, напомня за едно гаспачо и спящи полицаи от "Жени на ръба на нервна криза"). Парапсихоложката усеща негативни вибрации в пространството с основание-има проблем с шасито, което налага самолетът да не лети за Мексико, а да кръжи като заблуден гълъб около Толедо, докато му се разреши да кацне аварийно върху свободна писта. Стюардите правят всичко възможно,за да разведрят атмосферата: наливат напитки, носят храна, осигуряват телефонна връзка с близките на пътниците, танцуват, пеят (на плейбек, разбира се),обгрижват екипажа . Алмодовар определя тези симпатични летящи сестри на милосърдието като античен хор, който с повтарящите си реакции коментира  повторенията от жизнените грешки на персонажите. Актьорът - Дон Жуан звъни на една от приятелките си и улучва опита й за"случайно" самоубийство, тук Алмодовар разчупва монотонността на разказа и включва паралелна история с приятелките на любовника-актьор, но при другите комуникации по телефона се е отказал да усложни сюжета, което е повече минус за и без това слабо развитата драматургия.     Старшият стюард (Хавиер Камара) отдавна е гадже на капитана на екипажа, докато последният пази в тайна отношенията си, естествено в сублимен момент, двамата консумират любовта си в тоалетната. Всъщност около паниката и един коктейл с мескалин почти всички будни пасажери се отдават на любовни ласки, а парапсихоложката-девственица си набелязва един момък, с чиято помощ загубва девичеството си, без помощникът да разбере. На финала всички практикуващи секс в самолета се приземяват читави и здрави и леко,(много леко) помъдрели. Може би всеки от тях е станал по-добър, по-търпелив, по-отговорен?

  И въпреки неочакваната художествена булимия на "Свалки в облаците", визуалният стил на Алмодовар е запазен. Изключителен дизайн и сценография, перфектни цветове и осветление, страхотни костюми и не на последно място: триото стюарди се справят чудесно с хореографията около танцовото интерпретиране на паниката. Алмодовар е искал да направи комедия, посветена на сексуалността като дар, изискващ да му се радваме всяка минута, да му се наслаждаваме, да го празнуваме. И въпреки хвърлените сили, енергия, тази безсмислена щурост не достига до търсения резултат. Пътниците се лутат в страстите си над Мадрид, а метафората на Алмодовар за лутането и цикленето на обществото присъства единствено в съзнанието на режисьора.

*из "Педро Алмодовар, киното на желанията" от Фредерик Строс, ИК "Колибри"-2003