why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
от ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КУЛТУРНИЯ СТОПАДЖИЯ
"Духове в
Принстън", "Наставникът" от Даниел Келман-между ейдоса и
творческия патос
Наскоро излязоха в
превод от Жанина Драгостинова пиесите "Духове в Принстън" и
"Наставникът" с автор Даниел Келман (издателство Black flamingo publishing). Стилът на сравнително
младия автор (роден на 13 януари 1975) представлява свежа интелектуална игра, в
която магията на философията, логиката и творческият патос се пресичат в
ерудиран,елитарен пароксизъм. Взривът от остроумна словесност в тези определено
нелеки за поставяне пиеси едва ли ще е хапка за всеки локален режисьор, но ако
все пак някой се осмели да постави Келман на българска сцена, го очакват
интересни конструкции, в които магическото и реалността правят ежедневен
джокинг с действащите лица.
"Духове в Принстън" е определено пиеса за почитателите на
философията и най-вече за онези, които са чували или чели за т.нар.
Виенски кръг от края на 20-те и
началото на 30-те години на миналия век. Ето защо сред действащите лица
откриваме логическия взор на: Курт Гьодел, Мориц Шлик, Фридрих Вайсман и др.
Главното лице в "Духове в Принстън" е Курт Гьодел, който
"тича" през различни времена ту като дете, ту като утвърден учен, ту
като мъртвец, а действието на пиесата започва от финала на жизнения му цикъл-погребението
му, където духът на Гьодел подрежда времето и пространството в паралелно жизнено съревнование с бесовете на красивия
си ум. Гьодел доказва съществуването на Бог, както и относителното значение на
времето и пространството. За него те са едно и също, в зависимост от
доказателствата в полза на теорията му. Персонажът на Гьодел е странник, но
симпатичен аскет. След нахлуването на национал социализмът, ученият е принуден
да напусне Виена, за да се отправи на дълго пътешествие до Америка. В
пътешествието за Америка, Гьодел и съпругата му Аделе за "по-пряко"
минават и през проверката на съветски командири. Гьодел се омъжва за танцьорка
и въпреки, че нищо не разбира от еротика и любов, неговата съпруга е може би
единствената жива душа, която го подкрепя, обгрижва и обожава. Гласове
"говорят" на Гьодел,че ще умре от отрова, затова ученият отказва да
се храни, ако ястията не се опитат предварително от дегустатор. Гьодел
диалогизира откритията си с друг бляскъв ум на 20 век - Алберт Айнщайн, с
когото си обменят чудесни математически каламбури. В някои отношения
структурата на "Духове в Принстън" ми напомня за онзи сюрреалистичен
свят на един български спектакъл: "Медея-Майка ми", макар че
аналогията е по повърхността и най-вече свързана с появата на глас от бъдещето,
в другото "аз"- "аз" на отвъд съществуващото, познатото.
Науката не е "игра на кегли" и въпреки, че понякога чрез науката се
отрича съществуването на Бог, на душата, човек има "право на радост",
а душевните радости са безсмъртни.
"Времето е като разписание на влак.Събитията са гарите, на които
влакът спира. Но независимо къде се намираш ти, другите гари си съществуват.Не
изчезват. И влакът пътува в кръг. Всеки отделен момент е завинаги."*
"Наставникът" е втората пиеса от Даниел Келман, в която
творческият процес и по-специално писането на пиеси са подложени на аналитичен
разрез, разбира се в типичния за автора саркастичен план. Преди да ви въведа в
тази забавна, но и тъжна фабула за компромисите на писането, подчертавам, че
пиесата трябва да бъде настолно четиво за всички администратори в сферата на
културата, защото:
"...кой би искал да е чиновник в сферата на културата? Случвало ли ви
се е някога да попитате дете какво иска да стане, като порасне и то да ви
отговори: "Искам да организирам дискусии и да раздавам стипендии"?Професия
за хора без кураж, които просто остават в обкръжението на това, което всъщност
искат да получат от живота. Занимание за хора от миманса"...**.
Млад автор, обещаваш глас на новото
поколение драматурзи ще получи 10 000 евро, ако прекара една седмица заедно с
известен, но малко поовехтял гуру на драматургичното писане. Фондация дава и на
гуруто 10 000 евро за възможността да покаже тънкостите на писането и да разкрие тайните на творческия патос. Бенямин
Рубин и младият Мартин Вегенер изследват пиеса, дело на Вегенер. Първоначално
резултатът е отчайващ. Рубин категорично отрича драматургичиня текст, подлага
на твърд скепсис наличието на талант у Вегенер. Вегенер иска да напусне
работния семинар, но нещо се случва. Рубин е странна птица, понякога си
противоречи, често мрънка като всяко старче с претенции на бивша примадона, а и
парите са от значение за оценката на творческия патос. Големият въпрос в
писането като проекция на възприятия се състои в смисъла на тези възприятия.
Защо, за кого и как ги създаваме? В какъв словесен пух ги обличаме? Мартин е
като Трепльов от първо действие на "Чайка", обижда се лесно, липсва
му твърдост, а и неговата Чайка, в случая съпруга Джина нищо не разбира от
литература. За нея "талантливо" е онова писане, което другите
определят за талантливо. Наставникът Рубин внезапно променя оценката си за
пиесата, фондацията отчита успешен проект, а изкуството със сигурност се
сдобива с още един обещаващ глас, уви само глас (в пустиня)! Изкуството само по
себе си раздава присъдите за автентичността на своите деца.
Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен в семейството на театрален
режисьор и актриса. Келман израства във Виена, където родителите му работят в
Театъра в Йозефщат. Следва философия и германистика във Виенския университет.
Автор е и на романите „Измерването на света“, "Слава" (преведени на
български от Жанина Драгостинова).
Отличен е с наградите „Кандид“ (2005), приз на фондация „Конрад Аденауер“
(2006), „Хаймито фон Додерер“ (2006), „Хайнрих фон Клайст“ (2006), наградата за
литература на вестник „Ди велт“ за 2007 г.
* "Духове в
Принстън"
**"Наставникът"
