КИНО:"ВАЙЪЛЕТ И ДЕЙЗИ"- мъртвец си, ако ги докоснеш!

Публикувано в сайта ДРУГОТО КИНО

 "ВАЙЪЛЕТ И ДЕЙЗИ"- мъртвец си, ако ги докоснеш!

   През 2010 година, актрисата Жана Караиванова иницира фестивала за независимо кино в София. Фестивалът So Independent има две издания всяка година, а между Ню Йорк и София се случва своеобразен културен мост в света на киното и идеите за неговото съществуване.So Independent е единствен по облик и специфика филмов фестивал в Югоизточна Европа. Както казва Жана Караиванова:" независимите филми - най-живото и истинско кино, идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рисковете. So Independent е възможност да се покажат в България стойностни и различни американски филми. Целта е да се запълни една ниша и да се разшири кръгозорът на разпространителите". Публика и специалисти с нетърпение очакват новите филмови предложения в поредното издание на So Independent (24 октомври- 3 ноември). А във финала на фестивалната програма тази година в три различни киносалони ( на първи ноември в Евро Синема, на втори ноември в Дома на киното и на трети ноември в Cinema City Paradise Center) ще се случи любопитна среща с персонажите на  дебютиращия като режисьор Джефри Флечър ( роден на 4 октомври, 1970 г-в Ню Лондон, Кънектикът) - "Вайълет и Дейзи". Джефри Флечър е познат на световната публика като сценарист на отличения с награда "Оскар" филм "Прешъс"(2009). В интервюта около създаването на киноприключението "Вайълет и Дейзи", той разказва, че идеята за тази история се е появила много преди "Прешъс", а кастингът за избор на актриси, влезли под кожата на двете тийнейджърки - килърки под прикритие е бил изключително изживяване- по скайп стотици актриси от Европа и Америка се надпреварват за шанса да изиграят разкрепостените Вайълет и Дейзи.

  В търсене на информация за този филм, попаднах на интересени факти- в историята на невероятните феномени от 30-те години на миналия век, се изявява един актьорски дует на сиамските близначки Вайълет и Дейзи Хамилтън, които свирят на саксофон и цигулка, пеят и забавляват в големи атракциони публиката. Може би съществува заиграване с този феномен и заглавието на филма, но Вайълет и Дейзи в историята на Флечър за револвери, килърски поръчки са  наистина като скачени съдове, макар че това е само на първ поглед. В главните роли, в тази камерна и интимна фабула участват: Съша Ронан (Дейзи), Алексис Бледел (Вайълет), Джеймс Гандолфини ( Майкъл), Дани Трейо ( Ръс), Мариан Жан-Батист ( като килърката Айрис) и др.

   Алексис Бледел и Джеймс Гандолфини са познати на родната телевизионна публика от сериалите: " Момичетата Гилмор" и "Семейство Сопрано". Джеймс Гандолфини умира седмица след премиерата на "Вайълет и Дейзи", така че този филм е важен като наблюдение и анализ върху една от последните му роли, а и актьорът има множество изяви в областта на независимото кино.

 "Вайълет и Дейзи" е любопитен с визията си, която е на ръба между фентъзито и традицията в гангстерското кино. Разделеният на 10 фрагмента киноразказ стартира с Вайълет и Дейзи, преоблечени като монахини, които осъществяват поредната акция по спасяване на строго охранявана персона, вероятно отвлечена по поръчка. В играта с револвери и кръв те действат като терминатор, не им мигва окото, но в реалния свят, момичетата са като деца-с мечтите си по нашумяла поп икона Барби Съндей. Дейзи и Вайълет мечтаят да си закупят рокля, носеща марката Барби Съндей, но нямат 300 долара и като в приказка телефонът звъни със следващата поръчка от шефа на тяхната килърска групировка, в която девойките са съответно номер 8 и 9 по ранг и умения.

  Вайълет и Дейзи са изпратени да убият Майкъл. Но вместо проявил се с лоши постъпки мъж, момичетата откриват симпатичен, уморен от живота самотен баща, чиято дъщеря отхвърля опитите за взаимна комуникация. И оттук структурата на филма като жанр някак си се обръща наопаки, защото зрителят попада в свят на взаимна изповед, в която малките и големите стават приятели и започват да си говорят нормално, да се разкриват, да си споделят. Дейзи на Съша Ронан до финала на този киноразказ е може би по-рационалният, аналитичен персонаж в сравнение с Вайълет, но пък Вайълет пленява зрителя с тоталния си "непукизъм" и отрицание на социума. Вайълет е може би жертва на социума, който провокира появата на аутсайдери. Вайълет и Дейзи в килърството реализират своето бягство от действителността, но когато настъпва моментът да се отговори на въпроса: "Защо го правят?"- тишината е единственият отговор. Майкъл е ограбил босове, но не изпитва вина, посреща смъртта с облекчение, защото е болен от рак. А срещата му с тези 18 годишни на ръба между детството и порастването е като въздух и балсам за старото му сърце. Джеймс Гандолфини изгражда изключително дълбока и релефна характеристика на родителя, търсещ връзка с децата си, но ежедневието и рутинното е убило естествеността на общуването.

  "Вайълет и Дейзи" на Джефри Флечър не се отказва от насилието и кървавите сцени, но те някак си минават през съзнанието, така, както опитният зрител гледа киното на Тарантино. Защото киното е друга реалност, опитваща да събере изчезналите парченца на човешкото в действителността и да ги залепи и съхрани върху лентата от фантазии може би без синхрон с логиката на живота, но в хармония с логика на чувствата. Струва ми се, че кръвта в историята на Флечър е опаковка и преход към плътта на чувствата, онези, които някак си така често избягваме, защото обществото е съвкупност от индивидуалисти и егоисти. Във "Вайълет и Дейзи" все пак Бог е жив и когато наблюдаваш финалните минути, в които Дейзи подараява своята рокля в стил Барби Съндей на дъщерята на Майкъл, разказвайки за последните й мигове с Майкъл, си казваш-"хубаво е да имаш мечти, да бъдеш млад и да съхраниш импулса на тези години, дори, когато животът иска да те накара да промениш кожата си, да предадеш вярата си. Хубаво е да бъдеш себе си, отколкото "мъртвец", объркал адресата на своите мисли и чувства. А там, някъде може би ще ти се случи и твоята среща с "Вайълет и Дейзи". Дано!