БЪЛГАРСКО КИНО: ВЪЛЧИЦАТА -22 февруари - АРТ "НА ТЪМНО"ЗОНА
През 60-те години на 20 век правят своите значими професионални изяви в българското кино автори като: Бинка Желязкова, Христо Ганев, Рангел Вълчанов, Валери Петров, Христо Писков, Ирина Акташева, Любомир Шарланджиев, Борислав Шаралиев, Людмил Кирков, Методи Андонов. Те очертават с творбите си различния поглед, трансформиращ идеологемите на социализма в специфична личностна позиция. Филмите, които ще предложим в модула "Българско кино от 60-те години на 20 век- антиконформистки проекции" на публиката в АРТ "НА ТЪМНО" ЗОНА (Варна, ул.”Стефан Стамболов”2) са резултат от креативността на едно талантливо поколение. Финалната права на този период ще бъде 1968 г.( на 20 август с.г., СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират Чехословакия. България е първата държава, настояла за военна интервенция в Чехословакия.).Кино заглавията предизвикат любопитство, защото повечето от тях са имали трудна съдба-били са обект на цензура или пък са били съпроводени с трудна и обширна полемика по време на т.нар. художествени съвети.
Модератор на събитията: Елица Матеева
ВХОД:СВОБОДЕН!!!
22 февруари от 17.00
Вълчицата
1965г., 85 мин.
Сценарист: Хаим Оливер, с участието на Рангел Вълчанов
Режисьор Рангел Вълчанов
Оператор Димо Коларов
Музика Васил Казанджиев
В ролите: Илка Зафирова, Георги Калоянчев, Наум Шопов, Красимира Апостолова, Антоанета Немска, Георги Черкелов, Илия Добрев, Борис Шарланджиев и др.
Ана с прякор Вълчицата е младо момиче с предизвикателно поведение, което всъщност прикрива нерадостно детство с липса на родители и истински приятели. Нейната прямота и честност я вкарват в остри конфликти с лицемерието и равнодущието на заобикалящите я. Огорчена и подозрителна към всички, тя постъпва в трудововъзпитателно училище за подправяне на биографията си. Появата й нарушава установения с много труд от директора ред. Със свободния си дух тя настройва към неподчинение останалите ученички. Организира нощни партита с алкохол и цигари. Предизвиква пожар и пее италиански естрадни песни. Атмосферата в училището е разстроена. Но самият директор е човек с опит и добра воля. Способен да съчувства, той вижда в момичетата не престъпници, а жертви на обществото и им предоставя сами да решават съдбата си. Те му отвръщат с доверие. С огромно търпение и вяра, той внимателно се опитва да промени Ана и да я върне обратно при хората, от които бяга. В последния разговор с учителите успява да защити достойнството на своите възпитанички и вярата си в тях. Неговите топли човешки чувства помагат на Ана да превъзмогне своето объркване в душата, довело до деструктивна омраза и недоверие към хората, и в същото време да си възвърне своята естествена човешка увереност и самочувствие.
