ФОТО ИЗЛОЖБА НА ЕЛИЦА МАТЕЕВА - BACKSTAGE като на кино
BACKSTAGE като на кино
Пропътувах стотици километри, за да
ги гледам, а снимките бяха между другото, просто шега, опитване, лично гмурване
в съществото на актрисата-актьора. Не съм професионален фотограф, а и никога
няма да бъда поради две извинителни причини-очарователно треперене на ръцете и
влошаване на зрението. Въпреки, че съм наясно с ISO-то, с ръчния режим, с
фокусното разстояние и други знакови компоненти, които определят качествата на
професионалиста-фотограф, не искам да съм професионалист, ще ми е скучно,
досадно. Ако ситуацията с очите се превърне в проблем, намерила съм му цаката-като в един филм с
Уди Алън-неговият герой въпреки липсата на зрение засне филм-шантаво, без
логика, а критиката го обяви за шедьовър. Не се нуждая да ме оценяват критици,
защото съм критик по образование и следователно съм с връзки, а може и да съм вече
шедьовър!
А защо като на кино? Може би заради романтичната възбуда,
когато се завръщам към тези моменти в гримьорните на театър „Азарян“- НДК,
Театър 199, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“- Варна.
Да си в гримьорна с актриси от Златния клас
на Крикор Азарян е опасно, но очарователно преживяване. Тук усещаш с всеки атом
на тялото си пожара, силата, енергията, страстта, с която те се отнасят към словото
на Валери Петров. Крия се зад закачалките или открехната врата, за да уловя в
кадър Лилия Маравиля, Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова - Кокран, Стефка
Янорова. Има кадри, в които съм изпитвала страх от близостта ни, а в други –
там е топло, нежно, там е копнеж.
Не си спомням кога за първи път се осмелих да
пиша на Ива Тодорова. Може би е било месец след гостуването й във Варна с
„Приятно ми е, Ива!“
Нейната искреност и
лекота от сцената ме озари в труден период, когато бях на кръстопът, а аз
винаги съм на кръстопът, защото в мислите си отдавна съм напуснала мястото на
обичайното ми пребиваване. После общуването се превърна в част от един детски
проект и така до Коледа на 2021. Най-хубавата Коледа - Коледата на колела между
София и Варна и спектакъла й „Ива е онлайн“- едно от най-съкровените ми
преживявания, което ме вдъхнови да направя нещо за себе си и със себе си в
последната третина от битието ми тук. А то е твърде семпло: да се радвам на
живота и да обичам!
В една от най-красивите септемврийски вечери
в София, когато улиците нашепват мечти, прибирайки се от спектакъла „Нощта на
покера“ реших, че повече не бих искала нищо да спестявам: когато съм тъжна ще
бъда тъжна, а когато обичам някого-да го обичам без да изисквам, да го правя
така, както живеят птичките. Точно в тази вечер пожелах да събера в кадър
сюрреалистичните мигове от BACKSTAGE, в които всички сме част от магията ТЕАТЪР, но като на
кино!
Подарявам ти 26 фрагмента от минутите преди
спектакъла, минутите, в които актьорът е между два свята - на прага на рая.
Подаравям ти тези
скромни фото опити с участието на: Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Красимира Кузманова – Кокран, Ива
Тодорова, Мартина Апостолова, Ели Колева, Йордан Ръсин, Теодор Каракачанов, Кристиян
Негалов.
С благодарност към
колегата Елвира Георгиева-худ.ръководител на школа по фотография „Позитив“- ОДК
- Варна и моите ученици: Симона Николова, Радина Романова и Божана Станева.
Благодаря на всички, които ми се довериха, за да ги има тези фото опити.
С уважение: Елица
Матеева
20 март , 17.00 ч. Bookstore, улица „Преслав“ 12,
Закриване на изложбата - 27.март, по повод
МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА – специална прожекция на филма-дело на децата от
кино школа „Братя Люмиер“ към ОДК-Варна с худ. ръководител Елица Матеева,
„ПРИЯТНО НИ Е С… ИВА!“
Филм с участието на
актрисата Ива Тодорова и деца от кино школата.
17.00 ч. Bookstore, улица „Преслав“ 12,
