сряда, 21 юни 2017 г.

„Песен за песен“ или един неочаквано романтичен Теранс Малик


  • Създаден: 19 Jun 2017
  • От Елица Матеева
  •  
Преди 6 години Теранс Малик заснима за около 40 дни „Песен за песен“, но дълго работи върху монтажните връзки и едва през 2017 „Песен за песен“ се среща с публиката.
Повечето от снимките са реализирани по време на музикалния фестивал  Austin City Limits в Остин, Тексас. За първи път експерементаторът в използването на камерата Малик се гмурва в музикалния свят и събира на едно място  иконите Пати Смит, Иги Поп „Ред Хот Чили Пепърс“ и още много интересни изпълнители, за да създаде музикална мелодрама за любовен триъгълник, за двама мъже и една жена, които са избрали музиката като  отправна точка за минали и бъдещи събития. Времето на разказа събира в едно различни периоди от живота на Фей (Руни Мара), БиВи (Раян Гослинг) и Кук (Майкъл Фасбиндер). По-късно продуцентът Кук ще обсеби непозната сервитьорка (Натали Портман), а след много провали ще бъде като сексуален вампир с множество непознати, с което Кук  напомня на Брендън, изигран от Майкъл Фасбендер в филма „Срам“ (реж. Стив Макуин). Вероятно не е случайно и указанието на Малик – Фасбендер трябва да бъде харизматичен палавник като Сатаната в „Изгубения Рай“ от Джон Милтън.

Спомените и размислите на Фей обединяват отделните фрагменти от историята - „Песен за песен“ е съвкупност от монолози на персонажите зад кадър, чрез които се коментира емоционалния заряд на събитията.

Често като повтарящ рефрен чуваме въпроса: „Кой съм аз?“- подобни загадки за смисъла на човека и битието му, Малик задава и в предишните си филми „До чудото“ (2012), „Рицар чаши“ (2015) и „Пътуване във времето“ (2016).
Терънс Малик е романтичен идеалист. Неговите филми възпяват добродетелите, красотата, истината и справедливостта. Персонажите се задъхват от едновременния бяг на личните си истории- запазанета марка  трансцедентален светоглед на режисьора, заради който Малик привлича мнозина критици.
В последния си филм "Песен за песен", Малик прави нещо ново със своята позната техника: поставя ясна рамка - семпла история на двойки в съмнение и конфликт. Но в  развититето на любовния триъгълник той показва сурова емоционална мрежа от взаимоотношения, представя разнообразие от визуални преживявания.  Те са интерпретирани със специфичния колорит на Малик - кинематографичен импресионизъм, който от всевъзможни ракурси улавя сърцевината на любовния дискурс.

Срещата между Фей, Кук и БиВи и амплитудата на страстите в триъгълника се доближава до тази на персонажите от филма „Жул и Жим“ (1962).

Фей и БиВи в различни периоди са имали сделка с Кук, който ги въвежда в света на музикалния бизнес. В някакви отблясъци от миналото Фей е била заедно с Кук, а БиВи с Аманда (Кейт Бланшет) и Лике ( скандинавската певица Лике Ли). Докато се лутаме из лабиринта на обвързвания и раздели, Фей си спомня и за връзката си с прекрасната Зои (Беренис Марло).  Фей анализира своите любовни неуспехи и внезапно се появява нейният музикален ментор Пати Смит, чията естественост е  неотразима. Между разходките с човека, когото обичаш и страха да не останеш предаден, от вътрешността на душата,зрителят внезапно попада във водовъртежите на концертния живот, където публиката се чувства свободна, дива и дава воля на чувствата си.
Ако Терънс Малик не беше режисьор, то със сигурност щеше да бъде професор по философия и да изследва творчеството на Мартин Хайдегер. Разбира се, имало е къде и кога да се случи, но Малик се разделя по субективни причини с Оксфорд и любимата наука. И въпреки, че той е бил учител по философия и е публикувал в различни издания свои статии, Малик избира киното, за да преподава света, в който вярва, да го преподава чрез образи, чрез поезията на образа.

В киното на Малик специално място заема операторът Еманюел Любецки, който за пореден път застава зад камерата и рисува връхлитащи, хипнотични видения като провокативно разполага в светлина и движение любовта. Актьорите репетират без текст, импровизират върху зададени теми, а Малик ги следи неотлъчно със своята вярна спътница – камерата.

Картините се сменят, камерата наднича през сгради, стаи, в спалните на персонажите, пейзажи се редуват-вода, небе, земя и зрителят остава с впечатлението, че тази фрагментарност, която изглежда  хаотична, в структурата си притежава някаква своя невидима логика, а повтарящият  се образ на прегръдката между Фей – Кук-БиВи  подсказва какъв би трябвало да е финалът на историята: смисълът е в единението на душите ни. Когато Той и Тя са заедно настъпва баланс. Фей споделя „ Не искам да спирам да те обичам. Мисля, че няма да мога да го направя!“, а някъде като ехо остава фраза от монолога на  Той: „ Ти си единствената любов, въпреки че не успяхме тотално да преминем през нея!“. 
„Песен за песен“ е вид повторение на всичко, което досега ни е предлагал Терънс Малик, но някъде в тъканта на това сладко повторение живее нещо ново, този път Малик е оставил вратата отворена за любовта, любовта, която озарява, пленява, разбива и осмисля съществуването. Любовта, без която не можем!

събота, 10 юни 2017 г.

ПРОЖЕКЦИЯ НА "ПЛАНЪТ НА МАГИ"

Когато Итън Хоук изневерява на Джулиан Мур с Грета Геруик в „Планът на Маги“ или за една очарователна Удиалънска комедия без да е режисирана от Уди Алън

Ребека Милър е дъщеря на великия драматург Артър Милър. Тя е режисьор и актриса, която създава сериозни драматични творби, но ето че в „Планът на Маги“ (2015) ни изненадва с невероятна комедия, за която вероятно зрителят би предположил, че е дело на Уди Алън, защото филмът се развива в диалог и ситуации с типичната стилистика на невротичния и ироничен Уди.
Ню Йорк през различните сезони е град, в който живеят интересни и странни субекти като Маги (Грета Геруиг).Маги иска да стане майка и планира да прибегне до изкуствено осеменяване, но плановете й са нарушени, когато тя се запознава с антрополога Джон (Итън Хоук). Той има нещастен брак с Жоржет (Джулиан Мур). Маги се жени за Джон, който се разделя с Жоржет, но след известно време Маги започва да се чувства нещастна и в главата и се появява нов план. Какъв е този план, варненската публика ще разбере в поредната кинолектория - отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ на 1 юли от 10.00 ч. Водещ на лекторията и селекционер на прожекцията е Елица Матеева-критик и театрален режисьор.
В „Планът на Маги“ участват актьорите: Уолъс Шоун, Грета Геруиг, Итън Хоук, Джулиан Мур, Травис Фимел, Бил Хадер, Мая Рудолф, Карън Реналди, Алекс Морф и др.
РЕБЕКА МИЛЪР (1962) е американска писателка, сценаристка и режисьорка. Първият й филм, сниман по собствен сценарий и високо оценен от критиката, е “Анджела” (1995). Авторка е на сборника с разкази “Лична скорост” (2001), пренесен на екран следващата година и удостоен с множество награди; и на “Жена, която...” (2003). “Няколкото живота на Пипа Лий” (2008) е последната й книга. В едноименната кинотворба се снимат Киану Рийвс, Уинона Райдър, Моника Белучи и Алън Аркин.
Ребека Милър е омъжена за актьора Даниъл Дей-Луис, с когото имат двама синове
„Планът на Маги“ има следните номинации: за най-добра режисура и сценарий (Ребека Милър) от Алианса на американските журналистки, номинация от МФФ – Единбург – награда на публиката за режисура, номинация на женското филмово американско критическо общество за най-добър сценарий и най-добра комедийна актриса (Грета Геруиг).




сряда, 24 май 2017 г.

"ОСОБЕН ПОГЛЕД" С "ЛИЧЕН КУПУВАЧ"



Американската звезда Кристен Стюарт в мистериозната драма „Личен купувач“ – юнска среща  за ценителите на киното в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека-Варна

На 3 юни кинолюбителите ще видят отличената творба на режисьора Оливие Асаяс от Кан 2016 в отдел „Изкуство“- Регионална библиотека-Варна от  10.00 ч. В главната роля е звездата от „Здрач“, „Облаците на Силс Мария“, „Лагер X-Ray“, „Café society“ Кристен Стюарт. Актрисата е едно от лицата на модните марки Chanel и Balenciaga. Тя е първата американска актриса носител на френската награда „Сезар“ за  изпълнението си в „Облаците на Силс Мария“. Участието й в проекта на режисьора Оливие Асаяс е повод той да напише сценария на „Личен купувач“ и да покани специално за главната роля Кристен. Филмът има награда от фестивала в Кан през 2016 за най-добър режиксьор.
Международно признатият Оливие Асаяс се завръща с тази ефирна, мистериозна и призрачна история „Личен купувач“. Кристен Стюарт е в ролята на моден личен купувач за звездите и медиум по съвместителство. Дълбоко скърбяща след скорошната смърт на своя брат близнак, тя отива в неговия дом в Париж, решена да осъществи контакт с неговия дух.
„Филмът  преминава от драма със сложни образи в хорър и обратно, като разглежда едновременно скръбта и това да обличаш човек, твърде зает, за да се справи сам с професионалните си ангажименти.“
Алисън Уилмър, БъзФийд Нюз
 „Каквото и да говори Оливие Асаяс, вдъхновението му от Кристен Стюарт е основната причина „Личен купувач“ да изглежда толкова жанров, дори мултижанров. Вкарването в кристалната логика на жанра предизвиква една кинематографична тактилност, работеща не толкова върху въображението, колкото върху непосредственото усещане – и в този смисъл героичните усилия на Стюарт са толкова по-възнаградени, колкото повече съспенс и мистерия бродят из филма. Не само вампирите, но и призраците си общуват на нечовешки език с нейното смачкано от самоотверженост тяло.“(Атанас Пунев „Film Society“)
Модератор на поредната среща в отдел „Изкуство“ – Регионална библиотека „Пенчо Славейков“  е  театрален режисьор и критик Елица Матеева. Вход свободен.


събота, 13 май 2017 г.

Лукас Мудисон и неговите истории




Лукас Мудисон и неговите истории
Лектория в рамките на третото издание „5 и ½ скандинавски визии за култура”, 10-13 май, Варна 2017
KИНОТО.БГ
24 Apr 2017 От Елица Матеева Тагове:Лукас Мудисон, Скандинавско кино, 5 и ½ скандинавски визии за култура, Елица Матеева, Шведско кино
http://kinoto.bg/bg/articles/portreti/lukas-mudison-i-negovite-istorii
Шведският режисьор Лукас Мудисон (правилното произнасяне на фамилията му е Модюсон) е може би един от най-ангажираните съвременни скандинавски кинотворци с проблемите на младото поколение, но освен историите, посветени на подрастващите, неговите филми коментират теми свързани с глобализацията, с мястото на човека от Източна Европа в променящата се и вече по-малко сигурна Западна Европа. Дори в по-експеременталните си филми от рода на „Дупка в моето сърце“ от 2004 г., той е честен наблюдател, без да раздава присъди за хората в безпътност, в търсене на любовта, предизвикали хаос в душата си.

Кой е Лукас Мудисон? Карл Фредерик Лукас Мудисон е роден на 17 януари 1969 г. в южна Швеция-в Окарп. Неговата майка  Гул Окерблум е известна шведска детска писателка и вероятно режисьорът е наследил част от дарбата й да съчинява, защото едва на 18 годишна възраст той дебютира като автор на поезия със сборника от стихотворения „Не е важно къде ще удари мълнията“. Докато се занимава с поезия той е активен член на поетическия кръг „Малмелига“. Когато младият Лукас е 23 години има издадени пет книги с поезия. Завършва режисура в драматическия институт и там снима първите си три късометражни филма: „Тъмна ветровита нощ“ (1995), „ Обединение под земята“ (1996), „Просто поговори малко“ (1997).

Пълнометражният дебют на Мудисон е филмът „Покажи ми любовта“ (1998) - оригиналното заглавие на филма е „Fucking Amal“. Елин и Агнес учат в общо училище. Елин е празноглавка, която скучае в малкото, забравено от Бог градче, а Агнес е влюбена отдавна в ... Елин. Агнес няма приятели, родителите й са на светлинни години разстояние от нея. Майка й не разбира проблемите й, опитва се да клонира момичето – едно малко копие на майчините амбиции, баща й разбира, че Агнес преминава през труден период, но е толкова неспособен да й помогне, та чак изглежда като безпомощен охлюв, свил се в черупката си. Агнес и Елин се събират, филмът ни въвлича с лекота и ирония в техните преживявания, които са сурови и далеч от жизнерадостността. Елин живее със сестра си и майка си, а баща им ги е напуснал отдавна. Но и тук околните отказват да се концентрират в проблемите на Елин – всички смятат, че тя е капризно дете, което изобщо не е осъзнало света около себе си. Филмът има огромен успех и става носител на множество награди, в това число и на голямата награда „Теди“ от Берлинале. За филма си Мудисон получава националната награда „Златен бръмбър“ за най-добър режисьор- по приходи филмът в Швеция се изравнява с тези на „Титаник“.

"НИЕ СМЕ НАЙ-ДОБРИТЕ!"
Всички почитатели на скандинавското кино харесват последната творба на един друг прекрасен скандинавец  Томас Винтерберг „Комуната“ (2015), но преди тази история за превърнал се в традиция метод на живеене през 70-те, а именно няколко семейства под един покрив - 15 години преди „Комуната“, Лукас Мудисон поставя важни въпроси за битуването под един покрив на хора с различни възгледи и сексуална ориентация в комедията си „Заедно“. „Заедно“ е трогателна история за шведски хипита, които губят почва под краката си, ръководени от идеята за революция, комунизъм и любовни приключения. Посланието на филма е ясно: хората не могат да живеят един без друг. Няколко пъти във филма се преплита в кулминационни ситуации и композицията на  ABBA – SOS. Популярната песничка, може и да изглежда изтъркана, но филмът и композицията са сякаш създадени един за друг. Една жена напуска съпруга си насилник и отива да живее при брат си в комуната „Заедно“- тази малка общност включва семейство, което не иска децата им да четат „Пипи Дългото чорапче“, защото „Пипи е материалистка и вечно гони някакви вещи“, комуната е обитавана от марксист, от гей, от жена,осъзнала се като лесбийка и бившият й мъж. Мъжете в комуната по-често са кротки и прилежни хорица, които все пак не е добре да ядосваш. Драми, самота, сълзи, депресии, обич-персонажите преминават заедно през различни ситуации и разбират, че естествената нужда от топлина и разбиране е необходимост. „Заедно“ е наситен със сладка тъга, болка от самота и силата на близостта и приятелството между човешките същества.

Третият филм  на Мудисон „Лиля завинаги“ (2002)  е зловеща приказка за младо руско момиче, чийто живот се разбива на малки парченца, така както се случва с повечето обикновени хора от бившия СССР. Филмът е лишен от оптимизъм, в него жестокостта е безкомпромисна. Филмът е толкова гол, че сякаш те подканва да се скриеш под ангелското крило на Лиля (прекрасна е Оксана Акиншина в главната роля).  Отличен избор на тема за сексуалното малтретиране на децата, метафора на идеята за експлоатация между държавите-богатите държави експлоатират бедните. Първото, което чувстваме след този филм е скръб, после вина. Филмът е по действителен случай - съдбата на 16 годишна литовка. Мудисон избира руския език за основа на филма, разбира се езикът може да бъде всякакъв, защото проблемите на малките държави от бившия социалистически блок са общи.

„Дупка в моето сърце“ (2004) преобръща биографията на Мудисон, той търси нов хоризонт за изразяване. С експериментални средства, които понякога предизвикват визуален шок, той разказва история за 4 аутсайдери, живеещи в общ апартамент, обсебени от идеята да снимат порнокино - и наистина те снимат буквално пред зрителите порно филм. За да предизвика  реакция сред публиката, Мудисон използва различни шумове и видеокартини, включително и кадри от хирургическа операция на женски гениталии. Заради радикалния характер на филма, Мудисон получава негативни оценки, граничещи с нападки. „Контейнер“ от 2006 е продължение на т.нар.авангардни радикални експерименти. През 2009 г. филмът „Мамут“ с участието на звездите: мексиканският актьор Гаел Гарсия Бернал и американската актриса Мишел Уилямс развива темата за света на кръстопът-всеки от нас се намира на кръстопът след като осъзнае, че единственото, което има значение в този живот е връзката между хората. Една сделка за милиони долари и едно пътешествие в Тайланд ще  подтикне към различни решения, понякога граничещи с абсурда, но на финала всеки от персонажите намира истината за себе си.

„Ние сме най-добрите“ (2014) е може би най-забавният и оптимистичен филм на Мудисон. Три момичета от средата на 80-те, ситуирани в Стокхолм искат да изразят своята бунтарска природа като правят пънк банда, въпреки че не могат да свирят, а пънкът отдавна е умрял. Тяхната наивност, спонтанност и парадоксалните ситуации, които им предлага битието предизвикват смях и много симпатии. Филмът утвърждава идеята, че макар понякога приятелството да е обременено с предателства, то е истинско, ако съумеем да простим грешките на околните и вътрешната си несигурност. С „Ние сме най-добрите“ Лукас Мудисон заема позицията на режисьор хуманист и може би няма нищо случайно, че той е едновременно вярващ християнин, феминист и ляв в политическата си идея за света, типично по скандинавски...

неделя, 23 април 2017 г.

5 и ½ скандинавски визии за култура 2017




Успяхме и тази година да подготвим третото издание – повод за радост и лична гордост, защото всичко се случва с приятели. Докато съм във Варна, ще Ви забавлявам и занимавам с моята страст – киното. Най-важната задача, която  съм си поставила е да работя с млада публика, прояваваща отношение към авторското кино. Кино, което те пленява и подтиква към размисъл. Ако искате да продължавам в подобна посока, най-простичкото, което може да направите е: да изявите своята съпричастност към събитието в качеството на негов зрител, а за дългогодишно сътрудничество - обменяме контакти, идеи за спонсорство, банкова сметка и всичко ще бъде наред.
Да си преговорим какво е 5 и 1/2 скандинавски визии за култура? Това е творческо-интелектуален опит да се изгради култура на лекторските нагласи чрез адекватно представяне на практики от света на киното. Зная, че усилията ми не са напразни, но често битието ме опровергава. На третото издание избрах чрез лектория да разкажа за Лукас Мудисон – инетересен шведски режисьор, естествено ще видим заедно и негов филм! Защо кино от Скандинавието? Защото Скандинавието е добър пример за културна стратегия - умна, модерна, мотивираща към творчество и развитие.
Това е от мен за 2017 - другото е  здраве и хармония!
Елица Матеева-артистичен директор на 5 и ½  скандинавски визии за култура



ПРОГРАМА
10 май  - 18:30
Мащерка
The Homecoming – Blóðberg
Исландия (2015) 100 мин.
Режисьор: Бьорн Хлинур Харалдсон
Сценарист: Бьорн Хлинур Харалдсон
С: Харпа Арнардотир, Свейн Олафур Гунарсон, Маргрет Гудмундсдотир, Йохана Йонас

Гунар е социолог, написал безброй книги за самоусъвършенстване, който живее в огромна къща заедно със своята съпруга Диса, с която са женени от 30 години. Синът им Давид се прибира от пътешествие из Европа с нова приятелка. Красива, умна и възпитана, Суна е мечтаната снаха за семейството. Но присъствието на момичето кара дълбоко пазена тайна да завладее ежедневието на Гунар.

Награди и номинации:
МФФ Чикаго – номинация за най-добър режисьор; МФФ Сао Пауло – номинация за най-добър филм;  Награди „Еда” – номинации за най-добър филм, актриса (Харпа Арнардотир) и сценарий.


11 май – 18:30
Безшумно сърце
Silent Heart - Stille hjerte
Дания (2014) 97 мин.
Режисьор: Биле Аугуст
Сценарист: Кристиан Торпе
С: Гита Ньорби, Паприка Стеен, Мортен Грунвалд, Пилоу Асбек, Даница Чурчич

Неизлечимо болната Естер е взела решение да се подложи на евтаназия : с помощта на съпруга си Поул, в обкръжението на останалите членове на семейството. Краят й трябва да настъпи в неделя, но колкото по-близо е смъртта й, толкова повече нараства колебанието у някои членове на фамилията, а примиряването с  еднолично взетото решение е на път да се изпари напълно.

Награди и номинации:
МФФ Сан Себастиан – „Сребърна раковина” за най-добра актриса за Паприка Стеен; Награди „Бодил” – най-добър филм, най-добра актриса (Даница Чурчич), най-добър поддържащ актьор (Пилоу Асбек), най-добър сценарий, номинации за най-добра актриса за Гита Ньорби и Паприка Стеен; Награди „Роберт” - най-добра поддържаща актриса (Даница Чурчич), 11 номинации, включително за най-добър филм и режисура



12 май- 18:00
Лектория на тема: Лукас Мудисон и неговите истории

12 май-18:30
Скандинавско кино за младежи
Ние сме най-добрите
Ние сме най-добрите
We Are the Best - Vi är bäst!
Швеция-Дания (2013) 102 мин.
Режисьор: Лукас Мудисон
Сценаристи: Лукас Мудисон, Коко Мудисон
С: Мира Баркхамар, Мира Гросин, Йохан Лилемарк, Матиас Виберг

"Punk is dead" но не и за Клара, Бобо и Хедвиг - три късо подстригани момичета готови да вдигат бунт. Дразнят се на момчетата от нашумялата група "Iron Fist", затова напук решават да си направят своя. Не обичат да им казват какво да правят, но са готови да се учат да свирят на китара. След концерта в училище ги обявяват за най-лошите, но те казват "Ние сме най-добрите!" и си вярват.

Награди и номинации:
МФФ Токио – Гран при за най-добър филм; МФФ Рейкявик – наградата на публиката; МФФ Гьотеборг – награда „Лорeнс” за най-добър продуцент; МФФ Венеция – номинация за наградата „Хоризонти”; МФФ Корк – номинация за наградата на публиката; National Board of Review – Топ 5 чуждоезични филми

13  май - 18:30
Шведски навлек
Шведски навлек
Underdog - Svenskjävel
Швеция-Норвегия (2015) 97 мин.
Режисьор: Рони Сандал
Сценарист: Рони Сандал
С: Бианка Кронльоф, Хенрик Рафаелсен, Мона Кристиансен, Петронела Баркер

Дино е 23-годишна шведка и като хиляди други, емигрира в норвежката столица Осло, за да си търси работа. Така тя се озовава в дома на известен тенисист от миналото, за да помага в домакинството и да се грижи за малкото му дете. Постепенно статутът на Дино в семейството се променя, когато от внимание и грижи се нуждае не само детето, но и по-голямата му сестра и бащата на момичетата.

Награди и номинации:
МФФ Чикаго – „Златен Хюго” за режисура; МФФ Цюрих – награда на критиката ; МФФ Гьотеборг – награда за най-добър скандинавски филм; Награда „Гулдбаге” за дебют (Бианка Кронльоф) и номинация за сценарий


Всички прожекции се провеждат в Contemporary space – с редовна цена на билета 7 лв. и намаление за учащи и пенсоинери 5 лв.


13  май  10:00

Отдел „ИЗКУСТВО” – Регионална библиотека „ Пенчо Славейков” - Варна
Пътешествие във финландската комедия
Вход свободен




сряда, 5 април 2017 г.

Марион Котияр в блестящата екранизация на романа „Лек за камъни“




Марион Котияр в блестящата екранизация на романа „Лек за камъни“


На 22 април от 10:00 ч. почитателите на седмото изкуство ще имат възможност да се насладят на ювелирното изпълнение на френската актриса Марион Котияр в екранизацията на Никол Гарсия по романа на Милена Агус „Лек за камъни“ в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека във Варна. За ролята си Марион Котияр бе номинирана със  Сезар през февруари 2017 г. Филмът, адаптация на романа е със заглавия „Илюзия за любов“ 2016 (Франция, Белгия и Канада) и освен носителката на Оскар (Марион Котияр), варненската публика ще види в главните роли актьорите: Луи Гарел и Алекс Брендемюл. Филмът бе  номиниран и за „Златна Палма“ в Кан през 2016, на същия фестивал за подобно отличие бе номиниран и друг филм с участието на Марион Котияр през 2016 „Това е само краят на света“ на канадския режисьор Ксавие Долан.
„Лек за камъни“ е историята на една колкото обикновена, толкова и необикновена жена, която живее отредения й от съдбата нерадостен живот. Като се изключат камъните в бъбреците в него привидно всичко е наред, но липсва най-важното нещо-любовта. Срещата й с Ветерана, болен от нейната болест, е началото на другия й живот, заради който си струва да се откаже от всичко и да прежали всичко. Другият живот, който би могла да живее... Романът за разказва и за това: какво човек иска да бъде и как околните го виждат. Авторката на романа Милена Агус живее в Сардиния, а романът й „Лек за камъни“ е втората й книга, пожънала небивал успех в Италия и други европейски страни.
Във филма на Никол Гарсия, действието на романа е преместено във времето, но основната идея и конфликти на историята са запазени. Филмът както и романът излъчват очарованието на магическия реализъм, а Марион Котияр споделя следното за своя персонаж:“Габриел, моята героиня не е луда, а дива. Мисля, че ако попречим на някого да бъде този или тази, която иска, да бъде свободен или различен, го тласкаме към лудостта. Героинята е много плътска. Има мистерия на тялото, която е необходима на филма. Да играеш е работа, дори и да е особена работа. Прилича на работата на пътешественика, на археолога. Да разбереш един човек и да се превъплътиш в него неизбежно изисква работа. Например, Никол имаше много силна визия за това, което иска. Тя не отговаряше на онова, което аз си представях. Трябваше да се приспособя към нейното желание. Но не можем да бъдем заедно във всяко кътче на една душа. Това е лична работа. Да се потопиш в личността на някой друг зависи от “вибрационната връзка”. Нищо, че “вибрационната връзка” носи в себе си своята мистерия.“
  Модератор на срещите в отдел „Изкуство“ е Елица Матеева-критик и театрален режисьор.