сряда, 21 септември 2016 г.

КИНОЛЕКТОРИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ИТАЛИАНСКАТА АКТРИСА ВАЛЕРИЯ ГОЛИНО



КИНОЛЕКТОРИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ИТАЛИАНСКАТА АКТРИСА
                                  ВАЛЕРИЯ ГОЛИНО



На 22 октомври  от 10.00 ч. кинолюбителите в отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ ще отпразнуват в лекторски модул рождения ден на италианската актриса и режисьор Валерия Голино и ще имат възможност да видят:
„ЗАРАДИ ТЕБ“ – игрален филм на Италия
2015, 110 мин.
Режисьор: Джузепе Гаудино
В ролите: Валерия Голино, Максимилияно Гало, Адриано Джанини и др.
Награди: МФФ Венеция 2015, награда за актьорско майсторство „Волпи“ и награда „Пазинети“ за Валерия Голино.
ЗА ФИЛМА
Анна била смело и уверено в себе си дете, но сега е изпълнена с безразличие жена, която вече двайсет години отказва да види какво всъщност се случва в семейството й. Предпочита да не взема страна и да се рее във вакуума между Доброто и Злото. Позволила е на живота си бавно да изтлее в името на любовта към децата й и семейството. Убеждава сама себе си, че не струва нищо. Ежедневието й е толкова сиво, че е спряла да вижда цветове, но в телевизионното студио, където работи, всички я харесват. Анна има вродената дарба да помага на другите, но не помага на себе си. Въпреки леко раздраната пелена от мрак някъде светва малка ярка звездица...
Вход СВОБОДЕН. Модератор на срещите: Елица Матеева, критик и режисьор

На 22 октомври Валерия Голино – една от най-добрите съвременни италиански киноактриси, звезда на независимото кино ще навлезе в своята 51 годишнина. Баща й е специалист по германска литература, а майка й (по произход гъркиня) е художничка. Валерия расте в родния си Неапол, но още на 14 годишна възраст я ангажират за лице на козметична фирма в Атина, а после и в Лос Анжелис.
Дебютира в киното през 1983 г. във филма „Ирония на съдбата” на прочутата италианска режисьорка Лина Вертмюлер. Валерия Голино е сред малкото италиански актриси, успели да направят успешна кариера и в Холивуд, където се снима в няколко нашумели филма, като „Рейнман” (1988), „Смотаняци” 1 и 2 (1991, 1993) „Година на оръжието” (1991), „На чисто” (1994), „Четири стаи” (1995) и „Да напуснеш Лас Вегас” (1995), „Бягство от Ел Ей”(1996). Междувременно в Европа прави две от най-хубавите си роли-любимата на Бетовен Джилита Гуадичи в „Безсмъртна любима” (1994), а също и глухонямата героиня от чудесния филм на Андреас Пандзис „Клането на петела” (1996). Силно драматично присъствие, излъчване на вътрешна чистота и романтичен еротизъм – това са основните достойнства на Голино, с които неизменно покорява сърцата на зрителите.

неделя, 11 септември 2016 г.

ПОГЛЕД КЪМ ФРЕНСКОТО КИНО с филма „ДЕТСТВО“



ПОГЛЕД КЪМ ФРЕНСКОТО КИНО  с филма „ДЕТСТВО“
Стартира новият сезон от кинолектории  в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“- Варна. Първото предложение  е  френският филм „Детсво“ - 17 септември от 10.00 ч. Модератор на срещите е Елица Матеева-критик и театрален режисьор. Вход свободен.
„Детсво“
Режисьор: Филип Клодел       
Франция, 2015
С участието на: Алекси Матийо, Анжелик Сар, Пиер Деладоншам и др.
Джими е на 13 и живее в малко градче в източна Франция. По време на лятната ваканция е принуден бързо да се превърне във възрастен. Той мечтае за нормален живот, но  вместо това расте  в  неуравновесено семейство с майка - наркоманка и нейния приятел-престъпник. Въпреки тягостната обстановка, момчето открива личните моменти на надежда в свят, изпълнен с непрестанна борба за оцеляване.
„Детство“ е носител на две награди от Международния филмов фестивал в Чикаго 2015-за най-добър филм и за актьорско майсторство.

вторник, 23 август 2016 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА МЕЖДУ ТЕАТЪРА И КИНОТО

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА МЕЖДУ ТЕАТЪРА И КИНОТО

 27 август - пиано-бар "Музика Е"-ФЕСТИВАЛЕН И КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР


- 15 ч. - МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
"ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ" - ВХОД СВОБОДЕН


„Между театъра и киното” представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева. Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на XX и началото на XXI век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кинорецензиите са посветени на филмови артефакти, които са били номинирани и наградени от международни кинофестивали, както и заглавия, включени в програмите на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост” и фестивала на българското кино „Златна роза”, които се провеждат във Варна. Освен кино рецензии от книгата, бъдещите й четатели ще имат възможност да чуят още текстове за кино от предстоящата й книга „Целият свят е ... кино!“. В представянето на книгата участва Елица Матеева и актьорът Петър Антонов.
Книгата предлага на читатели, театрали, практици и теоретици и два драматургични текста с автор Елица Матеева, номинирани в категория „Авторски прочит” от Друмевите театрални празници.

ЗА АВТОРА

Елица Матеева е родена във Варна. Завършва НГХНИ „Константин Преславски” и Технически университет (спец.” Право”) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф.Пламен Марков.
През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Спектакълът получава специалната награда на журито за млад актьор (Весела Казакова) на Друмеви тетарални празници 2004. Елица Матеева e работила като режисьор с хореографа Красен Кръстев в проекта си „Stereo Love” - спектакълът е гостувал Берлин и в Център „Гротовски” - Понтадера (Италия). Пиесите й „От твоето тъмно цвете” и „ФЕЙСБУК” са номинирани за драматургия на Друмевите авторски прочити. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза - порнозвездата на 80-те” участва в няколко театрални фестивала, сред които и ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. В първия й моноспектакъл „Сега-ал(ь)бум” по текст на Евгений Гришковец се изявява като актьор-режисьор и съавтор, с него участва на два фестивала, като през есента на 2011година по покана на проф. Стефан Данаилов играе на ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. Соло пърформансът й „Chrono dance”(2012) по интервюта на хореографа Мила Искренова е осъществен с Добромир Мързов-а.к.а DJ Soulmate. През 2013 г. режисира театралния моноспектакъл „SOS, ЛЮБОВ!” по романа на Ф.Бегбеде „Любовта трае три години” със съдействието на програма „Варна - територия на творчеството”- Община Варна. Модерато е автор и модератор на кинолектории, провеждани в отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна.
Артистичен директор на форума, който се провежда във Варна: „5 и 1|2 скандинавски визии за култура” – независим проект посветен на съвременното скандинавското кино, литература, музика и др.
Елица Матеева е член на Националното общество на независимите критици.
Продължава да пише активно театрална и филмова критика за различни специализирани издания. Продължава да вярва, че има смисъл да се прави култура във Варна, въпреки ограничеността на местния пейзаж и някои културни институти.

ОЩЕ ЗА КНИГАТА

„Когато прочетох на един дъх книгата на Ели, неудържимо ми се прииска веднага да отида да гледам театър, кино...или да започна да правя театър. И видях,че за изкуството може да се пише по начин, който те вдъхновява... и че дори в НЕхаресването може да има обич. Гледах през очите й...влюбвах се заедно с нея в актьори, режисьори ,филми и представления...Веднага се втурвах да търся филмите, анализирани толкова изящно...Усещах болката й за неслучването понякога на спектакли и роли... И разбрах, че критическото писане може да се прави и от умни хора. И още...че критиката е и любов!”
Слава Георгиева, актриса
„Между театъра и киното“ на Елица Матеева е открито, чувствително и умно четиво за всичко, за всеки и най-вече – за самата нея. Сцената и екранът, но най-вече хората, които ги обитават, са съпроводени от обич, която сякаш няма край. Трепетното любопитство и щедростта на авторката, представяща и себе си като творец, превръщат думите й в откровения за най-голямата й любов, тази към изкуството.
Павлина Желева, филмов критик и филмов продуцент
„Бърз ум, който понякога препуска от тема на тема. Жива, емоционална, спонтанна – са първите впечатления от Елица Матеева. Срещнахме се в театъра. Участвах в първата й режисьорска постановка. „Криза в рая” по текст на Милена Фучеджиева. Отлична работа за дебютант и човек с правно и театрално образование, с опит и солидни знания. Но, както знаем, голямото знание носи голяма тъга. И това е другата страна на Елица – деликатна, крехка и чуплива, но само дотолкова, че това да я зарежда със сила и борбеност. Да се бори, да устоява и да се движи напред, само напред в своята истина. Критик, режисьор, дори актриса, пише пиеси, взема интервюта, винаги будна за случващото се около нея. Сега тя обитава пространството между театъра и киното. И срещата ми с нея там – и в книгата „Между театъра и киното” - отново е интересна и неочаквана. Запознайте се и вие с Елица Матеева!”
Марияна Крумова, актриса
„Тази книга е ценна в много посоки. Едната е, че Елица Матеева продължава да обича театъра и киното и тази любов е плодоносна. Другата е, че тя мисли за тези две изкуства не като за паралелна реалност на „реалния живот”, а като част от пълнотата му. Третата е, че анализите са задълбочени, а стилът е изчистен и артистичен. Предостатъчно е!”
Димитър Чернев, театрален критик- главен експерт в Министерство на културата.
„Какво е общото между театъра, киното, радиото, драматургията, сайтовете за културата? Между Алмодовар, Вирипаев, Маргарита Младенова, Иво Димчев? Между Варна, София и света? ... Елица Матеева. Да пишеш днес за театър и кино професионално и ерудирано се изисква кураж, изглежда като архаична аристократичност. Да прескачаш ограниченията на времето и пространството, защото съдбата ти е отредила да живееш извън столицата, макар и в света на безбрежното си е едно прекрасно, но не доходоносно приключение. Има хора, които поемат риска и се впускат с цялото си сърце в такова приключение. Елица Матеева е от малцината, от малобройното рицарско съсловие на докоснатите, на белязаните да пишат за изкуство, да творят изкуство. Дайте път!”
Пенка Калинкова, театрален критик, член на екипа, работещ по кандидатурата на Пловдив за европейска столица през 2019.

четвъртък, 11 август 2016 г.

"ШЕСТИЦА ПО СЕКС"
или леки театрални пириуети около едно четене на маса  
от Елица Матеева

с участието: Петър Антонов и Елица Матеева


HORIZONT GREEN STAGE - 19 ч.


Сигурно знаете, че четенето на маса е част от подготовката на драматургичен текст, който при повече късмет може да се превърне в добър спектакъл. Но със сигурност не знаете какво удоволствие за четящите артисти около една маса.. е:

- Когато четенето се случва на открито,
- Когато актьорът и авторът на пиесата се опитват да постигнат емоцията на текста в общ процес,

Тази вечер един актьор с опит - Петър Антонов и един автор с малък опит в театъра (повече като критикар-театрален критик и по-малко като режисьор) - Елица Матеева, ще ви направят съпричастни към няколко истории, в които действащите лица слагат знак за равенство между любовта и секса. А дали пък едното не е резултат от другото и дали въобще пък чувствата и сексът не са сиамски близнаци, не са част от драматургичното произведение "Любов"?

Няколко забавни откъса от пиесата с автор Елица Матеева "Шестица по секс" за първи път търсят своята публика.

Очакваме ви в HORIZONT GREEN STAGE с надеждата да имаме оценка "отличен" в съвместното усещане за театрално четене, случващо се в динамично общуване между публика и персонажи.

Билети на касата на Фестивален и конгресен център, както и на място: HORIZONT GREEN STAGE - 19 ч.


ЗА АВТОРА

Елица Матеева е родена във Варна. Завършва НГХНИ „Константин Преславски” и Технически университет (спец.” Право”) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф.Пламен Марков.

През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Спектакълът получава специалната награда на журито за млад актьор (Весела Казакова) на Друмеви тетарални празници 2004. Елица Матеева e работила като режисьор с хореографа Красен Кръстев в проекта си „Stereo Love” - спектакълът е гостувал Берлин и в Център „Гротовски” - Понтадера (Италия). Пиесите й „От твоето тъмно цвете” и „ФЕЙСБУК” са номинирани за драматургия на Друмевите авторски прочити. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза - порнозвездата на 80-те” участва в няколко театрални фестивала, сред които и ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. В първия й моноспектакъл „Сега-ал(ь)бум” по текст на Евгений Гришковец се изявява като актьор-режисьор и съавтор, с него участва на два фестивала, като през есента на 2011година по покана на проф. Стефан Данаилов играе на ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. Соло пърформансът й „Chrono dance”(2012) по интервюта на хореографа Мила Искренова е осъществен с Добромир Мързов-а.к.а DJ Soulmate. През 2013 г. режисира театралния моноспектакъл „SOS, ЛЮБОВ!” по романа на Ф.Бегбеде „Любовта трае три години” със съдействието на програма „Варна - територия на творчеството”- Община Варна. Модерато е автор и модератор на кинолектории, провеждани в отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна.

Артистичен директор на форума, който се провежда във Варна: „5 и 1|2 скандинавски визии за култура” – независим проект посветен на съвременното скандинавското кино, литература, музика и др.

Елица Матеева е член на Националното общество на независимите критици.

Продължава да пише активно театрална и филмова критика за различни специализирани издания. Продължава да вярва, че има смисъл да се прави култура във Варна, въпреки ограничеността на местния пейзаж и някои културни институти.

ПЕТЪР АНТОНОВ: възпитаник на професор Снежина Танковска (НАТФИЗ), изпълнител на една от главните роли в дебютния филм на Иглика Трифонова „Писмо до Америка“ и в дебютния игрален филм на Стефан Командарев „Пансион за кучета“, по-късно мигрира в Италия, където преподава актьорско майсторство. Тази година се завърна с моноспектакъла „Едуард“ по сценарий на режисьора и писателя Радослав Гизгинджиев. Петър Антонов е роден във Варна и е един от възпитаниците на Братя Райкови в „Щурче“.

петък, 17 юни 2016 г.

ПРЕГРЪДКАТА НА ЗМИЯТА”: МЕЖДУ БОГОВЕ И ХОРА-СЕНКИ


„ПРЕГРЪДКАТА НА ЗМИЯТА”: МЕЖДУ БОГОВЕ И ХОРА-СЕНКИ
12 magazine
Признавам си, че имам бедни познания за необятната река Амазонка, далеч съм от бита и нравите на местните, не познавам георграфията и диханието на Амазонската джунгла. За тази цел на помощ идва виртуално пространство, но филмът на колумбиеца Сиро Гера „Прегръдката на змията” (2015) ме покори, разтърси и въздейства така, 
както в тийнейджърските ми години го постигаха книжките от Карлос Кастанеда с учението на Дон Хуан. Тогава си внушавах, че билките, които отглеждах на балкона ще ме озарят със сънища и прозрения за света, досущ като виденията, причинени от свещения кактус пейоте в съприкосновение с мъдрия поглед на шамана. Романтичните години и пристрастия към магическото отминаха, станах корав прагматик, който само на Коледа и Великден се сеща, че има Космос отвъд реалността и той е много по-истински от прозата на прашния делник.

Текст от Елица Матеева

„Прегръдката на Змията”: между богове и хора-сенки
„НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ТАЗИ ДЖУНГЛА Е ЗАПОЧНАЛА ПРОЦЕСА, ДОВЕЛ ТОЛКОВА ДРУГИ ДО НЕИЗЛИЧИМА ЛУДОСТ. АКО Е ТАКА, МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИШ И РАЗБЕРЕШ, ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ТИ ОПИША НЕЩАТА, НА КОИТО СТАНАХ СВИДЕТЕЛ ПРЕЗ ТЕЗИ ОЧАРОВАТЕЛНИ ЧАСОВЕ. САМО ЗНАЯ, ЧЕ СЕ ВЪРНАХ ДРУГ ЧОВЕК.”
— ТЕОДОР ФОН МАРТИУС, АМАЗОНИЯ, 1909
Черно-бялата „Прегръдка на змията” е третият филм на младия режисьор Сиро Гера след „Сянката на пешеходеца” (2004) и „Пътешествието на вятъра” (2009). Невероятна светлина струи от тази приказка за отминали светове, в която белият човек прилича на малко дете – великата джунгла е сурова и както казва главният персонаж, шаманът Карамакате: “Джунглата не прощава, ако я нападнеш си отмъщава!”
„Според местната митология, извънземни същества произлезли от Млечния път, пристигат на Земята върху гигантска змия анаконда. Змията се приземява в океана. От тялото на змията слизат пилоти, които трябва да обяснят правилата как да се живее на Земята: как хората да ловят риба, да лолуват, да обичат… Следите от тялото на анакондата създават река Амазонка. Най-набръчкана кожа на змията образува водопадите. Съществата-пилоти оставят подаръци на хората: тютюн, кока, различни свещени растения, чрез които в случай на въпроси към Боговете, хората могат да се свържат с тях. Свидетелствата на отвъдния свят, подаръците на пилотите, представляват прегръдка, която отвежда разума към началото, когато животът дори не е съществувал. На това място всичко е различно. Надявам се, че публиката ще възприеме тази история без съпротива, разказана именно по този специфичен начин”, разказва Сиро Гера.

Белите колонизират, те експлоатириат природата. Каучуковите барони поробват местните и убиват всяко същество, което се съпротивлява на жестокостта им. Настава друг ред и друг свят определя правилата на битието. Белите постоянно преследват безсмислени цели, а мъдрият Карамакате („който движи световете”) зловещо се смее на романтичните им спомени за дома, любимата и семейството. Неговият кикот е единственият знак за живот в дълбоките и непроходими гори: „Белите впечатляващо изяждат всичко, докато не експлодират.”
Близо четири десетилетия делят Карамакате от двете му срещи с учени-изследователи. През 1909 немският изследовател Тиодор Кох-Грюнберг пристига с кану при индианеца, за да получи рядко лековито растение, което да го спаси от неизлечима болест. Карамакате не иска да помага на белите, но научава от Тиодор, че древният му народ не е изчезнал напълно и се съгласява да предприеме едно пътуване, с което ще открият мисия на капуцините, обитавана от сирачета и жесток монах. Когато Карамакате вече е стар при него отново идва бял учен — Ричард Ивънс Шулт. Той търси същото магическо цвете, за да се научи да сънува. Карамакате разкрива тайните на живота и смъртта, но дали всичко не е просто сън, приказна фантазия?


„Прегръдката на Змията”: между богове и хора-сенки

След толкова години на самота, Карамакате е забравил как да използва „мамбе” (кока), как да общува с боговете. Той се е превърнал в празен човек-чулачаки. Чулачаки са и всички други, които отказват да си спомнят, че някога мъдрите небесни пилоти са дали своите указания за праведен живот. Втората среща с белите подсказва на Карамакате, че местните са взели най-лошото от двата свята.
„Първоначално Карамакате не иска да сподели своето знание, за него белите са опасни. Но после осъзнава, че белите могат да бъдат полезни, защото техните представи за индианците ще бъдат разпространени извън пределите на континента. Ролята на стария Карамакате се изпълнява от Антонио Боливар – той е един от последните от своето племе, наброяващо около 60 души. Неговият език е на път да изчезне. Племето му се състои от много специални хора. Очите им са сини. Бил е използван при добива на каучук, но се е спасил и е оцелял. Личната му история поразително се доближава до съдбата на героя му. Убедих Нилбио Торес да изиграе младия Карамакате и той ми каза: „Мисля, че мога да ти се доверя, нека да опитаме.” Антонио и Нилбио не се познаваха преди филма, защото бяха от различни села, но после станаха приятели. Нилбио не бе гледал никога преди това филми. След прожекцията на „Прегръдката на змията”, каза, че киното е страшно нещо. Не беше виждал ягуар отблизо, а във филма има кадър с ягуар. За местните е невероятно приключение да наблюдават картина, възпроизвеждаща движещи се хора, които говорят родния им език. В района на снимките се говорят 17 различни диалекта. Целият свят се е приютил в Амазонка. Всеки търси богатство или ресурси край реката, нашата история е била разказана от германци, французи, австрийци, американци. Тук се говори испански, португалски, Амазонка е Вавилонска кула. За три месеца научихме нашите участници да бъдат актьори във филм, те обаче знаят как да слушат, което е трудно при съвременните актьори, които винаги спорят, дават мнение независимо волята на режисьора. Аз бях заинтересован да направя филм, надскачащ идеята за геноцида на каучуковата промишленост, погубила хората, исках да направя филм за полета на съзнанието” споделя Гера и продължава: „Не съществуват фотоапарат или фотофилтър, които биха позволили да покажем джунглата в цялостния ѝ блясък. Затова реших да се отърва от цветовете и да активирам въображението на зрителя като заснех филма си в черно и бяло. Публиката ще добави цветовете в съзнанието си и те ще бъдат по-реални, отколкото действителността може да ги възпроизведе.”

„Прегръдката на змията” е поетичен филм, с елементи на магически реализъм. В някои кадри не се спестява жестокостта между хората, има и сцени, в които чрез езика на киното е изведена с тотална яснота дефиницията за религиозен фанатизъм – достатъчно е да се отбиете в мисията на капуцините. Въпреки екзотиката, която преследва зрителя, Амазонската джунгла прилича на гигантска змия — тя всеки момент ще разкъса, ще сграбчи човешките същества. „Прегръдката на змията” е хорър приказка за изчезналите богове и техните деца: хората-сенки. „Прегръдката на змията” е задължително приключение за всички, които вярват в силата на животворната вода и сънищата. Филм с повече от една душа.
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ – ИЗБРАНО:
Оскар ’16 – Номинация за най-добър чуждоезичен филм; Кан ’15 – Наградата C.I.C.A.E. в „Петнайсетдневката на режисьорите”; Sundance ’16 – Награда „Алфред П. Слоан” за игрален филм; Ереван ’15 – „Златна праскова”; Хемптънс ’15 – „Почетен диплом” в категорията „Най-добър филм”; Мар дел Плата ’15 – Най-добър филм; Одеса ’15 – Специалната награда на Международното жури.

„Прегръдката на змията” е по кината.



10.06.2016 · Поп

вторник, 31 май 2016 г.

„Голямото плискане“: Любов и омраза по италиански


„Голямото плискане“: Любов и омраза по италиански

12 magazine


Италианският режисьор Лука Гуаданино е най-ревностният почитател на извънземното създание Тилда Суинтън. Няма друг пример за сътрудничество между режисьор и актриса поне през последните десет – петнайсет години, стартирали с мечтата на млад кинематографист да направи филм по творчеството на Уилям Бъроуз и преследването на неговото вдъхновение до край. След като ѝ изпраща покана за участие, на която не получава отговор, Лука среща случайно в Рим своята муза Тилда Суинтън и предприема решителна крачка — без да му трепне окото се представя така убедително пред шотландската звезда, че тя е очарована от идеите на младия артист и казва „Да”. Вероятно емоционалният огън между Тилда и Лука не е спирал да гори, защото тя продължава да се снима в екзотични, излъчващи визуална грация и еротика кино фантазии със запазения знак на Гуаданино.



Текст от Елица Матеева


Лука Гуаданино е роден в Палермо през 1971. Пълнометражният му режисьорският му дебют е с „Протагонистите” (1999), представен на фестивала във Венеция, в който участва Тилда Суинтън. След това снима основно документални и късометражни филми. В два от документалните му филми герои са Тилда Суинтън и италианският актьор и режисьор Пипо Делбоно, който през 2015 гостува в София и във Варна със спектакъла си „Орхидеи“. През 2009 Лука Гуаданино прави удар с филма си „Аз съм любовта“, показан на най-престижните световни фестивали. В централните роли участват Тилда Суинтън, Пипо Делбоно и младото италианско дарование Алба Рохвахер – сестра на режисьорката Алис Рохвахер, която покори журито в Кан през 2014 с „Чудесата“.

Отношението на Лука към тъмните кътчета на желанието обаче не е постижение само на последните му два филма „Аз съм любовта“ и „Голямото плискане“ (2015). Още през 2005 той екранизира „100 сресвания преди сън”, бестселър четиво за тегобите на една подрастваща Лолитка – Мелиса П, описваща върху страниците на личния си дневник своите първи сексуални опити. Филмът се превръща в хит, а в него участват Джералдин Чаплин като баба на Мелиса и Мария Валверде в ролята на търсещата еротични предизвикателства Мелиса. В тези филми, наситени със страст, сексуални откровения има и басейн. В „Мелиса П“ басейнът е място за младежки забавления и заиграване с физиката, в „ Аз съм любовта“ и „ Голямото плискане“ басейнът променя предназначението си от пространство за релакс в прегръдка на смъртта.    
„Голямото плискане“ е римейк на „Басейнът“ от 1969, психологическа любовна драма, режисирана от Жак Дере с Ален Делон, Роми Шнайдер, Морис Роне и Джейн Бъркин. Но когато гледате „Голямото плискане“ едва ли ще изпитате досадата на лятната жега и скука, която чувстват персонажите на Дере, защото Тилда Суинтън, Ралф Файнс, Матиас Шьонертс и Дакота Джонсън са неотразими с енергията си в римейка. Дали протягат морни трътки край басейна или похапват на открито, от тях струи особена светлина и енергия. За съжаление днес героите на Дере не са това, което бяха – времето, очакванията, идеалите и дори клишетата изискват от тялото демонстрация на живот, сексапил, енергия и динамични обрати. Днес Ален Делон и Роми Шнайдер са вехти секс символи от една друга епоха.
Разнищвайки смислите на заглавието „Голямото плискане“ (А Bigger Splash), вероятно от персонажите се очаква да се поизцапат с кал и други емоционални екстри. Калта като част от лечебна баня присъства буквално. Имената на героите са досущ като на прототипите от преди 45 години, но занятията им са ултра модерни – Мариан на Тилда Суинтън е рок звезда, която прилича на Дейвид Бауи, но не говори, защото лекува изчезналия си глас (изключително добре омбислена символика с оглед драматургичните развръзки). Вторият важен персонаж е чаровникът-интригант Хари (Ралф Файнс), бившо гадже на Мариан, продуцент на всички роклегенди, дори и Ролинг Стоунс. Той се появява на слънчевия остров Пантелерия уж да „ваканцува” и запознае любовниците Мариан и Пол (Матиас Шьонертс) с дъщеря си Пенелопе (Дакота Джонсън). Новината, че Хари има дъщеря е бомба за отдалите се на духовна аскеза певица и фотограф. С появата му, одухотвореното любовно гнезденце се превръща в Антимовския хан – постоянно пристигат непознати приятелки, организират се партита и афтърпартита, а кулинарният дявол Хари приготвя чудни благинки и дразнители за небцето и окото, заради които повечето зрители в салона отделят обилно количество слюнка.




Целта на пристигането на Хари е ясна: той се опитва да разруши връзката между Мариан и Пол като подтикне и двамата да съгрешат. Пол трябва да бъде изкушен от Пенелопе, а за Хари остава черешката на тортата — Мариан. Така постепенно приятелските взаимоотношения се превръщат в „Опасни връзки”, аранжирани с рок, чудни пейзажи, необятна синева и прекрасни тела. В „Голямото плискане” всичко е красиво, дори и най-грозното видение (мъртвото тяло на Хари) е запечатано операторски по изключителен начин – за киното на Лука Гуаданино винаги е било характерно прецизното позициониране на всеки детайл от кадъра.
„Щастлива съм, Хари, нима не можеш да го понесеш?“ Реторичен въпрос, в който се крият всички възможни развъзки на сюжета. Да, Хари не може да понесе, че са минали шест години, откакто той не причинява на Мариан страдания и болка с противоречивия си нрав. Днес той не може да я впечатли с алкохол и дрога, сега тя и Пол се опитват да бъдат чисти, да живеят според обикновените си нужди, да не се изгубват в мимолетността на славата. Хари се появява, за да разклати, да внесе хаос, да съсипе чужд живот, а за да си върне Мариан всякакви средства са позволени — ласки, очарование, импровизации, караоке бар, ресторанти. И Пенелопе – съблазнителката, която е като совите на Дейвид Линч: визитната ѝ картичка и реалността са взаимно изключващи се категории.
Хари на Ралф Файнс е нарцистичен егоист, чието поведение се доближава до характеристиките на би-полярно разстройство. Ревнивецът не приема отказите на Мариан и прави всичко възможно да се пробудят отново искри между него и бившата му любовница. Интелигентната игра на Матиас Шьонертс ни представя делигантния интроверт Пол, който въпреки вътрешните си съпротиви предава Мариан. Във въздуха витае призракът на изневярата и наистина Мариан и Пол стават жертви на своя „приятел“.
  
В „Голямото плискане“ присъства и мигрантската тема – бежанците от трагедията край Лампедуза изненадващо се появяват в някои кътчета на острова. Наличието им е добре дошло, за да се обясни убийство и съвсем естествено казусът придобива друга светлина. В тази посока филмът повдига важен въпрос: дали пък за всички проблеми в битието на държавите не е по-лесно да обвиним като причина мигриращите пришълци. „Нашият филм е за съзряването, за поемането на отговорни решения. Моята Мариан се опитва да бъде честна със себе си и с другите. Тя страда от смъртта на майка си, страда, че е загубила гласа си и разбира се осъзнава, че няма да може да го използва повече. Тя иска да продължи напред въпреки това – аз ѝ се възхищавам, защото ако мен ме споходи подобна съдба, няма да мога да реагирам с твърдостта на Мариан. Харесва ми, че тя знае какво иска от живота, харесва ми куража, твърдостта ѝ. Светът, в който ще живее е тишина“, споделя Тилда Суинтън по време на пресконференцията на „Голямото плискане“ на МФФ „Венеция“ 2015.
Според мен Лука Гуаданино е силно привързан към старото кино и неговото съживяване под формата на римейк, защото в момента работи над „Суспирия“ от 1977, чийто режисьор, сънародникът на Лука Дарио Ардженто, е емблематично име в хорър индустрията, а филмите му „Суспирия, „Ужас в операта“, „Четири мухи върху сиво кадифе“ и други, му донасят прозвището „Висконти на насилието“.
„Голямото плискане“ е филм-възбуда, артистично пиршество за сетивата. „Голямото плискане“ е психологическо пътуване към дълбините на душата, където бродят неподозирани сили. И докато обичаме едно е сигурно: „любовта е по-силна от всичко“, както пееше една българска звезда, надживяла всички митове и легенди за родната естрада.

”Голямото плискане” е по кината през юни.
30.05.2016 · 

неделя, 22 май 2016 г.

ФАТИХ АКИН – ЕДИН РОМАНТИК НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ

„CINEMA CONTEMPORARY”– четвърта (последна) част
25 МАЙ-19.00 В КОНТЕМПОРАРИ СПЕЙС-ВАРНА

ФАТИХ АКИН – ЕДИН РОМАНТИК НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
Въпреки че отдавна е навършил четиридесетте, Фатих Акин си остава момче. Той е нещо като пънкар, бунтар в киното. Казват, че е турски режисьор (по произход), който живее в Германия, но за него това е без значение – киното намира своята идентичност, когато зрителят се идентифицира с историята от екрана. Именно тогава киното е живо, а историята, която ни разказва, получава паралелен живот.
Акин е изключително концентриран режисьор, независимо, че под повърхността на някои негови произведения (“През юли” /2000/, “Солино” /2002/, “Храна за душата” /2009/), сякаш рошав стопаджия вдига палец, в очакване зрителят да сподели неговата мечта.
Трилогията “Любов, Смърт и Дявол” е може би най-целенасоченото филмово изследване на Акин, изпълнено с перфекционизъм от А до Я. Първата част на трилогията – “Срещу стената”, донесе на Акин „Златна мечка“ от Берлинале, а година по-късно той стана член на международното жури в Кан. „На прага на Рая“ от 2007 е могъща приказка за смъртта, разказана с изящество и вълнение, където тъжните очи на Хана Шигула пленяват, задържат дъха и същевременно се вторачват в търсене на прошка, вторачват се с всичките въпроси, които има една майка, загубила дъщеря си заради нечии криворазбрани политически идеали.
„Героите на Фатих Акин горят от страсти и жадуват свобода, самият той излъчва същата прекрасна енергия, когато говори за кино – за собствените си филми, за филмите на другите и изобщо за всичко на света от миналото, настоящето и бъдещето“ Мартин Скорсезе
Водещ на кинолекторията: Елица Матеева, театрален критик и режисьор

„CINEMA CONTEMPORARY” е един проект на Фондация „Крео Култура”, реализиран с подкрепата на Фонд „Култура”- Община Варна.