10 юли Stereo (Love)

10 Юли 2009 г. 10 юли (петък) 2009, 20.00 ч. Червена зала Stereo (love) Един независим театрален проект на Весела Казакова и Елица Матеева Текст: Елица Матеева и Весела Казакова, Режисура: Елица Матеева, Хореография: Красен Кръстев, Сценография и костюми: Александър Смолянов, Музика: Весела Казакова, Актьори: Весела Казакова, Вежен Велчовски и Богдан Казанджиев, Глас: Красен Кръстев. Участие в Малък сезон в Театрална работилница Сфумато (2005), Международен театрален фестивал “Сцена на кръстопът”, Пловдив (2005), Гостуване на “Йежи Гротовски и Томас Ричардс център”, Понтадера, Италия (2006) и Специалната селекция на Международния фестивал Balkan Black Box, Берлин (2008). Текстът Stereo (love) е номиниран на Националния конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев, Плевен 2005. През 2006 г. попада сред 10-те номинирани текстове за Аскеер-раздел драматургия. Текстът е включен в сборника Нова българска драматургия 21 в -под редакцията на театралния критик Аглика Стефанова. Проекът е осъществен с любезното съдействие на Фондация „МОСТ”, Национален център за театър и Киров консулт. С подкрепата на Швейцарската културна програма в България. На български език. Продължителност: 50 мин. Вход: 7/5 лв. Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов” ул. „Любен Каравелов” 15 София 1142 http://www.redhouse-sofia.org/ За информация и резервации – не по-късно от 2 часа преди началото на събитието на тел.: (+ 359 2) 988 81 88, (+ 3592 885) 82 85 32 – за мобилни телефони, office@redhouse-sofia.org и на http://www.redhouse-sofia.org/

ФИЛМИ, КОИТО СА ВАЖНИ ЗА ТЕБ И МЕН! ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ...

Като включа и Джия и трепети на сърцето ви оставям тези филми, които гледах като съчетах старото и новото в нещо междинно-приятно гледане!

Без заглавие

Устата ме боли
ръцете също
премълчах истината
Страхливка!

Една жена

ЕДНА ЖЕНА
УБИВА С ЛЕКОТА,
КОГАТО Я ОБИЧАШ.
ПРОСТЕНО ДА Й Е...
НО БОГ ДАЛИ ЩЕ Й ПРОСТИ?

ЗАЩО(ТО) НЕ СМЕ СОЦИАЛИСТИ

-
ЗАЩО(ТО) (НЕ) СМЕ СОЦИАЛИСТИ
Кратки размисли по повод двете книги, посветени на една утопична, „романтична „ идеология

В края на ноемви, миналата година на 47 конгрес на БСП, лидерът на партията Сергей Станишев подари своята дебютна книга на всички учасници ”Защото сме социалисти”. По-къно в книжарница „Нисим” в София беше представянето й с автограф пред читатели. Книгата е почти апокрифно издание, не може да се открие свободно на книжния пазар, освен ако не посетиш централния офис на БСП. На първи май тази година излезе като корективен отговор сборна книга с истории антитеза на дебютната книга на Сергей Станишев, дело на талантливи български писатели под название „Защо не сме социалисти”-книгата може да се открие свободно на книжния пазар. За разлика от дебюта не е превеждана на английски и подарявана в Брюксел лично от автора й, както не й предстои превод и на руски. Тези първи разлики ни отвеждат към тезисната тематичност на двете издания. Първи повод за размисъл е начинът на формулиране на заглавията на книгите „Защо не сме...” и „Защото сме...”
В първото заглавие, откриваме опит да се обяснят идеи, намерения, философия, във вторто заглавие твърдо попадаме на убеждение, без наличие на съмнение в предмета на обсъждане...
Лидерт на БСП признава в своето писание позитивите и негативите, които управлението на партията му е причинила в обществения живот, но не дава логическо третиране на причините за негативите. Те са изведени като гол факт, с който читателят трябва да се примири (да пие една студена вода).
За периода от Втората световна война до падането на Берлинската стена се е говорило твърде много, даже предостатъчно, предимно в черни краски... Не е вярно, както твърдят някои днешни "демократи”, че българската държавност е била прекъсната, още по-малко, че хората са пъшкали и изнемогвали под комунистическия гнет.
Ние гузно мълчим за лагерите и политическите затвори в първите години след Девети, за репресиите, за насилствената колективизация и национализация и прочие. Всичко това не е измислица, макар и не в уродливите и преувеличени краски и мащаби, в които го представят днешните "демократи”
... на социалистите не ни достигнаха воля и смелост. Не поехме инициативата ние да реализираме необходимите, може би и безкрайно болезнени реформи и допуснахме те да бъдат проведени по най-безотговорния начин от десницата.
Дали вярвам, че е имало куфарчета? Е добре, нека да приключим с този въпрос – да, мисля, че е имало... Не съм бил свидетел на всичко това, но начинът, по който бе разграбено и доразграбено впоследствие огромното обществено богатство, оставено в наследство от тоталитарната държава, говори точно в полза на подобно предположение... Партията като организъм няма нищо общо с това – нито нейните предишни ръководства, още по-малко нейните членове и симпатизанти.
Из книгата „Защото сме социалисти”
Всъщност ако започнем от корицата на книгата, ще се забележат пунктуални и дори исторчески грешки като например: личностите на Стинг, Нелсън Мандела или Джон Ленън-нямат нищо общо със социализма-това са радетели за свобода и хуманизъм. Дори, ако изпаднем в една леко позабравена подробност за слушане на Бийтълс преди 25 години имаше една песничка „Джип, джип, Белене”, така че този популистки жест е пореден опит да се забравят негативите на една система, която обезличаваше различното, другостта. Сергей Станишев влиза в противоречие с още една идея, че социалистическата идеология е най-толерантната: Колкото и да се твърди, че напоследък се размиват разликите между лявото и дясното в политиката, има критерий, по който никога не можем да бъдем сравнявани с десницата. Това е толерантността ни към различните- благодарение на тази толерантност през историческото минало съществуваха явления като горянство, лагери, нелегално напускане на НРБ, понятието „Враг на народа”, „Народен съд”.
Станишев пише,че социализмът априори е добра идея, но както казва един от авторите на алтернативната книга Георги Данаилов” нас обаче ни плаши това което става с идеята апостериори”.
„Ние социалистите, сме убедени, че това, което по естествен път идва, за да смени стария световен ред, се нарича социализъм.” Едва ли у нас след като социализмът се прояви в следсвие на преврат, подпомаган и от СССР по логиката на твърдението сме живяли в социализъм. Вероятно това твърдение бихме отдали на дебютантството в писателствуването на Сергей Станишев.
Основния т принцип на социализма РАВЕН ШАНС-се прверъна в химера-ако не си член на БКП-никакви шансове за развитие...БКП търсеше не верни, а послушни хора и това предопределяше съдбата на всеки от нас.
Терористи ли са партизаните? Според Станишев : Партизаните имат и пряка заслуга за запазването на териториалната цялост на България на Парижката мирна конференция. Ако не беше Съпротивата и участието на Българската армия в заключителната фаза на войната срещу фашизма, трудно щяхме да устоим на териториалните претенции на съседни страни.
Конкретен отговор липсва-вместо него Станишев говори за фашизма, за спасяването на българските евреи, за войната, която сме обявили на Англия и САЩ и пр. Според алтенративната на Станишев книга партизанството е факт, признава се, че сред тези хора е имало истински герои, но на този въпрос не може да се даде с лека ръка категоричен отговор, защото както казва Георги Данаилов в „ Защо не сме социалисти” : Самото понятие е неопределено, двойствено и подвеждащо. Има една божа заповед, която е безспорна, и тя гласи Не убивай!
Свалянето на една власт е вид сабообявяване за свято дело, отначало то изглежда чисто, докато към него не започнат да се протягат ръце на враждуващи по между си хора....
Общественият статус на българина по време на социализма, ето какво споделя Сергей Станишев: „гарантирани работни места, гарантирани доходи и субсидирани социални цени, сигурност в дома и улицата, безплатно образование и безплатно образование и безплатно здравеопазване, национално самочувствие, раждаемост, международни успехи в спорта и изкуството”. В книгата „Защо не сме социалисти” се съгласяват с тази теза, но донякъде, защото гарантираните работни места са се дължали на маниакалната грижа за създаване на могъща работническа класа. Това наложи развитие на индустрии, чиято необходимост беше халюционативна и сега се чудим как да се отървем от тях. Индустрия,която ни научи да крадем от предприятията, и работни места, които пък ни отучиха от така прословутото за българина трудолюбие.
Всяка политическа партия представлява нещо като кибернетична система. Когато един независим елемент се включи в нея, той губи част от своята независимост. Това е правило от кибернетиката,но спокойно може да си приложи и за хората. Въпросът е в начина, по който се третира човешкото достойнство и личностната свобода.
Книгата „Защо не сме социалисти” е дело на творчески екип от изтъкнати писатели и журналисти: Георги Данаилов, Йордан Попов, Георги Мишев, Георги Господинов, Кръстьо Кръстев, Йосиф Перец, Ганчо Савов, Любослава Русева, Васил Станилов, Стефан Вълев. В нея всеки от тях разказва с чувство за хумор истории от живота си преди 1989 г. Всъщност не трябва да забравим този надпис, той дава отговор на избора защо(то) сме-не сме:

„Комунистическата система се провали във всяко отношение. Но би било крайно неразумно, ако повярваме, че сме се отървали от комунистите. Голяма е опасността, че те като узурпатори на провалилата се система, ще запазят това, което са плячкосали и постовете си във властта”

Надпис на паметника на жертвите от Унгарската революция през 1956 година-Будапеща-площада пред парламента.

Елица Матеева-театрален критик и режисьор, emateeva@gbg.bg

ТЕАТЪРЪТ, ЗА КОЙТО МЕЧТАЯ....

. ТЕАТЪРЪТ, ЗА КОЙТО МЕЧТАЯ....

Пределно ясно ми е, че в тази страна на критиката не се гледа добронамерено и когато фиксираш проблемите в дадена сфера, единственото разлаело се куче остава критикът-писал за проблемите, особено ако е засегнал интересите на икономически обвързани кръгове.
Какво искам да се промени, за да не се стига до подобни крайности, когато ме обвиняват, че съм неблагодарна към системата, която ми е дала образованието и началния старт за работа? Всъщност системата нищо не ми е дала-всичко е било въпрос на труд....

1. Ако на държавата и културното министерство е трудно с мизрените си фондове да поддържа своите абонати за създаване на изпълнителски изкуства да се промени закона за хазарта и да се въведе арт-лотария, насочена към кораба на удавниците-ние,които просим жълти стотинки пред субсидиращите. Поправка на закона за меценатсвтото-някой знае ли всъщност, кои и колко са регистринатите досега меценати-нека в МК да се изнесе в сайта си техните координати. Облекчения за субсидиращите изкуството меценати.
2. По отношение на сесиите в МК, които са през пролетта и есента- да се разклонят в някоколко посоки: сесии само за фестивали, сесии за спектакли, като има процент, специално съотнесен за производство на спектакли, основаващи на българска драматургия-така това ще бъде макар и някакво начало за подкрепа на българските драматурзи, че ще видят постановките си. Българските драматурзи не се хранят от писане на драматургични текстове както е в другите нормални държави. Те го правят заради своята духовна потребност да творят. Разклонението се изисква, защото сега повечето пари отиват при фестивалите, които са престижен елемент в исторически аспект за организаторите и театрите-домакини, но така се отнемат средства за проекти на други театри.
3. По посока на младите- след трите пъти субсидране от Фонд Дебюти, те някак си остават на улицата- нека МК да намери средства за сесия, която да е специализирана за млади екипи, като определи критерий за творческите формации, които могат да кандидатстват.
4. Подобряване положението на диалога между директори на театри и млади творчески формации- с подзаконов нормативен акт, директорите да бъдат ангажирани на срещи с младите театрали, когато им изпращат по мейл или комуникират с тях по телефона –в момента се получава прекъсване на връзката –директорите не четат предложенията за спектакли или остават нещата с лъжливи обещания keep in touch... В т.нар. провинциалните театри, актьорите дори само да си подобрят самочувствието се нуждаят от качествен репетоар с интересни и утвърдили се като имена режисьори. Това се чувства рядко-поради липса на добра мениджърска политика. Освен това след изиграването на около максимум 10 спектакъла след премиера е трудно в малките градове да се привлече публика-следва да се помисли за различни възможности за разпространение на тези спектакли,защото едно представление се случва много след премиерата си.
5. МК да изготвя публичен отчет колко от спечелите на сесии спектакли са били успешни като под успешни да се разбира-награди, номинации за награди, участия във фестивали по света и у нас...

МОЛБА КЪМ ВСИЧКИ ВАС- МОЛЯ, АКО ИМАТЕ ПОЗНАТИ В МЕДИИ, РАЗКАЖЕТЕ ЗА НАШАТА ИНИЦИАТИВА ВЪВ ФЕЙСБУК, КОЯТО Е РАЗДРАЗНИЛА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО”, което всъщност е варненско само като локус. РАЗГЛАСЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЖУРНАЛИСТИ, които са се опитали да разкритикуват системата да не бъдат допускани на фестивала-както ще се случи с мен-това означава, че свобода на словото няма. Търсете контакти с приятели журналисти –нека да стане публичен факт, че тази система убива в този вид, театърът, за който мечтаем.... Очаквам и ваши предложения....
Пп извинете ме за правописни грешки-вълнувам се от развоя на събитията...
Една от Вас
Елица Матеева

ФИЛМИ, КОИТО СА ВАЖНИ ЗА ТЕБ И МЕН! ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ...