СВОБОДАТА ОТВЪД ГРЕБЕНА НА ВЪЛНАТА
За документалния филм „Теодор Ушев – невидими връзки“, България, Канада, 2022 г., режисьор Борислав Колев, сценарист Мария Ландова
19.10.2022 11:17 ПОРТАЛ КУЛТУРА
Да си говоря с Теодор Ушев на някоя варненска уличка ми е мечта. Засичала съм го в родния ми град и нарочно не съм му се обаждала, въпреки че с него си пишем от време на време, когато имам нужда от съвет за бъдещето на варненско дете в попрището на анимацията или пък когато той ме търси, за да ме попита дали съм гледала еди-кой си филм.
Докато си представям как ще пием кафе и ще си разправяме небивалици за навиците на институциите, които ментално все още живеят във времето на 80-те, в родния ми град Борислав Колев представи своя нов документален филм „Теодор Ушев – невидими връзки“. Да се открие именно с този филм варненската програма на Cinelibri – фестивала, в който литературата и киното са на една ръка разстояние, бе прекрасен ход – срещата между варненци и Борислав Колев, който също обича варненските улици заради детството и морето, бе повече от специална.
Идеята за създаването на филма е на Мария Ландова – сценарист и главен продуцент на „Теодор Ушев – невидими връзки“. Режисьорът Борислав Колев си поставя за задача да разкаже за Теодор Ушев чрез онези истории, които ни представят същността на артиста – корените, натрупванията, хората, срещите, определящи развитието на личността. Постепенно зрителят попада в свят на идеи, преживявания, спомени и нови срещи с приятели и роднини на художника, пътувайки във времето и в пространството. Струва си да пътуваш чрез средствата на кинематографията в света на Теодор Ушев. Получил се е дълбок, чувствен портрет, в който всеки зрител може да си открадне философия за живота. За учениците ми след срещата с филма Теодор Ушев е вече не само онзи авторитет, постигнал с упоритост това, което за мнозина си остава илюзия. За тях той е свободен човек, досущ като пънкарите от „Нови цветя“, с които е свирил на младини. Няма да забравя коментара им по повод на групата, която е един от акцентите във филма: „За пънка като позиция на Теодор Ушев явно в България е тясно!“ Дали интуитивно те са напипали мотивите на Теодор Ушев, че свободата не е само икономически стандарт, свободата е култура, свободата е полет на идеите и колко често тези мечти са умъртвени заради правилата, които ние задаваме?
Бих искала да отбележа достойнствата на филма в няколко посоки – първо, избора на обекта – Теодор Ушев. Дори и този, който не познава творчеството му, осъзнава след като види документалния филм, че може да се стреми да бъде себе си като него, достатъчно е да има хъс за живот и упоритост да преодолява всекидневните битки с невежеството и пошлостта. Съвсем естествено е Теодор Ушев да има самочувствието на успял човек и ако някога попаднете на негови по-пиперливи статуси в мрежата и в медиите, се опитайте да се вслушате в логиката на оценките му. Дори и да не ни е удобно в тях, те не са изхвърлени в пространството между другото, защото Теодор Ушев, виждате ли… си няма друга работа.
Времето на 60-те, 70-те, 80-те – какво знаят за тези години нашите деца? След филма имат представа донякъде, но това е началото. В същината си филмът на режисьора Борислав Колев е своеобразно продължение на опита му да съпоставя личността с времето ѝ – детски години, младост, развитие, настояще и т.н. Ако си припомним другите му документални творби: „Стоичков“, „Салто мортале“, „Рокендрол“, в тях освен конкретния герой присъства и времето – исторически незабравимо за съвременниците на тези отминали години и абсолютно неразгадаем лабиринт за най-новото поколение зрители. Този ключ към героя е находчиво решение.
Другият важен принос на филма – да се разкаже за Теодор Ушев през местата на неговото израстване като личност – градовете, пространствата на интимното „времеубежище“. Кюстендил, Пловдив, София, Монреал. Личното ми предпочитание е в полза на пространството „легло“, където Теодор Ушев по думите му се чувства най-добре в измислянето и фантазирането. Критичен е Ушев към себе си, защото се приема за „мързелив човек“, независимо че ценителите на творчеството му с удивление посрещат многобройните му творби. Оказва се, че един аниматор не по образование, а по съдба, макар и мързелив според нагласите си за работа, все пак има шансове да бъде номиниран за Оскар повече от веднъж.
Кой е Теодор Ушев за зрителя, напускащ киносалона след прожекцията? Мечтател, пънкар по дух, китарист в бандата „Нови цветя“, художник, плакатист, аниматор, режисьор или пък едно момче на 54 години, което продължава да внася смут с вълшебния си маркер и невидимите си надписи върху паметниците на историческите ни провали – днес да напишеш за съветската армия върху подметката на един от войниците на коментирания паметник, разположен в столичната Княжеска градина, че тази армия ни е лишила от бъдеще, би се окачествило като нарушение на норматива, липса на възпитание, а за тъгуващите по 9-и септември 1944 г. със сигурност е и престъпен акт. Аз съм за подобни актове на изговаряне на истината, аз съм за подобни, наричани от някои инфантилни, вандалски реакции – поне нещо бълбука, разклаща удобната ни безпринципност. Няма по-тъжна гледка от мълчаливия страх. А Теодор Ушев не мълчи!
За себе си ще открадна една мисъл от филма, че не е важно да бъдеш на гребена на вълната – рано или късно оттам се пада. По-важното е да имаш настройката за другото, за онова, което ще се появи след познатото.
Прекрасен е филмът на режисьора Борислав Колев! Прекрасен е, защото ни среща с успял човек, който знае каква цена се плаща, за да си свободен по дух. Тя е висока, тя не е за всеки, но пък, ако съумееш да подредиш в себе си всички пътеки, всички връзки, оставени от хората, преминали в теб, и съумееш така да ги приемеш и преработиш, че след тях да създаваш вълнуващи истории, то тогава със сигурност знаеш кой си и защо си на този свят. Струва си, да си част от тези невидими връзки, защото кой знае, може някъде, някога да се откриеш в картина или пък в кадър от историите на Теодор Ушев. А това вече е нова връзка, отвъд невидимото.
