„Туве“ – за кометите на обичта, кацнали в Муминската долина
„София филм фест“ във Варна отново ще има лятно издание като основна част от селектираните филмови предложения ще се прожектират в двора на НУИ „Добри Христов“. По традиция от миналата година преди всяка прожекция за доброто настроение на зрителите е предвидена и музикална програма. В първия ден 16 юли проектът Ya Ya & Chillov ще представят авторска музика в духа на акустичните и електронни звуци. Към варненските музиканти ще се включат и най-младите възпитаници на НУИ „Добри Христов“ - Варна.
Интересна е програмата и ако познавате творчеството на режисьорите Кристиян Пецолд, Беноа Жако, Абел Ферара, то непременно има какво да видите. В програмата бих откроила още един филм, който имах щастието да съпреживея в юнската селекция на „София Прайд филм фест“ 2021 в качеството ми на участник във фестивала, а именно биографичната шведско-финландска драма „Туве“, проследяваща живота на невероятната художничка и писател Туве Янсон в периода от 1945 г. до първите й успехи като автор на детските комикси, посветени на чудноватите тролчета от Муминската долина.
„Туве“ (2020) бе финландското предложение за „Оскар“ и това е първият екранен опит за адаптация на жизнения път на Туве Янсон. Струва ми се, че режисьорката на филма Цайда Бергрот не се е стремяла да превръща своята героиня в икона, каквато тя е за почитателите й по много причини: талант, свободата да се заяви като личност и да преобърне сложния си творчески път в приключение. Сякаш за Цайда Бергрот по-привлекателна е била задачата, да ни запознае с онази Туве, която създава своя изключителен приказен свят като бягство от света на възрастните, където кариерата, парите, публичното мнение са на почит. В филма има любов, има предателства, има творчески терзания, има и страст, но всичко това е решено през спонтанността на вечно танцуващата дребничка русокоска Туве, за която джазът е спасителното движение, джазът е енергия. И докато гледам пируетите на Туве, с които започва филмът, се сещам за онази мисъл на неотразимата хореографка Пина Бауш „Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени!“.
„Туве“ е филм за чувствителността на твореца, за крехкото потъване в света на другия, за невъзможността да обичаш, когато личностните прегради са по-силни от чувствата. Туве привлича мъжете и жените като магнит заради неподправеността на своята бохемска изящност, лекота и чистота. Тук любовта е изразена в притихналите тонове на целувката, в сгушеността на утрините, когато телата са спокойни. Туве е съзерцание в детайлите на нощната лампа, скицника, четките, морето.
Дали наистина чудатите герои със своя вечен куфар от Муминската долина Тофсла и Вифсла са Туве Янсон и Вивика Бандлер-театрален режисьор, към която Туве изпитва копнеж са приказният еквивалент на любовта може би няма значение, ако възприемем филма на Цайда Бергрот като интимен разказ за същността на творчеството.
„Туве“ е типичен пример за онзи специфичен минимализъм, който винаги очаквам, когато гледам филми от земята на Северното сияние.
В главната роля е Алма Пьоюсти – внучка на финландския актьор Ласе Пьоюсти, известен с дългогодишното си сценично превъплъщение в Муминтрол тъкмо в театъра на Вивика и под нейна режисура. Алма като Туве е фурия и феерия едновременно! С обаянието и харизматичността си тя деликатно се вмъква в онази магия, която излъчват героите от книжките на Туве Янсон. Благодарение на Алма Пьоюсти „Туве“ пленява публиката, подтиква те да притихнеш в залата, да следиш всяка нейна вибрация, дихание, поглед - Алма като Туве е прелестна и изпълва филма с живот.
За някои зрители „Туве“ ще прозвучи като поредната биографична драма с пикантни, еротични сцени, за мен обаче „Туве“ е деликатно, фино изследване на личността - онази, която създава, притихнала истории за същества, за които обичта и грижата не са забравен скрин от зоната на здрача.
Очаквайте „Туве“ на СФФ във Варна: 18 юли, 21.00 ч. в ДВОРА НА НУИ „ДОБРИ ХРИСТОВ“
