Кино езикът на Йоргос Лантимос е ироничен и абсурден. Колкото по-дълбоко навлиза в дебрите на човешката трагедия, толкова по-злъчен е смехът му. Харесвам филмите му, защото умее да разрязва чувствително, с педантична яснота същността на човешките слабости, страсти и провали.
Последната творба на Лантимос „Фаворитката“ (2018) красноречиво доказва мисълта ми, че Лантимос е новият крал на абсурда. В сравнение с предишните му истории, „Фаворитката“ е по-семпла по отношение на локации, ситуации и мистерии, но пък струва ми се ще въздейства много силно на по-емоционалната част от публиката, защото в голямата вълна от желания и катаклизми попадат три интересни личности от историята на Англия през XVIII век на прага на избухваща война. Болнавата кралица Анна Стюарт (Оливия Колман) владее трона, но пък тялото и сърцето й са в плен на Сара Чарчил (Рейчъл Уайз), която чудесно манипулира кралицата. В апогея на тази зависимост се появява братовчедката на Сара – Абигел (Ема Стоун), произхождаща от благороден род, но поради известни хазартни привички на баща й, охолният живот е заменен с усилен труд и унижения. Абигел, потънала в кал и невероятни природни благовония, се оказва сама пред волята на тези, които имат власт. Тя търси работа, за да преживява и съвсем естествено попада в кухнята на кралица Анна, където слугините си погаждат коварни номера една на друга. Сара се държи с кралицата като демоничен господар, но пък Абигел постепенно опознава навиците на висшето общество и започва да прилага наученото като вещ фокусник, за да се домогне до вниманието на кралицата. Оформя се причудлив триъгълник на любов, изневяра и терзания между Сара, Анна и Абигел. Докато наблюдавам тази изпълнена с хитрост, лицемерие и интригантство игра между три изключително интересни като воля за живот жени, отстранявайки се от епохата, от великолепието и бъбривостта на облеклото, от етикетите, танците, обноските, достигам до извода, че ние, цивилизованите обитатели на тази планета, все още не сме постигнали вътрешния си баланс, мирът в нас е илюзия . „Фаворитката“ на Лантимос без свян демонстрира, че хората са хищници един за друг.
Йоргос Лантимос учи кино и телевизионна режисура в киноакадемията „Ставракос” в Атина, а след 1995 работи в гръцки театри като режисьор, снима реклами, снима клипове на съвременни хореографи. Отношението му към хореографията като съвкупност от повтарящи се минималистични схеми може да се открие и в отделни фрагменти от първите му три игрални филма — „Кинета“ (2005), “Кучешки зъби” (2009) и “Алпи” (2011). Лантимос е част от екипа на церемониите по откриването и закриването на летните олимпийските игри през 2004 в Гърция, участва и като актьор (заедно със съпругата си, актрисата Ариане Лабед) в Attenberg (2010) — гръцки арт-хаус на режисьорката Атина Цангари (продуцент на „Алпи“).
По отношение на казуси и персонажи, камерните гръцки филми на Лантимос са по-крайни в сравнение с англоезичните му творби. В „Кинета“ Лантимос ни сблъсква с фотограф, следовател и камериерка, които визуализират чрез средствата на киното, престъпления с централни персонажи интимните двойки. Пресъздаването на престъпленията, изобразяването на жертвата чрез гласовите коментари на следователя, трансформират деянията в специфична почти кадансова хореография. Ритуалът на прекомпозирането на действителност и представи замъглява реалността.
Ритуалът на ролите е изведен на първи план и в „Кучешки зъби“ — петчленно семейство се е изолирало от света на хората с цел да избегне покварата на външния свят. Две сестри и брат са поставени в ролева ситуация от техните родители, а единственото съприкосновение с външното е охранителката на входа на фабриката, където работи бащата. Той я превозва в автомобила си с маска на очите, като ѝ плаща за сексуални услуги със сина му. Докато той удовлетворява телесните си стремежи, сестрите си играят на изследователи, опознаващи телата си чрез секс, доминиране и манипулация. Светът е дворното място за децата, прелитащите над тях самолети падат в градината, ако децата са послушни — малки пластмасови играчки са награда за най-доброто дете. Съпротива разбира се има и тя се изразява в любопитство към външния свят, който по-голямата сестра вероятно ще открие, скрита в багажника на семейния автомобил.
В „Алпи“ парамедик, медицинска сестра, гимнастичка и треньора ѝ по художествена гимнастика са ритуализирали своята обща група по интереси в кодово обединение „Алпи“. Всеки от членовете си е избрал планински връх от веригата за ново име и срещу хонорар подпомага скърбящи семейства, загубили близките си. Всеки от групата замества покойник и така семействата имат възможност да изживеят отново миговете на съвместност с отсъстващия член на фамилията. Един от групата (медицинската сестра) започва сам да избира стратегията си на поведение, извън вътрешните правила и съвсем естествено е изключен от „Алпи“. На финала гимнастичката и треньора изпълняват приятно за окото съчетание върху популярната мелодия „Пуканки“ на Гершон Кингсли, на което би завидяла дори и лъвицата на родния художествено-спортен и танцов съспенс Нешка Робева.
„Заснех три филма на гръцки и достигнах онази точка, в която зная, че извън Гърция в момента имам повече възможности за работа. Когато се снима филм на английски език се увеличава и шансът да си осигуриш ангажименти в повече страни. В Гърция и до днес се снимат конвенционални жанрове кино, но на мен ми се струва, че не мога работя така, защото моето мислене е може би странно за другите: аз винаги откривам абсурд в обичайните неща и обикновено съумявам да почувствам смешното в най-тъмните, трагични кътчета на живота. Ето защо не си въобразявам, че мога да участвам в голяма продукция като Джеймс Бонд, и да си призная: изпитвам ужас от работата в подобни проекти. Едва се справям с моите по-скромни теми“, казва Йоргос Лантимос.
Във „Фаворитката“ Лантимос ни въвежда в кошмарите и ада на това да обичаш без да те обичат, но да си част от измамния план на квазиобичащия. „Фаворитката“ предизвиква истеричен смях и сълзи едновременно заради бездната, в която човек попада като жертва на собственото си любов и его.
Техническият ефект „рибешкото око“, използван от оператора Роби Райян („Филомена“, „Аз, Даниел Блейк“, „Аквариум“, „Брулени хълмове“ ) е прекрасен акцент, чрез който се интерпретира изкривения пейзаж, нагнетяващ емоциите на трите жени. Долният ракурс на снимки или пък горният демонстрират отношението на режисьора към онзи персонаж, който доминира в конкретната ситуация.
Грим, костюми, обноски, галят сетивата, но най-важният елемент във „Фаворитката“ е присъствието на трите актриси, които сътворяват чудеса на екрана. Те са другият филм във филма и съвсем заслужено и трите получиха награди през декември 2018 от британската независима киноиндустрия. Истината е, че „Фаворитката“ бе филмът фаворит на тези награди. След наградата "Златен глобус" на Оливия Колман и новите три номинации БАФТА за триото Оливия Колман, Рейчъл Уайз и Ема Стоун, статистиката е общо 78 отличия и 228 престижни международни номинации за „Фаворитката“.
„Фаворитката“ е повече от история за жените в обществото, това е филм - диагноза за пагубните състояния, в които попадаме, когато знаем какво искаме, но не можем да намерим пътя към желания бряг.
„This Mud stinks“ („тази кал смърди“), красноречиво е обобщението на Абигел при първия й контакт с кралския двор , но пък, за да контролираш същия двор трябва да свикнеш с калта, защото предизвикателствата на властта изискват жертвоприношение. Страшно е да продадеш тялото си за подобна кауза, но по-страшно е, ако продадеш душата си. Абигел се опитва да елиминира Сара с отрова в чая и други комбинации на ума, но въпреки фактът, че Сара Чърчил е игнорирана за сметка на Абигел Хил, кралицата винаги ще копнее за първата любов и ще умре с разбито сърце. Абигел осъзнава ситуацията и в това е и нейната драма. Заради властта Анна, Сара и Абигел ще се превърнат в персонажи, обречени на самотата си.
Да се стремиш към върха на всяка цена е тъжно занимание, изискващо много енергия, а крайният резултат е незадоволителен, защото човешкото същество е устроено да негодува, да посипва с пепел главата си, проклинайки съдба, късмет, държава, монарх или другите. „Фаворитката“ може би не е най-силният филм на отминалата година, но при всички случаи той предлага палитра от преживявания и изящна режисура. След този невъзможен любовен триъгълник вече предпочитам спокойните вечери край печката и риболова.
Кино езикът на Йоргос Лантимос е ироничен и абсурден. Колкото по-дълбоко навлиза в дебрите на човешката трагедия, толкова по-злъчен е смехът му. Харесвам филмите му, защото умее да разрязва чувствително, с педантична яснота същността на човешките слабости, страсти и провали.
