Новата постановка на Мариус Куркински

Гледах в Сатирата новата постановка на Мариус "Укротяване на опърничавата" от Шекспир. Очаквах много, надявах се на откровение, характерно за Мариус, защото му вярвам. Видях нещо друго или може би аз съм в друга зона, хоризонтът ми е друг- спектакъл има, има емоция, но тя е като бледо подобие на театър в стил "Улицата" или киното на Монти Пайтън. Бях с чувството, че нещо или някой ме е измамил...после антракт...и си тръгнах по време на антракта...
Знам, че сезонът не е свършил, но като броя спектаклите, които са ме накарали да усетя човека в себе си виждам само три: "Малка пиеса за детска стая" в Театър 199, "Валентинов ден" -в "Зад канала" и "Три сестри" в Младежкия-друго не ме е развълнувало, защо ли?
Може би, защото не искам театърът да се прави на "Шекспир с гъдулка и мечка"-така ще озаглавя статията си за тази постановка, иска ми се театърът да ни кара да се задъхваме или да дишаме свободно. Това не е трудно - само трябва да си искрен със себе си и с публиката...