неделя, 13 април 2008 г.

сенки на манчевски




на снимката М. Манчевски

През уикенда се посветих на македонско кино. Първата ми среща с киното на Манчевски е "Преди дъжда", сега реших да се откъсна от реалността и да вляза в съвременното откриване на идеята за живота на душата и след смъртта. Този филм третира по оригинален начин една тема, подхваната по-деликатно в "Преди дъжда" за преплитането на съдбата, в този случай животът и смъртта се събират в една любов, която на финала изненадващо се оказва нереална, във филма има приятен хорор, ала тип "Шесто чувство" и е тематично в стил "Пазачът на мъртвите", само че при Манчевски темата е за изкуплението на греховете, тяхното изчистване и настъпването на покоя-"това, което си взел, трябва да го върнеш", казва бабичката призрак. Манчевски участва с този филм за ОСКАР, е, не го взе, ама да не Ви дреме ... филмът има и българско участие-грим-особено с лицата на мъртвите са се справили съвсем естетски, тази бабичка ми напомня на бабичката в последната серия на "Мера според мера", където Дилбер Танас възкръсва...та и там имаше страшна бабичка. Манчевски, казват, че на прес срещата не искал да говори на македонски, а на английски-ами просто,човекът след като е учил в Америка, е забравил за Балканите, важното е, че героите говорят на македонски...че лентата е пълна с думи от рода на "те сакам"-"те обичам" :) Филмът е забавен и на места доста познавателен-там, където изпуснахме християнските обичаи...