неделя, 29 юни 2008 г.

снимките на йосиф аструков




Напиши се сам!
Елица Матеева

Улицата е чудно и странно пространство. Може да те отблъсне, но притежава и качества-забавлява те. Улицата е като свеж пълнеж за ежедневния пейзаж-нейните обитатели понякога изненадват с формите си на комуникация. Надписите по улиците са начин за комуникация, върху тях откриваме колко парадоксален е човешкият разум, а неговата изобретателност е уникална. Почти...
За младия фотограф Йосиф Аструков уличните надписи са повече от пътни знаци, те са социален скенер, нещо като статистическо проучване на тема „ Българският манталитет”. „Надписъ” е кодовото название на втората му самостоятелна изложба в салона на галерия „Средец”. След дебютната му изложба „Форма и слово”, авторът (кинорежисьор по образование-б.а.) е решил, че уличните надписи заслужават особено внимание. При него те са на почит заради неподозираното съчетание на букви, подредени в хранителни за духа сентенции, от които е видно, че да си неграмотен или пък с банални еротични фантазии отдавна вече не е порок. Вероятно не притежавате жълто такси с надпис „ Конкурс Мис чшайе шукарие” и вашата улица не се нарича „ВЛюбен Каравелов”, и може би знаете, че чадърите се ремонтират от „Маистура на спирката на транвая петицата”..., но ако случайно сте порпуснали да прочетете тези важни съобщения, едно е ясно-не сте в крак с обществената мода. Тя показва, че правописът е незначителна подробност, когато става въпрос за бързото и точно изпълнение на указания, чиито автори са определили като съществени за правилното битие на гражданина.
Според Йосиф Аструков всеки град притежава екзотични надписи, трябва само да ги откриеш и запечаташ, колко е сериозно в тях посланието-отговорът е равен на усмивка. Така че напиши си/ се сам!