петък, 20 юни 2008 г.

Златният век на DVD пиратството

Златният век на Dvd пиратството

Елица Матеева
В момента, в който научавам за премиерните заглавия от киноразпространителската столична мрежа, към 80% от предложените в програмата филми дефилират необезспокоявано месеци по-рано в интеренет пространството. В цената за билета са интегрирани процентните отношения, с които се удовлетворяват правата на създателите на филма, същото без да знам съотношенията в подробности се случва, ако си закупим dvd диск-в стойността му производителите са отделелили място и за „пиратство”, заради вероятността върху него да запишем аудиовизуален продукт, свален от нет ние плащаме на авторите на филма чрез производителите на вълшебния диск.
Защо потребителите, които са изкушени от киното са подвластни на аудиовизуалното пиратство? Ще се опитам да отговоря като анализирам личната си потребност от изтегляне на филми, тяхното прехвърляне върху Dvd. Съзнавам, че с всяко мое записване на филм, аз нарушавам онзи съкровен свят на твореца, автора, сценариста, оператора, режисьорите, актьорите, продуцентите, нарушавам механизма на въображението и неговото осъществяване в движещи се картини и звук. Вероятно нарушавам авторските права на създателите на всяка лента по същия начин, както пък моите права като автор на спектакли биват накърнявани от ръководители на театри, които за да икономисат някой лев, предпочитат да платят с предварителни увещания и уговорки, а понякога и без такива по-малко за свършената от мен работа. А би трябвало авторите на спектакилите автоматично да получават както в киноиндустриятакакто при съответна прожекция за всяко гостуване, фестивално участие като бонус възнаграждение-в родния театър това е въпрос на договорености и допълнителни анекси между театрите и създадтелите на спектаклите. Създава се порочен кръг, в който всички сме жертви за сметка на крайния резултат-интересът на зрителя, неговото хедонистично преживяване от срещата с изкуството. Нарушавам смисъла на изкуството и в частност на киното, като се отказвам да платя 5 или 7 лв. за възможността да гледам качествени цветове, да чувам звук идващ от Dolby система. За тези 5 или 7 лв, аз мога обаче да се сдобия с 5 до 7 диска, върху които да прехвърля средно между 20 - 25 филма, при условие, че на всеки диск мога да вместя около 4-5 филма с обем на информацията средно около 700-800 Mb. Тези филми мога да открия и да удовлетворя потребността си на колекционер, да изтрия, ако не ми допаднат естетически, без да жалея за хвърлените напразно пари. Интернет пиратът притежава погледа на ценител, той много по-лесно може да се раздели с аудиовизуалнияпродукт, както и да го съхрани за личните си нужди. В интернет се отбиват онези, които знаят или предполагат, че търсеният от тях продукт е важен, интересен, любопитен за тяхното развитие. Когато си мечтаех да се сдобия с записвачка предварително си бях направила списък с автори, които не съм гледала или пък искам да включа в своя колекция. Така започнах от згалавия на съвременното испанско, френско кино, режисьори като Вендерс, Бергман, Кустурициа, Фатих Акин, Милчо Манчевски, Уди Алън. Те бяха предмет на личната ми страст на зрител и аз бързо откривах техните дигитални филмови еквиваленти. Съгласна съм, че някои от тях притежаваха по-ниска чистота, контрастност на изображенията, но щом е безплатно претенциите са безпредметни. Част от тези автори ми се струва, че би било добре да се видят от повече зрители, в България в доста по-малки градове киносалоните са превърнати в търговски пространства или бинго зали- остават читалищата, в които с един dvd Player и телевизор или компютър може да се разпространяват за най-любознателните филми- шедьоври. Тук отново възниква етическият казус, как да организираме събитието, така че да не накърняваме авторските права-може би най-лесният способ е като не изискваме да се заплаща за подобни инициативи-зрителите като мен ще гледат без пари, а аз по този начин ще възстановя чувството си за отговорност-след като съм пиратствала из интернет- поне доставям до други ценители ИЗКУСТВО.
Моите подбуди и лични оправдания на нелегитимния ми акт да пиратствам не могат да бъдат извинителна бележка за факта, че нарушавам права, но интернет е една демократична конвенция, която ни позволява да го правим, така, както ни позволява да черпим от него софтуерни прогарами, игри, анимация, музика, фотографии, книги и много други обекти на интелектуална собственост. Интернет подлага на изпитание нашите вкусове и пристрастия. Моята вътрешна цел е чрез този акт да се обогатявам и да трупам впечатления-доста от филмите, които събрах не са прожектирани у нас или само еднократно са имали контакт с публиката-на специални презентации или на фестивали. Предпочитам това достъпно средство за обогатяване с пълното съзнание, че и други го правят, правя го с идеята,че съм нарушител, но подбудите ми поне изглеждат хуманни и не са свързани с допълнителен икономически просперитет-не продавам филмите, не ги прожектирам публично с цел приходи. Надявам се, че творците, когато са създавали вътрешните си натрупвания, ако са имали тази необятна възможност наречена интернет, вероятно не биха се отказали и също като мен днес биха нарушили чуждата собственост, за да си доставят повече информация и да променят част от вътрешните си идеи за смисъла на изкуството като си организират лични срещи с много филми. Предпочетох този достъп пред други, за да надграждам представите си за света на киното. Този вариант е за предпочитане пред други актове на агресия - моята е интелектуална...