вторник, 8 юли 2008 г.

НЕЩО КАТО ПОЕЗИЯ

По повод на едно есе:
Любов е: затоврени очи, докато трае една целувка;
две прегърнати голи тела, влели се в спокойствието на съня;
на сутринта тя отпива кафе, той –мълчаливо гледа
сякаш иска да каже: къде беше, защо се забави така?

Любов е: когато с майка ми бяхме деца
и си играехме на криеница;
а баща ми в неделя
беше змей и ни гонеше по пижами
двамата с брат ми.

Любов е: двойката старци на пейка пред блока
пролет и есен, понякога в късен летен следобед
той и купува мляко и хляб
тя пък му прави яхния.

Любов е: хайде да обелим картофите с теб.
можем много неща да обелим...
заедно, заедно мила.
искаш ли?
искам-завинаги!

пп. така понякога ми се отразява жегата-започвам да пиша поезия :)