четвъртък, 7 август 2008 г.

„ 18% сиво” - road роман с фотоувеличителен ефект

„ 18% сиво” - road роман с фотоувеличителен ефект

Елица Матеева

Първият роман на Захари Карабашлиев „ 18% сиво” е страстно пътуване, наподобаващо роуд муви в стил „ Париж, щата Тексас” или „Моите боровинкови нощи” с единствената разлика, че тук хепи ендът е не повече от 18 %. Допада ми естествеността на финала на романа-ощетен от пищно розово, искрен с идеята за щастието отвъд пределите на България. Романът не флиртува, нито обругава емигрирането като социален избор, защото най-безславното емигриране е душевното. След последната страница в съзнанието нахлува някаква притихналост, така сякаш вместо Карабашлиев си попаднал на остров, създаден от Мишел Уелбек. Карабашлиев е различен от Уелбек, чете се с лекота, „ 18% сиво” действа като спасител, подарил ти дишане уста в уста- решаващият, съживяващ жест.
Боледуваща любов, чувал с прясна марихуана, неочаквана смърт са дразнителите около, които се развива координатната система на сюжета. Зак и Стела са основните персонажи на събитията между България и Америка и разбира се любовта към чернобялата фотография, която постепенно се разполага с чувствителността на 18 % сиво. Това са процентите, необходими на всеки светломер, за да се определи отенъка на черното и бялото-животът според фотографията е сив, според чернобялата. Вероятно чернобялата фотография не заслужава да се нарече СИВА, каквато е в действителност, вероятно битът ни не заслужава да бъде сив, но всичко зависи от начина на пътуване, този, който сам решиш да използваш. Цветовете се определят от желанието на клиента.
Структурата на разказване се прехвърля между действието „ТУК”, миналото, определящо „ТУК” и поезията на снимането като особен акт-акт от диалози на чувствителност, светочувствителност между живота на ЗАК и СТЕЛА и странстванията на мисловния поток извън реалността. Снимката като процес е мост към еротично, дълбоко докосване до плътността на ДРУГИЯ.
Защо този роман вълнува? Трудно се открива продължител на линията от „Естествен роман” на Георги Господинов, чието творчество да не претендира за цялостен анализ на едно поколение, родено след ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ, но загубило пъпната си връв в умопомрачителните години на прехода. Ако в „Естествен роман” говорещият АЗ анализираше битието си в рамките на минало и настояще, миналото на соцширпотребата, то анализът при Карабашлиев е от най-новата история на псевдодемократичното търсене на АЗ в условията на преход. Аз намира загубеното себе си отвъд България, по повод какъв би бил той, ако присъстваше в България.
Сюжетът е завладяващ и с уловения момент за успешно разказване, който тръгва от идеята за мистериозното, почти криминално появяване на един чувал с марихуана, който трябва да пропътува хиляди мили, до крайната точка- Ню Йорк и да се про(е)даде на мафиотски бос. Около марихуаната се разразяват приключения ала „Няма място за старите кучета”. Всъщност, когато чета този роман, събитията и тяхната последователност попадат във филм, в кадри, в които екъшънът, комедията и трагедията живеят миролюбиво, без да се хващат за косите... И ако в българското кино няма добри сценарии, така казват критиците, ето един пример за киносценарий- „ 18 % сиво”- действащ като болкоуспокоително срещу кариес, като удар с чук-понякога фотоувеличението си играе с образа, така, че все едно си приял с череши, друг път наблюденията и думите се подреждат в стройна дзен-философия-изчистена, сведена до изяществото на минимализма. „ 18 % сиво”- е роман за читатели с вкус към точните пропорции на изкуството, ако последното се възприеме като математическо уравнение, в което познанието, талантът и опитът намират отговора на въпроса-на колко е равно „Х”? В случая на романа, зоната на „Х” се смесва с необходимите за добрата фотография „18 % сиво”.



Авторът за себе си: „ Роден съм във Варна.
В края на студената зима, когато Парламенът ни бе в пламъци, заминахме за Америка. Дотогава пишех, публикувах, участвах в конкурси, завърших Българска филология, свирех на китара, основах рок-група, бях дисководещ, работех в радио.
В Охайо следвах художествена фотография. А после заживях в Калифорния със съпругата ми Силвия и дъщеря ни Сара.
Завърших филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участвах в кино- и театър-уъркшопи, започнах да пиша драматургия на български и английски.
„18 % сиво” е първият ми роман.”
(из „ 18 % сиво”)