четвъртък, 13 ноември 2008 г.

РЕKBИЕМ ЗА ЕДНА МЕЧТА-ВЕРСИЯ НА ФИЛМА В ЕДИН РАЗКАЗ "БИТЕР ЛИМОН"


БИТЕР ЛИМОН
(out of space)

Безсъние-реалити
от Елица Матеева

Отварям очи и не знам къде съм. Знам, че това, което се е случило е било някакво необходимо съвпадение, шега или най-странното предсказание. Една система нахално се е увила около леглото ми. В гумената й повърхност се стича спасителен сок, с който някой си е наумил, че ще ме спаси. Капчици пот избиват по лицето ми. Пот както, когато закарах с такси Константин до Д. Ш. Не знаех къде се намираше това Д. Ш., но все пак бяха ми поверили малкото същество. Детето бе симпатично и възпитано, в сравнение с него, аз бях по-голямото дете. Произволно дете. Неизвестността ме реже, често съсипва, но най-вече ме прави слаба. Боря се с променлива успеваемост. Неизвестни приятели, неизвестни сънища, неизвестни амбиции.
Обръщам се на лявата си страна. Казват, че така се притискало сърцето. Не било полезно, аз не познавам полезното, познавам самотата.
От началото на месец октомври подхранвах смътното предчувствие за танците, които ме очакват като награден фонд за финала му. В стаята си подскачах суха и единствените спасителни водоеми оставаха леглото и интернет. Първото заради обстоятелството, че можех да затворя очи и да настъпи новия ден. Можех ли наистина? Интернет предлагаше изненади, внезапно заблудили се и-мейли, въпроси и отговори по скайп, случайно записана мелодия или нов филм. Интернет е остров за забравени души. Джони, увеличи звука, за да забравя, че обитавам стая-ковчег или мини-версия на спасителен сал, минало през подобието на Ной. Само че Ной имал любими животни, а аз дори аквариум с рибка си нямам.
Дните се изсмукваха от пръстите ми, нищо не работех, органът по контрола ме беше наказал с най- грозното наказание: лишена от задачи, но от 9 до 17 ч. работата се състоеше да бдя над един телефон и ако приемникът издаваше обичайните звуци, поведението и работническото настроение изискваше да поздравиш любезно и да отговаряш на въпросите на любопитния клиент. Ако клиенти липсваха на всеки кръгъл час господин Пи Кей те питаше дали си тук. Какво проучване е това, когато Пи Кей разбира се от само себе си щеше да чуе гласа ти? Та нали си до телефона? В офиса освен телефон имаше нахвърлени плакати на Лидерите, чиито лица се стопяваха в момента на залепването на плаката. В днешно време е крайно неблагоприятно да си лидер. Нетрайно е.
Нашият лидер обича да нарича женските с името „кифли”, защото чакаме да ни наредят какво да работим и не проявяваме инициатива. По-добре щеше да бъде да бях като Константин-да си имах своето Д.Ш. където заедно с другарчета да се боричкаме край пясъчниците на сините букви, да ме обичат, да ме възнаграждават с шоколад, приятелско потупване по рамото или поне с усмивка.
На 3 ден от октомври нашият лидер ме извика и ми сви сърмите, в интернет издание, което едва ли се чете повече от 4 котки и 3 кокошки, съм казала, че системата на нашия Лидер, в която сме провокира към бездействие. Нашият Лидер намръщено и като изоставена госпожица, която уви дори не бяха прелъстили ми разви трактат на тема, че системата е най-добрият приятел на човека и вероятно аз кроя преврат срещу него. Не срещу Човека, а срещу Лидера. А може би Системата се е притеснила от мен? Глупости, системите са безсмъртни.
Ето така ме възнаградиха с присъда: без работа, но с ориентировъчни проверки-дали съм в системата, дали тя ме посещава, дали аз съм в нея и коректна в присъствените листове.

На 22 ден вече страдах от безсъние.

Последва страшното чувство, че не мога да се спра. Сутрин ставане в пет, обличане за 10 минути, загуба на апетит, втурване навън и качване в омнибусите с въздушни възглавници.
Ръцете треперят, кафето едва се задържа в чашите, телефоните звънят, „Да, Пи Кей, на линия съм! Добър ден! Ние сме вашия отговор! Приятна седмица! Дочуване!”
Само дето не ги обливаме с целувки.

На 26 ден вече не можех да стоя и лежа. Мускулите ми бяха се напомпили с толкова напрежение, че щях да детонират офиса на Пи Кей и Лидера, уви детонираха единствено тялото ми. За да не полудея започнах да се записвам. Гласът ми звучи слабо, с фалцети от време-навреме, сякаш се задушавам:
Чувствам се като смачкано, изсмукано зомби. Не спя и се движа по автоматични команди. Безсънието е моят проблем, моят болен двойник, в чието лице се оглеждам като пребледнало платнище. Имам нужда да поспя малко, поне 6 часа, да мога да се спра, защото досега се движа като лудо куче. Търся, търся спокойствието, вече знам, че сънуването е повече от спокойствие, то е мисия, която ти позволява да си свободен. Безсънието е гадост. Имам нужда от сън, остра нужда, имам нужда да поспя малко, колкото да се събудя и да бъда малко по-добре... Малко по-добра! Нуждая се от малко сънуване, малко присвиване на очите и отворена уста пълна със слюнка. Господи, помогни ми. Дай ми сили! Дай ми повече душа за сън. Дай ми ръце, за да ме погалят и подготвят за сън- къде е твоят любим да те залюлее в недовършен сън.
Искам да бъда силна и да поспя малко да бъда себе си. Търся съня търся съня, изследвам потребността, дай си малко време, ще си дойде- кога- вече нямам търпение, тялото иска сън, рациото не, а може би е обратното. Минутите ми текат. Дай ми сън, дай ми господи съня, къде се крие, къде си го скрил. Не го крий дай ми го...

Времето ме притиска. Когато сядам на стола, някаква сила ме изтласква и ме подтиква към движение. Не мога да стоя върху стол. Напрежението не позволява. Напрежението ме изпива.


След сънотворното

Спах 5 часа, проблемът може и да се разреши и той се разрешава, днес малките задачи са: да се облека, да отида до храма, да се разхождам, да стоя по-малко в ковчега-стая, да се уморя, да гледам повече навън, да се потопя в гонитба с времето, но нещата ще се оправят, вярвам го., компютърът ще ме спаси като отразява мислите ми. Гледам телебокса, от който ме забавляват телевизионни реклами на непотребни предмети.... санкционирай безсънието, елиминирай го, ще се справя с божията помощ, с всички сили, трябва- нямам алтернатива-алтернативата е моят живот! Изгони порочните мисли за смърт, дали ще оцелея, ще оцелея, разбира се, трябва да оцелея.
Гледам неоновите съобщения – през уикенда ще дават „Безсъници в Сиатъл”, смешно нали, един безсънник ще гони съня с безсънници в Сиатъл. Ще се оправят ли нещата в живота? Да, трябва животът е сгъстено напрежение, освбоди го, разцепи го, раздрусай го. Опитоми безсънието, опитоми го, излъжи го, надхитри го...
Обичам семейството си, но то ми липсва, дълбоко в мен е сгушено желанието ми да прегръщам, да галя, но искам да бъда и погалена, липсва ми топлината и чувството за спокойствие, ще го преодолея ли, ще се получи ли? Петък е важен ден, много важен ден, и трябва да оцеля, да го оправим, да настъпи и да мога да вляза в него, да участвам в него...да мине всичко през него...какъв е разходът на гориво на едно мотроче, което се кара с крака, но не се нарича моторбайк? Мили мои хора, прегръщам Ви, прегръщам ви и Ви моля за прошка. Господ е с мен и аз след него...! Съзтезавам се с времето, то минава по свой начин и аз не мога да го разкодирам, безспокойствието все още е до мен, аз ще го надвия, аз ще го победя, чувствителността ще си дойде по времето ще го разглоби ще ме накъса, но няма да й се предавам вече, партито на сънуващите е затворено за неканени гости като мен. Пиши, пиши от всичко има нужда, думите не отлитат, остават за винаги върху листа ,само някой трябва да ги прочете, да ги съзре и опознал думите да те спаси, писането върху компютъра ме спасява... ГОСПОД Е С МЕН СИГУРНА СЪМ, СЕГА ДА СИ ВЗМЕМА ЛЕКАРСТВОТО! Взех го. Цел за деня – до храма, офиса, после разходки в омнибуса, да се погрижа за градината... Повече разходки, повече навън!!!

Паника в ръцете в краката, паника в душата, паника – изгони паниката, потуши страха, какво мисля да правя? Страхувам се да не умра тук изоставена от всичко и всеки... Страхувам се от самотното, страхувам се – господи ПОМАГАЙ!!! Помощщщщщщщщщщщщщщщщщщщ! Падам...

Ще умра, ще умра, но не искам да е по този начин в този скапан ковчег-стая, няма да се дам да умра в ковчега... МАЙНАТА МУ!

Вземи се в ръце. Моля те! Господи, моля те. Спаси ме!

Днес се разхождах много навън, страшно много обиколих трите градини, дано днес поспя по-добре и повече, хапнах малко по-добре, господи помагай, господи бъде с мен! Бъди вътре в мен!


Боли ме сърцето, то не иска да спре да е пренатегнато, като завързан на възел, господи помогни ми, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, сапси ме, спаси ме, спаси ме...господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи спаси ме, спаси ме, спаси ме, спаси ме, спаси ме.................................................................................................................................
Господи къде си защо ме изостави, къде си защо ме оставяш в пустинята, защо не ме вземеш със себе си, защо ме боли, защо се движа напред назад и не мога да се спра, господи къде си, къде си, къде си, къде съм, защо съм сама, защо не си до мен, защо не си до мен, защо не си до мен, защо не си до мен, защо ме изостави, защо не си до мен, защо не си до мен, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостаи, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ми изостави, защо ме изостави, защо ме изостави, защо ме изосатви... Господи обеща ми, днес ти писах писмо не поминш ли, писах ти, подяволите, писах ти, а ти нищо-мълчиш, не те е срам, от себе си, не те е срам, никого си няма до мен! Моля те господи, погрижи се за мен... моля те... господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи...



Господи смили се над мен, господи бъде до мен, господи защо не си до мен, господи бъди с мен, помогни ми, помогни ми, помогни ми, помагай...

Господи дай ми сили за полета, дай ми сили за полета, дай ми сили за полета, трябва да пристигна, трябва да пристигна, трабва да пристигна, трабва да пристигна, Господи дано имам сила и да пътувам., моляте помагай у моля те помагай, моля те помагай, моля те помагай, моляте помагай, моля те помагай, моля те помагай, моля те помягай, моля те помягай, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ, помощ

Трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя , трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трабва да летя, трабва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трябва да летя, трявба за летя, трябва да летя, трябва да летя , трябва да летя, трабва да летя, трябва да летя, трябва, да летя, да летя за

Стоп-бутон.



Когато се събудих бяха минали четири дни


Не си спомням какво съм правила в самолета.


Пи Кей е сменил Лидера.
Сега той ще е новият Лидер.

МОЯТ ПОРЕДЕН НОМЕР Е ИЗТРИТ!
Не се вълнувам от системата. Тя е в мен.

Спя с хапчета.
Бях (out of space)

Поръчах си.
Много.
БИТЕР ЛИМОН!