вторник, 16 декември 2008 г.

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Сън - Бояна Лазарова - ІІІв клас ОУ "П. Р. СЛАВЕЙКОВ"- Варна


Коледна приказка 2008г.

Веднъж на Бъдни вечер всички в семейството ми бяха заспали. Бяха уморени от приготовленията и празника. Може би не вярваха в Дядо Коледа и не го очакваха...
Ние с Джеси - кучето ми, весело играехме на криеница. Джеси винаги ме намираше, може би защото ме подушваше, преди да ме види.
По едно време съм заспала.
Сънувах чуден сън:
Аз и Джеси сме в гъста и тайнствена гора. Дърветата са обсипани със сняг. Клоните им са натежали, покрити с пухкави бели одеяла. Чувам рев на елен и докато се осъзная, вече съм повлечена от Джеси. Тя бяга бързо по следата. Поводът й е опънат докрай, а козината и носът й – напълно заснежени. Изведнъж спира – на малка полянка е паднал пронизан от куршум елен. Виждам до него малкото му. Големият елен е умрял. А сега кой ще се грижи за детето му?! Взимам бебето еленче и го отвеждам вкъщи. Наричам го Деси.
Дните минават. Джеси и Деси стават добри приятели. Играят си, бягат в двора, хранят се заедно, спят сгушени. Мисля, че Джеси приема еленчето като свое дете, а то й отвръща с детска обич.
Ето че идва най-светлият празник - Коледа! Пред двора ни спира шейна. Аз излизам заедно с Джеси и порасналото еленче. Виждам Дядо Коледа, прегръщам го и с радост му разказвам как съм намерила горския си приятел. Той ми подава подаръка, който съм си пожелала, и благодари за това, че съм се погрижила за еленчето. Спомня си за неговия баща – един от най-силните елени в коледния впряг! Съжалява, че не е могъл да го предпази от ловеца. Говорим си дълго за гората, животните и хората. Забелязвам, че Деси се е приближила до другите елени, души, отърква се в тях. Разбирам, че не мога да я задържа повече – тя иска да отиде при своите. Прегръщам я за сбогом. Дядо Коледа я поема и свързва с останалите. Казва ми, че наистина съм пораснала и че съм взела вярното решение. Качва се на шейната и отлита на юг.
Изведнъж се стреснах и се събудих. Беше ми мъчно, че историята с Деси е била сън.
Реших да не заспивам и да дочакам Дядо Коледа. Както си мислех за него, усетих полъх. На ръката ми падна снежинка. Странно, вратата ли се беше отворила? Станах от леглото и какво да видя - на двора има шейна с елени. Един от тях ме погледна с кротките си очи и сякаш ми каза: „- Хей, помниш ли ме, аз съм твоята Деси!“.
Толкова се зарадвах, затичах се и успях да го помилвам преди да отлетят в зимното небе. Прибрах се на топло. Видях, че както винаги Дядо Коледа е оставил подаръците под елхата и е взел морковите, които бях приготвила за елените.
Изненадите продължиха – освен пожеланите от мен подаръци, намерих малка фигура на еленче. Внимателно я разгледах – на шията й имаше верижка с табелка и текст - „Деси – елен на Дядо Коледа“. В този миг разбрах, че сънят ми е бил едно от истинските коледни вълшебства...
И до днес тази фигура стои до леглото ми и ми напомня за преживените невероятни мигове.
Затова повярвах в чудесата, които се случват на Коледа.