четвъртък, 22 януари 2009 г.

СКАФАНДЪРЪТ И ПЕПЕРУДАТА ИЛИ ЕДИН ШЕДЬОВЪР НА ДЖУЛИЕН ШНАБЕЛ





Казват, че хубавите филми не се забравят... Забравят се, но нещо от тяхната емоция те зарибява, унася или убива, в зависимост мощта на картина и начина на въздействие. "Скафандарът и пеперудата" ме порази с простота си и позитивността си, макар че да си прикован на легло и да се изразяваш единствено с намигване не е най-позитвното нещо на света. Ако бяхме като Жан-Доминик (главният персонаж)може би щяхме да бъдем по-добри, по-весели или най-малкото по-чисти.
Бих искала да прочета книгата на Жан-Доминик,защото филмът се основава на реална история. Бих искала да имам фантазията на Жан-Доминик,не успехът му, но поне част от фантазията му...защото до този момент претендирам, че имам фантазия, но всичко е въпрос на късмет, упоритост и няколко приятели... някакви стечения на обстоятелствата и запознанства.
Режисьорът на филма Джулиан Шнабел показва,че може да бъде различен, загадъчен, въпреки, че за трети път прави филм по истинска история, за реално съществуващ в света човек. Работата на Шнабел е деликатна като една от композициите към саундтрака на филма La MER...мисля че така се изписваше-оригиналната музика е на Пол Кантелон-изпълнена с тъга и простори... Препоръчвам този филм на всеки, за когото животът може да бъде невероятно приключение...