"МАКБЕТ" ОТ ХАЙНЕР МЮЛЕР НА СЦЕНАТА НА ДТ "Стоян БЪЧВАРОВ"-Варна
Предлагам на читателите рецензията ми, публикувана днес 30 януари в "МОРСКИ ДНЕВНИК".
"МАКБЕТ"-тялото на властта
Втората премиера за театрален сезон 2008/2009 на ДТ "Стоян Бъчваров" във Варна отново изследва ритуалите на властта. За разлика от постановката на режисьора Явор Гърдев "Калигула" от Албер Камю дебютният спектакъл на режисьора Крис Шарков "Маkбет" регистрира физиката на властта, властта като лице и материя. "Калигула" е спектакъл за интелектуалните й игри, "Макбет" демонстрира начините за физическото й придобиване, без да се спестяват пикантности около нейното победоносно превръщане в обсесия.
Хайнер Мюлер (1929 - 1995) се позовава на "Макбет" от Шекспир, като не променя линията на сюжета. Немският драматург окрупнява чрез фрагментарната структура на разказа проблема за жестокото лице на вожда (крал, водач, лидер). В тази версия Макбет е по-малко роб на страховете и скрупулите си и повече верен на желанието да превърне живота си в пространство, обитавано от духовете на жертвите си. Макбет според Мюлер предопределя смъртта си чрез смъртта на своите противници.
Спектакълът "Макбет" започва и завършва с рамка-приказка, в която трима пророци вещици (Стоян Радев, Владислав Виолинов, Васил Читанов) представят като видение съдбата на Макбет-куклата на властта провокира своя край. Публиката наблюдава поточна линия, от която излизат труповете, които Макбет произвежда, публиката воайорства в задкулисните му интриги и тези на лейди Макбет (силна изпълнителска интерпретация на актьорския тандем Михаил Мутафов и Гергана Христова). Сценографското решение на Огняна Серафимова, както и костюмите й създават асоциацията за милитъри постпънк забавление, финализирано от самия Макбет.
Цветът на спектакъла е червен, той се натрапва в съзнанието като илюстрация на безжалостното отнемане на човешкия живот. За мнозина част от сцените, в които не се спестява жестокостта на владетеля, наподобяват кланица. Тя е театрализиран жест на синдрома "Макбет". В синхрон с преувеличеното до изкривяване лице на властта звучи авторската музика на композитора Калин Николов.
Композициите въздействат като гилотина. Спектакълът на дебютанта Крис Шарков е динамичен хорър за истинския облик на властта, изяждаща своите питомници. В реалността на Макбет хората са лишени от дух, те са месо, което лесно може да бъде унищожено - достатъчен е само един-единствен смъртоносен удар. Останалото е мълчание...
фотографии: Симеон Лютаков и Росен Донев
