четвъртък, 26 февруари 2009 г.

ИСАБЕЛ де ОКАМПО с НАГРАДА "ГОЯ" 2009


ИСАБЕЛ де ОКАМПО
Киноекшън срещу скуката
В края на януари по традиция гилдията на испанските кинотворци винаги с нетърпение очаква своята версия на наградите „ОСКАР”. Единствената разлика с февруарската зрелищна гала-вечер е в наименованието- в Испания статуетката за кинематографичен принос носи названието на испанския художник Гоя. В една от по-малко популярните категории: „късометражно кино”, тази година от общо пет номинации, наградата се падна на българо-испански творчески проект, с режисьор Исабел де Окампо. Филмът „Тя лъже” ( „MIENTE”) се отличава от мелодраматичната композиция “Miente” на Енрике Иглесиас. В случайното съвпадение на заглавия все пак съществува обща нишка, която се крие в една илюзия, фалшива история за по-добрър живот. Филмът е разказ за мигриращо момиче, напуснало България, в търсене на щастието в Испания. Животът на главната героиня Дойна описва съдбата на всички жертви в трафика на женска плът.
В своята реч по време на награждаването, Исабел благодари на партньорите от екипа си, като подчерта, че филмът се случва благодарение на професионалистите от България. Всъщност след късометражният й отличен проект на няколко фестивали от 2005г. “ESPERMAZOTOIDES” за Исабел това е първият сериозен отговор на усилията й да се занимава с независимо кино в Испания. По време на разговора ни дребната фигура на Исабел едва доловимо издава възрастта на родената в Саламанка 37 годишна почитателка на кинодраматургията, превърнала хобито си в професия. Излъчването на Исабел се разминава с представата ми за филмов режисьор-тя е земна, непрекъснато жестикулира, докато говори, сякаш иска от теб да захвърлиш всичко и да я последваш. Достатъчно е да напълниш резервоара на стария си мотоциклет, да сложиш здрави обувки и кожено яке. Другото е музика-“Manu Chao” или пък “Ojos de brujo”.
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ
„Мисля, че по-скоро професията избра мен, не аз нея. Когато не следваш призванието си, това се превръща в тежест, притиска те и не ти позволява да бъдеш щастлив, ако не му се отдадеш. Предполагам, че искам да бъда кино-режисьор, за да канализирам гнева, който пораждат в мен несправедливостите, които ни заобикалят, но също така, за да внушавам, че животът е прекрасно чудо и че трябва да използваме и всяка минута за да бъдем щастливи като правим онова, което обичаме и умеем.
Следвах кино в мадридската кино школа и работих като script supervisor, докато, в същото време, снимах късометражни филми. Тази длъжност позволява да си на предна линия, на снимачната площадка и да се учиш от техниките и познанията на режисьорите, с които работиш.
Харесвам и гледам всякакви филми, но чувствам най-близо до себе си европейското кино, онези филми, които те карат да размишляваш и в същото време грабват вниманието ти и те увличат, или от които научаваш нещо за теб самия. Киното ме плени и заради великите режисьори: Луис Бунюел ( той ми е най- любим от всички), Алмодовар, Енрике Урбису, Хулио Медем, Санти Амоедо, Аменабар...”- списъкът е дълъг, като в него е отредено специално място за Фелини, Клод Шаброл, Бертолучи, Полански, Кешловски. Отвъд океана в редицата на спечелили уважението й се нареждат: Братя Коен, Копола, Скорсезе, Сидни Лъмет.
България и българските актьори в „Тя лъже”
С Иза¬бел Де Окам¬по ме срещ¬на слу¬чай¬нос¬тта- един кас¬тин¬г и ня¬кол¬ко сним¬ки, ко¬и¬то й из¬пар¬тих. На фо¬тог¬ра¬фи¬и¬те бя¬ха при¬я¬те¬ли от еки¬па на спек¬та¬къ¬ла ми по Ал¬мо¬до¬вар „PLAY/BACK” (ДТ-Ло¬веч). Ка¬зах си, за¬що пък да не ра¬бо¬тят с ис¬пан¬ци, не¬ка да усе¬тят ми¬ри¬са на Ис¬па¬ния на дру¬га ско¬рост. Аз от¬ле¬тях за Мад¬рид, до¬ка¬то Исабел снимаше в в България. Ок¬том¬врийска¬та сту¬де¬на есен на 2007г. съб¬ра на ед¬но мяс¬то за про¬ек¬та „МIENTE” ак¬тьо¬ри¬те: Юли¬а¬на Сайска, Ни¬ко¬лай Чи¬лов, Ми¬рос¬лав Ни¬ко¬лов... Чудно, защо Исабел бе решила, че именно чрез наши актьори ще намери магията за своя филм? „ Открих нещо прекрасно в процеса на работа с българските актьори, а именно, че езикът на актьорската игра е универсален, че езиковите бариери не са пречка при общуването и че както актьорите, така и аз усещаме нещата по един и същи начин, с еднаква чувствителност. Разбирахме се чрез един по- различен вид комуникация, не дотолкова езикова, по-скоро свързана с жестовете, с тялото. Това са средствата, които актьорите използват, за да предават идеи, изключително сложни понякога. Направи ми впечатление, че актьорите са много дисциплинирани, свикнали са да търсят и да изграждат персонажа, да го обогатяват с елементи от собствената си личност. Докато монтирахме филма, много хора го усетиха: Николай кара всички да настръхнат, а Юлиана има стабилно установен фен клуб тук. Същото важи и за останалите актьори, всички те успяха да създадат страшно достоверни и близки образи. Изживяването на обикновени, човешки междуличностни отношения за мен беше най-удовлетворяващото чувство от снимките на този къс филм; няма да забравя контакта с актьорите, така и с целия технически екип.”- Исабел е категорична за професионалните умения на българската част от екипа. Дори ми се струва, че съжалява- в Испания голям проблем е дисциплината.
През янурари 2008 г филмът е финализиран в Мадрид, остава да се монтира лентата. „Тя лъже” можеше да се заснеме хипотетично само в Мадрид, но отново една българска следа оказва влияние върху избора на Исабел да предпочете българския заедно с испанския пейзаж. „Колкото до конкретния избор на България като място за снимките, може да изглежда налудничаво: да пътуваш хиляди километри заради заснемането на един къс филм, но според мен, когато става въпрос за толкова тежка тематика, свързана със страданието на много хора по света, ми се струва,че е липса на уважение да не се използват всякакви достъпни средства. България беше за мен мястото, въздействащо най-силно с достоверността си и с чувството за реализъм. Първоначалната ми идея беше да снимам в Румъния, но се появи едно симпатично българско момиче, Десислава, което живее в Мадрид и това ме наведе на различни идеи... „- киното е сцената на среща и запознанство между Десислава и Изабел. Десислава се снима в теливизионни сериали, Исабел пък асистира като режисьор в телевизията.
НАГРАДИТЕ
За Исабел де Окампо наградите не са острова-мечта, последната инстанция или заветната цел. Тя се отнася по младежки: с леко пренебрежение към популярността. Получаването на награди разбира се вълнува, достатъчно е да се види запис на тазгодишното издание на наградите „Гоя”, където Изабел излиза на подиума заедно с колеги от продукцията и приема с респект към журито своя приз. „Снимам филми, защото чувствам нещо като вътрешен натиск (някои го наричат призвание), който ми пречи да съм щастлива, ако не му се отдам. Искам да печеля добре, за да възстановя предполагаемото амортизиране на разходите по филма (трябва да отбележа, че филмът е платен от личните ми спестявания и помощи от испанското културно министерство). Инвестирах много средства и е логично да искам да си ги върна. Но ако това не се случи, няма значение. Вече съм минавала по пътя на неуспеха и не се страхувам от него. Разбира се предпочитам да печеля и награди, да имам подкрепата на публиката, а също и тази на критиката (именно в този ред).” После се усмихва, когато сменяме темата с шегата ми, че испанците се славят със специфичен темперамент в работата и в любовта- „Нещата които правя или ги правя добре, или не ги правя! Т.е. предпочитам добрия секс, пред бързия!”- Исабел игриво намигва, а силуетът на лицето й небрежно се скрива зад очертанията на слънчевите й очила.

„Тя лъже” може да се гледа в изданието на EL PAIS от 27 януари т.г.
на http://www/elpais.com/cultura/ като се посети архива на вестника.

Елица Матеева

Снимки: Исабел де Окампо и Цвета Жуковска по време на репетиция