ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР

от Елица Матеева

Улица "Любен Каравелов" в центъра на град Варна се оглася от бърборенето на продавачи на цветя и глъчката на голямото междучасие - ученици от запълват уличното пространство. Въпреки това изобилие от звуци, ако се спрем пред №1 на същата улица и преминем отвъд оградата на една двувековна сграда, някак с магическа пръчка попадаме в друго време и друго място - тук е царството на Градската художествена галерия "Борис Георгиев".

Началото

Едва ли през 1885 г. (18 септември)., когато на това място е построена Мъжката гимназия, някой е предполагал, че залите на сградата, изградена в стилистиката на неоготиката, след време ще бъдат предназначени за показ на творби от областта на изобразителното изкуство. Някои сведения сочат, че в строителството на сградата голям дял се пада на майстора от Трявна уста Генчо Кънчев. През периода 1912 - 1928 г. сградата е използвана като военна болница, след което отново възстановява първоначалното си предназначение на училище. Сградата се превръща в наследник на "Постоянната художествена галерия - Варна" с протокол №9 от 12 януари 1944 г. на общо събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са: К. Шиваров, К. Щъркелов, М. Шейтанов, Т. Бербатов, Г. Господинов, Ал. Манолов, арх. Ст. Попов, Ал. Дякович и др. През 1952 г. северното крило на сградата е съборено за построяването на Нахимовско военноморско училище (днес училище "Св. св. Кирил и Методий"). През 1982-1987 г. сградата е специално преустроена за галерия по проект на арх. К. Горанов и арх. О. Каменов. Галерията получава наименованието си "Борис Георгиев" през 1999 г.

Духът на галерията

Експозициите от картини определят духа на галерията. Варненската Градска художествена галерия притежава в своите фондове най-голямата колекция от произведения на прочутия художник Борис Георгиев (1888 - 1962), както и творби от областта на живописта, скулптурата, графиката, които представят развитието на българското изкуство от началото на XX век до най-съвременните художествени явления: импресионизъм, символизъм, академичен реализъм, "движение на родното изкуство", "новите художници" от двадесетте и тридесетте години на миналия век, футуризъм, неоекспресионизъм, абстракционизъм и постмодернизъм от шестдесетте до деветдесетте години на XX век. Вторият и третият етаж на галерията включват постоянна експозиция от отделни колекции на български класици, както и уникални произведения на холандската портретна живопис от ХVІІ век - дарение на галерията. Сред авторите, които участват в постоянната експозиция на галерията, се открояват имената на Стефан Иванов, Никола Михайлов, Цено Тодоров, Никола Маринов. Движението "Родно изкуство", характеризиращо се със стилизирането на традицията и национален изказ, е представено от платната на художниците Иван Милев, Вл. Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Васил Стоилов, Стоян Венев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Рилски. В постоянната експозиция е отредено място за творбите на дружеството на новите художници от 30-те години на ХХ век: Давид Перец, Васил Бараков, Вера Лукова, Стоян Сотиров, Ненко Балкански. На втория етаж е определено и място за произведения, отговарящи на стиловите тенденции от 60-те и 70-те години на ХХ век. Третият етаж на галерията е отреден за най-новите явления от историята на съвременното изкуство. Сред произведенията на съвременната пластична култура се открояват работите на Светлин Русев, Найден Петков, Атанас Яранов, Георги Баев, Димитър Киров, Георги Божилов, Иван Вукадинов, Ванко Урумов, Милко Божков, Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Генко Генков, Павел Койчев, Димитър Казаков, Емил Попов, Альоша Кафеджийски, Дария Василиянска, Вихрони Попнеделев, Андрей Даниел и др. От април 2008 г. към дейността на Градската художествена галерия се присъединява Художественият музей "Георги Велчев" под формата на филиал на галерията.

Пулсиращият живот

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" пулсира в живота на всяка открита изложба. През последното десетилетие галерията е домакин на различни творчески инициативи. Върху повече от 1000 кв.м галерийно пространство са оставили своя отпечатък множество гостуващи автори. Списъкът е дълъг - група ВАР(Т)НА, Варненски художници - членове на СБХ, фотографите Иво Хаджимишев, Росен Донев, Гаро Кешишян, Димитър Петров, Александър Иванов, Юлиян Недев, Николина Костова, Свилен Панайотов, Димитър Дилков, Любомир Сергеев и др. Галерията гостоприемно е приемала произведения от пленери, проведени в Шкорпиловци, Боженци, Гела, предоставяла е залите си на най-младото поколение артисти - възпитаници на варненските училища "Климент Охридски" и НУИ "Добри Христов", студенти от ВТУ, ВСУ- специалност "Текстил и мода". Фотопътешествията продължават с националните изложби "Канон" и Международните фотографски салони - през 2008 г. бе второто поредно издание. Залите са любимо пространство за юбилейни и ретроспективни изложби на утвърдени артисти.

Галерията се слави с 20-годишната история, предначертала тенденциите в развитието на Международното биенале на графиката. През август на всеки две години салоните на галерията тържествено посрещат горещото варненско лято под лъчите на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството". Третият етаж на галерията е пространство - запазена марка за театрални представления от театралния фестивал "Варненско лято", както и място за концертни прояви, част от програмата на едноименния музикален фестивал.

Извън фестивалните лета третият етаж събира почитатели на класическата музика, джаза, мултимедията. През отминалата година Градската художествена галерия - Варна, е посрещнала на третия етаж публиката на общо 95 концерта, 17 театрални постановки, 4 представяния на нови книги. Съкровищницата се попълва от нови платна, изложби и изяви не само на родни творци. Галерията е била мост за инициативи на културните институции и посолства на държави като Великобритания, Ирландия, Португалия, Словения, Китай, Хърватия, Италия, Полша, Франция, Белгия, Германия, Швейцария, Русия и др. Дискретно зад светлите прозорци на галерията сънуват своите сини сънища цветните платна - чудеса от света на човешкото въображение.

публикувано във В-к МОРСКИ ДНЕВНИК ОТ 13. март 2009