петък, 20 март 2009 г.

НОВОТО ИЗДАНИЕ ЖЕНАТА УТРЕ КЪМ СП. ЖЕНАТА ДНЕС И ЕДИН МОЙ ТЕКСТ ЗА МИШЕЛ УЕЛБЕК




Мишел Уелбек-рецептурник за страсти

В една реклама се казваше „нашите пасти са вашите страсти”, бих трансформирала следното лого така-това което ни предлага художествената литература е форма на кулинарно майсторство в духовен план. И понеже имаме дразнител-творчеството на френския белетрист Мишел Уелбек (популярно със множеството си сексуални сцени), което вероятно като всяко творчество е плод на лични пасти (жизнени опити за постигане на щастието), то нека се задоволим със страстите, които Уелбек ни предлага. В двата му преведени у нас романа „Платформата” и „Възможност за остров” откриваме един герой, който подобно героите на Камю бяга от сантименталното и винаги се стреми да бъде единак. Но открваме и един любител на еротиката, за когото идеята за забавление е равносилна на идея за секс. Сексът е символ на еротика. След като телата се опзонаят и разкрият един на друг, настъпва вероятната летаргия-вече всички миризми, бемки и извивки са известни и за тялото и духа насладата е отминала. Всъщност героите на Уелбек обичат даровете на удобния, кокетен свят, в който пребивават и ако в началото на всеки роман Уелбек приравнява женското с ритъма на разхождаща се вагина, то на финалите на романите липсата на дразнителя с мъркащото котенце (опитвам се да звуча по Уелбекски) превръща света на иначе нетърпящ съмнение в мъжествеността си герой: в самотен ад. Уелбек обича да иронизира жените, но чрез безобидните си макар и хапливи шеги той смачква и мъжката потентност, която уви все още е в плен на създаващите усещане за вечност жени със своите тайни и неподвластни на контрол емоции.
Личният живот на Уелбек, даже и ако той не иска да си го признае оставя следи в творчеството му. Отгледан от баба си,(той взима нейното име за псевдоним) изоставен от майка си, Уелбек създава в романа си „Елементарни частици” образ на ужасна майка. За последното неговата майка, за която той дълго твърди пред медии,че е мъртва пише в биографичната си книга, че синът й нищо не разбира от литература. Мадам Люси Секалди обвинява Уелбек, че неговата синовна обич се измерва единствено в искането на чекове с пари.
Първият брак на Уелбек е неуспешен, в този период (1980-1986) литературните му произведения се посрещат с критическо равнодушие . Уелбек се лекува в психиатрично заведение. След 1998 г., когато се жени повторно неговите творби започват да се радват на интерес и постепенно да разпалват позитивни критически отзиви. В момента Уелбек живее в Испания, слуша фламенко и не му липсва буржоазната псевдоизтънченост на Париж.
Ако приравним разсъжденията на Уелбек за връзката между удоволствие и живеене става ясно, че прекомерното живеене води до изхабяване, а удоволствието до умора, така че вероятно всеки сексуален акт приключва мълчаливо, аранжиран с цигара според броя на вдъхванията на цигарата се определя броя на чувството за принадлежност към битието. Сложно нещо е битието ни…Битието на еротиката приключва с финала на сексуалното любопитство към тялото на другия. Нежността изчезва непосредствено слез загубата на еротиката.
Сексът за Уелбек е гарниран със сцени, които могат да наподобят всякъв жанр на порноиндустрията. Може да бъде жесток, садо-мазохистичен, може да бъде мълчалив и понякога неулучващ целта на удоволствието (героите му понякога не свършат в синхрон с желанието си за подобен развой на събитията). Както при всеки човек…Но всъщност сексът може да се превърне в ленив навик, ако е лишен от нещо, което превръща и живота в НАВИК-без ЧУВСТВА, дори и за такъв мачо като Уелбек пастите колкото и сладки да изглеждат не могат да утолят глада за емоции. Без чувства, животът става абсолютно реален…и безвкусен!
ЕЛИЦА МАТЕЕВА