Раздаването на субсидии за театрални проекти наподобява веселяшка история в стил БОРАД

От 2000 година, когато ме приеха в НАТФИЗ, специалност театрална критика, а по-късно и специализирах режисура при един от най-големите сатрапи в съвременната режисьорска мафия проф Пламен Марков съм наясно, че за да успееш в нашата провансалска театрална гилдия ти трябват няколко важни неща- чичо –министър на културата, става и приятел, наглост и неописуеми умения в областта на духовните свирки. Тези качества са особено полезни, когато се кандидатства на различни нива за субсидии в областта на театралните проекти. В България през годините на прехода до този момент съществуваха-т следните институции, които раздават волни пожертвования на театралните творци. Ще изредя в кратце историята на тези домове за духовно обезкуражаване.... В годините на прехода „Сорос” раздаваше пари като за умряло на наивни млади екипи, за да си спретнат някой спектакъл. После човекът-паричко се оттегли-но странното, че от неговия екип в България се пръкна тандем Деси Гаврилова Цвети Йосифова-настоящите шефки на Центъра за култура и дебат „Червената къща”-това е единственот място, където младите все още получават подкрепа за реализация на проектите си като салон, субсидии и прочие-макар, че личното ми мнение, че и там се перат някакви парици от чуждестранни фондове. Швейцарската програма за подкрепа на културни проекти Прохелвеция с шеф Калина Вагенщайн за мен си остава второто недоразумение, макар че съм получава подкрепа за един проект от тях заради участието на българския хореограф, работещ в Швейцария – Красен Кръстев. Ако едната година ти подкрепят проекта, на следващата не се надявай на пари-независимо качествата на концепцията ти. Този фонд се закри, швейцарските пари се отдеглиха в момента, в който България се присъедини в ЕС. Фонд Култ.БГ или познат като дебюти-в този фонд можеш до три пъти да кандадатстваш, ако си млад режисьор, актьор, музикант, изпълнител-после възниква въпросът-а сега накъде... Сесиите за театър към министерството на културата са най-ненормалните Радини вълнения-първо като започнеш от множеството формуляри и регистрации, които трябва да попълниш. Едни изморени чиновници-предимно театрални критици ти приемат документите в офисите си, сякаш си братче на Гаврош. Без да съм Ванга, още от сега голямата субсидия ще се падне на фестивала Варненско лято и феста Сцена на кръстопът-единият се води от Българската асоциация за театър –светата троица Николай Йорданов, Цветана Манева, Митко Тодоров, а другият от Стефан Данаилов и Красимира Филипова-директор на Дирекцията за театър и вариететно изкуство.... Предполгам, че и не чак толкова талантливи режисьори като Борис Панкин, Бойко Илиев, Боян Иванов-протеже на Красимира Филипова, както директорите на Пловдивския, Ловешкия, Старозагорския театър-директорът е протеже на Пламен Марков, Пазарджишкият ще вземат субсидия за проектите си... а за столицата естествено ТР „Сфумато” ще изиграе поредното фламенко колко много възвишена е културната продукция на своята аура.... Общинските театри ще получат субсидии, но там играта се върти около САБ и банкови далаверки... Пък и бате Бойко ще удари един културтрегерски шут, та да потръгнат нещата... Директори, които са близки около кръга на културното министерство на този етап ще продължават да се чувстват като феодали, безсмъртни и безпогрешни-ще представя част от възможните театари Сатиричен, Младежки, Сълза и смях, Театър българска армия, Народен... така че субсидидии за тях от последната сесия на министерството на културата са гарантирани. Равносметката- за проектите на младите почти нищо не остана-спомням си за един поект на хореографката-актриса Юлиана Сайска-(носител на специлната награда на дните на младата режисура в Ловеч през 2007 за спектакъла „Час преди полунощ”), която две поредни години кандидатстваше за да си направи спектакъла-днес по телефона ми каза, че вече се е отказала да кандидатсва, защото пари се раздват на едни и същи хора... Аз само ще допълня, когато получих от Министерството на културата си за проекта си Stereo (love)през 2005-заветната сума от хиляда лева и то по ресор сценография, реших да се откажа от хонорарите си за текст и режисура, а актрисата Весела Казакова се отказа от хонорара за авторската си музика. За да стане този проект, който се играе все още, цяла година ядах ориз-поне се преврънах в дзенбудист-ироник. И за да не страдате от акатазия (неволни движения на мускулите), като мен, когато чуя за сесии и субсидии в полза на театъра, гледайте не театър, а вносно кино.... Поне мутрите са различни!!! Елица Матеева