„,„Мое тъмносиньо, напоено от дъжда цвете

„,„Мое тъмносиньо, напоено от дъжда цвете
(писмата на Джойс до Нора Барнакъл)
Тези писма са писани от 27-годишния Джойс до жена му Нора по време на двете му пътувания до Ирландия през 1909 г. (от 1905-та до 1915-та Джойсови живеят предимно в Триест). Писмата са известни в литературните среди и като „мръс¬ните писма на Джеймс Джойс". Предлагаме някои от тях на българския читател не от стремеж към евтина сензация, а с желанието да открием достъп към явле¬нието „Джойс", което в някаква степен е емблематично за невъзприемчивостта на българската култура към европейския модернизъм. В тези писма е драстично разголено желанието чрез тоталното изговаряне на цялата сфера на човешкото да се сакрализира тривиалното частно битие. Те са емблема на модернисткия проект за поглъщане на света от езика. Така писането обгръща и надмогва живота, превръщайки го в част от себе си.

(фрагмент) ...а сега за нас самите. Мила, снощи бях в Грешъм Хоел, където бях представен на около двайсет човека по един и същи начин - като бъдещия най-велик писател на своята страна. Шумът и ласкателствата около мен не ме трогнаха особено. Мисля, че чувах как родината ме зове или поне ме наблюдава с очакване. Но, о, моя лоюбов, имаше нещо друго, за което да мисля. Мислех за онази, която ме държеше в дланта си като камъче, за онази, в чия¬то любов и присъствие тепърва щях да откривам тайните на живота. Мислех за теб, най-любима - за мен ти си пове¬че от целия свят.
Води ме, ангел мой, светице моя. Води ме напред. Всичко благородно, вдъхнове¬но, дълбоко, истинско и разтърсващо в онова, което пиша, идва, аз вярвам, от теб. О, вземи ме в твоята душа на ду¬шите и тогава наистина ще стана пое¬тът на своята раса. Усещам го, Нора, докато го пиша. Тялото ми скоро ще проникне в твоето. Да можеше и душа¬та ми да направи същото! Да можех да се сгуша в утробата ти като дете на твоята плът и кръв, да бъда хранен от кръвта ти, да спя в тайната, топла тъмнина на тялото!
Моя свята любов, моя мила Нора, дали не сме на прага на рая в своя живот? О, как жадувам да почувствам тялото ти слято с моето, да видя как отмаля¬ваш, и отмаляваш, и отмаляваш под моите целувки! Лека нощ, лека нощ, лека нощ!


Джим
До Нора Барнакъл Джойс 7 Септември 1909 г.
Моя малка, мълчалива Нора. Толкова дни минаха без писмо от теб. Сигурно си мислела, че вече съм заминал. Тръгва¬ме утре вечер. Към края на седмицата или може би в неделя ние ще бъдем заед¬но, надявам се.
Сега, мила моя Нора, искам да препрочетеш всичко, което ти бях писал. Част от него е гнусна, скверна и животинска, част от него е чиста, и свята, и спири-туална: всичко това съм аз. Мисля, че сега разбираш какво изпитвам към теб. Вече няма да се караме, нали скъпа? Ти ще пазиш любовта ми вечно жива. Тази вечер съм уморен, моя най-любима, и бих искал да заспя в ръцете ти, да не правя нищо, а само да спя, да спя, да спя в ръ¬цете ти.
Ама че почивка! Не изпитах никаква ра¬дост. Нервите ми са в ужасно състоя¬ние заради грижи от всякакъв сорт. Ще се грижиш ли за мен, когато се завърна? Надявам се че пиеш онова какао всеки ден и телцето ти (или по-скоро някои части от него) е започнало да се налива. Прихвам от смях като се сетя за тези твои момичешки гърди. Нора, ти си невероятен образ! Напомням ти, че вече си на двадесет и четири и най-голя¬мото ти дете е четиригодишно. По дя¬волите, Нора, трябва да опиташ да жи¬вееш според положението си, да не бъ¬деш любопитното голъуейско момичен¬це, каквото си сега, и да станеш прели¬ваща от любов задоволена жена. И все пак как премалявам от нежност като помисля за слабичките ти рамене и момичешки крайници. Ах, каква хитруша си! Признай си, че тъкмо за да изглеждаш като девойче, подстрига окосмението между бедрата си! Ще ми се да носиш черно бельо.
Ще ми се да станеш веща в науката как да ми доставяш удоволствие, как да възбуждаш желанието ми към теб. И това ще стане, най-любима, и тогава ще бъдем щастливи, чувствам го. Колко дълго ще бъде пътуването към дома, но пък колко прекрасна ще е пър¬вата ни целувка. Мила, не плачи, когато ме видиш. Искам очите ти да бъдат красиви и блеснали. Чудя се какво е пър¬вото нещо, което ще ми кажеш? La nostra bella Trieste често съм го из¬ричал сърдито, но тази вечер усещам, че е вярно. Иска ми да видя премигващите светлинки на riva-та, докато влакът преминава край Мирамар. В края на краищата, Нора, това е градът, който ни приюти. Върнах се в него изтормо¬зен и безпаричен след щуротиите си в Рим, както се връщам и сега. Обичаш ме, нали? Ще ме вземеш на гръдта си и ще ме приютиш, може би ще ме накажеш за щуротиите ми и ще ме поведеш като дете.
По тази блага гръд копнея,
(о, блага тя е, честна тя е!)
Където вятърът жесток не вее.
Зарад скръбта и строгостта й
по тази блага гръд копнея.

В това сърце да бъда винаги,
(почуквам плахо, моля плахо!)
Покой наи-сетне тук ще имам.
Таз строгост бе най-благото
в това сърце аз бил съм винаги.

Дъблин, Фонтной стрийт 44
Джим


До Нора Барнакъл Джойс 2 декември 1909 г.
Мила моя, преди всичко трябва да ти се извиня, може би, за необичайното пис¬мо, което ти написах снощи. Докато го пишех, твоето писмо лежеше пред мен и тогава, както и сега, очите ми не сли¬заха от една определена дума в него. Има нещо непристойно и развратно в самия вид на буквите. А звученето на думата е като самия акт - рязко, бру¬тално, неудържимо и сатанинско. Мила, не се обиждай от това, което ти пиша. Благодариш ми за красивото име, което ти дадох. Да, скъпа, това е хуба¬во име: „моето прекрасно диво цвете от живия плет! Моето тъмносиньо на¬поено от дъжда цвете"! Виждаш, че все още съм малко поет. Ще ти подаря една чудесна книга - и това ще е подаръкът на поета за жената, която обича. Но заедно с тази спиритулана любов, коя¬то изпитвам към тебе, и в едно с нея съществува и един див, животински копнеж по всеки сантиметър от твое¬то тяло, по всяка тайна и срамна него¬ва част, по всяка негова миризма и дея¬ние. Любовта ми към теб позволява както да се моля на духа на вечната красота и нежност, отразени в очите ти, така и да те хвърля под себе си вър¬ху това твое меко коремче и да те обладавам изотзад, като нерез, яздещ свинята, тържествувайки сред вонята и потта, извиращи от задника ти, тържествувайки пред разтворения срам на запрет¬ната ти рокля и белите девичи гащи, над безпорядъка на разрешената ти коса и пламнали бузи. Позволява ми да избухвам в сълзи от жалост и любов при някоя незначителна дума, да треперя от любов към теб, слушайки някой акорд или каденца или пък да си лежа и да усещам как пръстите ти галят и гъделичкат топките ми или как горещите ти устни изсмукват члена ми, докато аз съм заклещил главата си между пълните ти бедра и стискам с ръцете си възглав-нички на дупето ти, а езикът ми хищно лиже червеното ти гранливо влагалище. На¬учих те почти да припадаш, богато чуеш гласа ми да пее или шепти на душа¬та ти страстта, тъгите и тайните на живота и в същото време те научих да правиш развратни знаци с устни и език, да ме предизвикваш с непристойни докосвания и звуци и дори да удовлетворя¬ваш в мое присъствие най-срамната и гнусна нужда на тялото. Помниш ли деня, когато вдигна дрехите си и ми поз¬воли да легна под теб и да гледам, докато си свърши работата? След това се срамуваше дори да срещнеш погледа ми. Ти си моя, любима, моя! Обичам те. Всичко това, което преди малко напи¬сах е само моментен пристъп на животинско безумие. Още преди да съм впръскал последната капка семе в теб, лудостта си отива и истинската ми любов по теб, любовта от стиховете ми, любовта към стран¬ните ти изкусителни очи връхлита ду¬шата ми като потоп от подправки. Членът ми е още горещ и твърд, спазматично потрепващ след последния бру¬тален удар, когато някакъв смътен химн започва да се издига от скритата обител в сърцето ми, за да се превърне в нежна и състрадателна литургия в твоя чест.
Нора, моя вярна любима, моя прелест¬на, хитра ученичка, бъди моя курва, моя любовница, както ти харесва (Моята малка, сръчна любовница! Моята разгонена Курвичка!) и Винаги ще бъдеш мое¬то прекрасно диво цвете от живия плет, моето тъмносиньо напоено от дъжда цвете.
Дъблин, фонтной Стрийт 44
Джим

Любима моя, малка монахиня. Сигурно някаква звезда е твърде близо до земя¬та, защото съм още трескав от животинско желание. Само при мисълта за писмата, които ти написах миналата и по-миналта вечер се спирах като подъ-бен както си вървях по улицата. Навяр¬но те звучат ужасно в студената свет¬лина на деня. Може би тяхната грубост ти е неприятна. Знам, че си много по-фина натура от извънмерния ти любовник и макар че тъкмо ти, палавнице пламенна, първа ми написа, че копнееш да бъдеш обладана от мен, все пак, по мое мнение, дивите мръсотии и скверности в моя отговор преминават всякакви граници на приличие. Като полу¬чих тази сутрин светкавичното ти писмо и видях колко грижовна си към своя непрокопсан Джим, изпитах срам от това, което ти бях написал. И все пак сега нощта, тайната греховна нощ се спуска над света и аз отново съм сам и ти пиша, и писмото ти отново е сгъ¬нато на масата пред мене. Не ме карай да си лягам, скъпа. Позволи ми да ти пиша.
Както знаеш, моя най-любима, аз никога не използвам непристойни изрази като говоря. Никога не си ме чувала да произ¬насям неприлична дума пред други хора, нали? Когато тук мъжете разправят в мое присъствие мръсни или развратни историйки, аз само неловко се усмихвам. А ти сякаш ме превръщаш в звяр. Тъкмо ти, лошо безсрамно момиче, ме поведе по този път. Не аз пръв те докоснах някога в Рингсендб. Та нали ти плъзна ръка, надолу, надолу в панталоните ми нежно издърпа ризата ми с дългите си галещи пръсти докосна члена ми, и постепенно го пое целия, твърд и дебел, в ръката си, и подхвана го бавно, и аз се свърших между пръстите ти, докато ти през цялото време бе наведена над мен и ме гледаше с тихите си очи на светица. Та нали пак твоите устни първи произне¬соха неприлична дума. Много добре си спомням онази нощ в Пола. Уморила се да лежиш под мъжа, ти с едно движение раздра ризата си и ме възседна гола. После заби члена ми в себе си и за¬почна да се друсаш върху ми. Може би той бе недостатъчно голям за теб, защото си спомням как се наведе Към лицето ми и нежно прошепна: „Още, любов, още обладавай ме!".
Нора, скъпа, по цял ден се измъчвам от един-два въпроса, които искам да ти задам. Позволи ми да ги задам, скъпа защото аз ти разказах всичко, което съм правил и сега е твой ред. Чудя се дали ще ми отговориш. Когато онази личност, чието сърце бих искал да спра с някой куршум, е пъхал ръката или ръцете си под поли¬те ти, дали само те е галил отвън, или е пъхал пръст или пръсти в тебе? Ако го е направил, пръстите му достигали ли са до онова възелче на крайчеца на влагалището ти? Докосвал ли те е отзад? Дъл¬го време ли те гали и ти свърши ли? Той помоли ли те да го докоснеш и ти направи ли го? Ако не си го докосвала, той свърши ли и ти усети ли го? Друг въпрос, Нора. Знам че съм първият мъж, който ти го е начукал, но никога ли никой не те е мастурбирал? Онова момче, което винаги си обичала, не го ли е правил? Отговори ми, Нора, чест¬ност за честност, признание за призна¬ние. Когато си била заедно с него в тъм¬ното на нощта, нима твоите пръсти никога, никога не са разкопчавали панта¬лона му и не са се плъзвали вътре като мишка? Правила ли си му чекия, скъпа, кажи ми истината - на него или на някого другиго? Никога, никога, никога ли не си държала в ръцете си мъжки или момчешки член, преди да разкопчаеш мен? Ако не се чувстваш обидена, не се стра¬хувай да ми отговориш. Мила, мила, тази нощ изпитвам такава дива похот по тялото ти, че дори със собствената си уста да ми кажеш, че си била с всичките войници на графство Голъуей преди да ме срещнеш, аз пак бих ти се нахвърлил, изпълнен с желание. Всемогъщи Боже, що за език е този, с който пиша на моята горда синеока Кралица! Ще откаже ли тя да отговаря на грубите и обидни въпроси? Знам, че рискувам много, като пиша по този на¬чин, но ако тя наистина ме обича ще разбере, че съм луд от похот и че тряб¬ва да ми се каже всичко. Любима, отговори ми. Дори ако науча, че ти също си съгрешавала, това може би още по-здраво ще ме обвърже към теб. Във всеки случай аз те обичам. Пи¬сах и ти казах неща, които гордостта никога няма да ми позволи да кажа на друга жена.
Моя мила Нора, умирам от нетърпение да получа отговор на тези мои мръсни писма. Пиша ти толкова открито, за¬щото чувствам, че сега мога да ти кажа всичко.
Не се сърди, скъпа, скъпа, Нора, мое малко диво цвете от живия плет. Оби¬чам тялото ти, копнея по него, сънувам го.
Говорете ми, любими устни, които съм целувал през сълзи. Ако тази мръсотия, която съм ти написал те обижда, върни ме отново към реалността с камшика си, както си го правила и преди. Господ да ми е на помощ!
Обичам те, Нора, и изглежда че това също е част от моята любов. Прости ми! Прости!
Дъблин, фонтной Стрийт 44
Джим

Моя сладка палава, похотливке, пращам ти друг запис да си купиш хубалички гащи, или чорапи, или жартиери. Купи си курвенски гащи, парфюм, а също така мал¬ко им поизтъркай дъното. Изглеждаш загрижена за това как съм приел писмото ти, което казваш, че е по-лошо от моето. Как така ще е по-лошо от моето, любима? Да, то е по-лошо що се отнася до едно-две места. Имам предвид мястото, в което гово¬риш какво ще направиш с езика си (ня¬мам предвид духането), както и онази възхитителна дума, която си изписала толкова голяма и подчертала, хитруша такава. Възбуждащо е да чуеш тази дума (също и две-три други, които не си написала) от устните на момиче. Бих искал обаче да говориш за себе си, а не за мене. Напиши ми дълго, дълго писмо, пълно с такива неща за себе си, мила. Сега знаеш от какво се надървям. Разкажи ми за най-малките неща, свързани с тебе, които са непристойни и тайни, и гнусни. Не пиши за нищо друго. Нека всяко изречение прелива от мръсни неприлични думи и звуци. Всички тях е възхитително да слушаш и виждаш върху листа, но най-прекрасни са най-мръсните. За мен най-прелестни са двете части от тялото ти, които правят мръсни неща. Предпочетам задника пред гърдите ти, мила, защото той прави такова мръсно нещо. Обичам утробата ти, не защото е мястото, което обладавам, а защото прави друго мръсно нещо. Мога да лежа и мастурбирам по цял ден, като гледам божествената дума, която си нописала и нещото, което си казала, че ще правиш с езика си. Ще ми се да чуя как устните ти се задавят с тези мръсни ангелски възбуждащи думи, да видя, как устата ти издава мръсни шумове и звуци, да усетя как тялото ти се извива под мен, да чуя и помириша тежките мръсни момичешки пръдни, излизащи от хубавото ти дупе и вечно да обладавам, обладавам, обладавам, обладавам моята палава малка гореща похотливка.
Сега съм щастлив защото малката ми курвичка казва, че иска да я обладая отзад, че иска да и го натикам в устата и че иска да ме разкопчае, да го извади и да засмуче като зърно на гърда. Още по мръсни неща иска да направи тя, моята малка гола похотливко, моята палава извиваща се пъргавелка, моята сладка, мръсна малка пръдливка.
Лека нощ моя малка, отивам да си легна и да си ударя една чекия. Пиши ми още по-непристойно скъпа. Когато пишеш, дразни малкото си израстъче и това ще те накара да говориш все по-лоши и лоши неща. Изписвай мръсните думи големи и подчертани, после ги целуни и допри за миг до горещата си сладка утроба, скъпа, а също така повдигни за малко роклята си и ги подръж под милото пръдливо дупенце. Направи още нещо, ако искаш и ми изпрати писмото, похотливке скъпа с кафявичко на дупето.
Дъблин, Фонтной стрийт 44
Джим