събота, 5 септември 2009 г.

ЕДНА ДОБРА СТАТИЯ ЗА ЕДИН НЕДОБЪР СПЕКТАКЪЛ


Истории на обикновената лудост”
Или за невъзможността да се общува
Спектакълът е дебютен за актрисата Ина Добрева, за сценографа Елена Шопова и за автора на музиката Сергей Глинков-lowhum На 28 години Петер (Владислав Виолинов) като че ли полудява. А и не само той. Около него всички май са се чалнали. Голямата му любов го е напуснала, родителите му са заедно от 40 г., но не знаят нищо един за друг, най-добрият му приятел Муха (Васил Читанов) отчаяно се нуждае от жена, но те не изтрайват с него повече от 3 месеца и му бият шута, а съседите отдолу го ползват като воайор за любовните си игрички.
ДОТУК ВСИЧКО е що-годе в рамките на нормално, или поне се случва. Играта за него загрубява, когато завивката му оживява. А когато голямата любов на приятеля му - кукла-манекен, тръгва да се разхожда, а майка ме хуква облечена само с бельото на баща му по улиците, реалността тотално придобива други очертания. Или поне такава е идеята на автора на „Истории на обикновената лудост”, чеха Петер Зеленка, прегърната от режисьора на най-новата премиера на театъра Гергана Димитрова. „Въпросът кой определя кое е нормално и кое – не, отдавна ме занимава“, сподели тя след премиерата за журналисти.
СРЕЩАТА Й с текста на чешкия драматург става случайно. Попада на нея в списание. До този момент не е чела нищо негово, само е гледала филмите му. Пиесата, неразбираемо за мен, много я разсмяла и тя решава да я постави. Следва покана от варненския театър. „Зеленка е и музикант, има си група, свири на саксофон. Повлиян е от Уди Алън. Подобно на него залага на бързите смени на диалога. Леко и някак естествено смесва реално и иреално. Харесва ми как гледа на живота, анархистично“, сподели Димитрова.
ПО НЕЙНИТЕ ДУМИ спектакълът е на ръба, не е популярен, но е достъпен. Тук бих вметнала, че постановката всъщност е порядъчно скучна, но не ми се иска да омаловажавам труда на участващите в процеса. И все пак... може би единствено „Есенна соната“ по Ингмар Бергман в Театър 199 с участието на Йоана Буковска ме е отегчавал толкова. За съжаление и като игра, и като реализация, а и донякъде като драматургия по-скоро напомня училищна самодейност.
СЦЕНОГРАФИЯТА е решена по подобие на „Догвил“ на Ларс фон Триер, което се оказа, че не е търсен ефект. „Връзките между героите са болезнено прекъснати. Хората живеят един до друг, но не контактуват помежду си. На тази база развихме и декора. Чрез сценография постигнахме удачен монтажен преход“, поясни режисьорът. Тя представлява светлини схеми, образуващи отделни помещения, които светват или угасват в зависимост от това къде се развива действието.
ОТ АКТЬОРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА пиесата не е лека за поставяне. Като най-трудната роля, в която се е превъплъщавал, определи участието си главният герой Владислав Виолинов. „Пиесата е написана извън правилата. В ролята няма голямо развитие. Актьорът е само зрител на случващото се, което се пресъздава трудно. Единствената опорна точка си ти и партньорът ти. За първи път ми се случва роля толкова силно да се отрази на личния ми живот. Затворих се сам в себе си и насила си налагах да излизам извън къщи“, призна Виолинов.
СПЕКТАКЪЛЪТ е дебютно участие за трима от екипа – за актрисата Ина Добрева, за сценографа Елена Шопова и автора на музиката Сергей Глинков-lowhum. 05.09.2009Боряна ТодороваКопирането на материали и снимки без съгласието на редакцията е забранено.
Позоваването е задължително.

БОРЯНА ТОДОРОВА-вестинк НАРОДНО ДЕЛО-ВАРНА

ПП. КАТО КРИТИК МИ СЕ ИСКАШЕ ДА НАПИША НЕЩО ЗА СПЕКТАКЪЛА-ИМАХ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОЧАКВАНИЯ, КОИТО СЕ ИЗПАРИХА ОЩЕ НА 10 минута, гледах спектакъла час и 20 минути-изпуснах последните 40- както казваше един актьор, който уважавам като актьор МАРИУС КУРКИНСКИ- когато взимаш в театъра часовете от живота на хората, трябва да им предложиш нещо важно и значимо, тук не ми се случи НИЩО, затова и не искам да се ограбвам с думи и да пиша и аз на свой ред негативни изречения. За мен този спектакъл е несъстояла се мечта...