"АНТИХРИСТ" на ЛАН ФОН ТРИЕР-страховете в хаоса на едно пропадане

Отдавна не бях гледала подобен филм, който да ме извади от равновесие, предизвикващо тревожната ми възхита. Антихрист на Триер е от онзи тип филми, които предпочитам да гледам в особени състояния на духа-смятам, че подобни филми ме откриват като спасителен пояс и ми нашепват нещо,подсъзнателно съм го предчувствала, но все още не мога да го назова. Първата ми среща с Триер беше отдавна: около началото на европейската му трилогия-беше като хипноза, подготвяща те да понесеш световната пропаст на човешката дезинтиграция... Който поняся Триер, може да понесе бесовете в себе си.
Казват, че в Кан тази година филмът е предизвикал шок у критиката и публиката-когато го гледах за мен беше като продължение на идеите на Тарковски, изразени в по-краен вид. На финала, филмът завършва с думите на Триер-авторът посвещава Антихрист на Тарковски. Чест му прави-чудя се кога ли наши кинематографисти ще признаят почитта си към учителите си? Тема за дисертационен труд, а?
Този филм е като раздвижени кадри от творчеството на Йеронимус Бош и Ян Саудек-пестелива, изтънчена визия, без спец ефекти. Бюджетът е само 11 милиона долара. Великолепен дует-двамата странника-актьори Уилям Дефо и Шарлот Гийнсбург допълват пейзажа Бош-Саудек-Триер.
Да навлезеш в света на страховете ни е: повече от сюрреализъм, то е поезия...
Лисицата, враната и сърната сякаш те омагьосват в гората край ЕДЕН-"хаосът управлява света"... Трагично, но красиво, като истината...като смъртта...