ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА КЛОУНАДАТА У НАС

Николай Николаев на 68: С възрастта оглупях и поумнях, затова сега лекувам децата коментари/117 октомври 2008, 18:10Личности
Поли Боянова
изпрати на приятел Сълзите на малчуганите пресъхват, щом видят д-р Коко и колегата му д-р Роко в клоунска клиника за арт смехотерапия Николай Николаев - бате Николай, е роден на 18 октомври 1940 г. в ложата на бургаския театър. Баща му по това време е режисьор там. Майка му гледа представлението, когато настъпват родилните болки. За късмет драматург на театъра е доктор Булгуров и под неговото вещо ръководство в коридорчето на театъра се ражда Николай.
Завършва ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски заедно с Тодор Колев, Ванча Дойчева, Иван Налбантов... До 1990 г. работи в Народния театър. Правят го и заслужил артист. След настъпването на промените напуска и заминава в Италия за 3 години, където работи в най-големия цирк като клоун. Разведен е, с три деца.

"Като станах на 60, едновременно оглупях и поумнях, реших да посветя дните до края на живота си на децата. Ударих чертата на свършеното и си направих равносметка”. След като 28 г. играе на сцената на Народния театър, през 1990 г. Николай Николаев решава да изучи изкуството на клоуна.
Всеки четвъртък точно в 9 часа детската клиника на болница “Пирогов” се оживява от смеха на малчугани. Сълзите на болните деца пресъхват, защото започва специалната лекарска визитация. Вместо доктори, в бели престилки се появяват двама смешни хора с големи носове и обувки, с изрисувани лица. Странните лекари са Николай Николаев (Коко) и колегата му Марин Неделчев (Роко), с когото са партньори от 27 години. Представленията, които изнасят Коко и Роко, съвсем не са лека работа. Най-тежко е да се представя програма край леглата на току-що оперираните деца, излезли от реанимация. Тази психотерапия е толкова популярна на Запад, че някъде дори има клиник клоуни на щат.
- Знаете ли кои сме ние? - галантно се покланя бате Николай, докато верният му приятел и колега Роко усмихнато разпитва хлапетата за имената им.
- Клоуни, смешници, палячовци – опитват се да уцелят верния отговор малчуганите.
- О-о-о... не, грешка, вие сте нещо тра-лю-лю-лю, ние сме доктори и идваме да ви лекуваме. - Артистите се представят за истински лекари.


Не вадят обаче инжекции, а започват да внушават на децата, че те трябва да участват в собственото си изцеление.
- Аз съм проф. д-р Коко, а колегата ми е доцент Роко. Методът ни за лечение е смехотерапия, представя екипа Николай Николаев.
Болните дечица направо се смайват, на лицата им грейват усмивки.
Коко подарява на пациентите рецепта - картичка със своя снимка с автограф. На обратната страна е написана рецепта. А тя е следната: "Сутрин, като се събудиш, най-напред погледни слънцето и му намигай! Ако няма слънце, можеш да си го нарисуваш ей такова (следва рисунка на слънце). После си кажи – Аз съм най-добър! Аз съм най-здрав! Аз мога всичко! Това се прави три пъти на ден преди ядене! Освен това през деня се усмихвай колкото можеш повече, дори когато те боли... Още преди да се опомнят, смаяните деца получават и книжка с 10-те клоунски заповеди. Те всъщност са парафраза на 10-те божи заповеди.
- Визитациите в болниците са мой стар проект, по който се запалих от теорията на американския лекар Ендрю Уайл. Той твърди, че магията на лекарствата не е в химическия състав, а в съзнанието, с което ги приема човек. Започнах целебната си програма, като първоначално обикаляхме болници в страната, разказва Бате Николай, който е получил куп благодарствени писма от педиатри. В тях лекарите твърдят, че след клоунското им шоу малките пациенти са били изписвани преждевременно.

Как се чувствате в навечерието на рождения си ден, виждам, че превъплъщението в професор-доктор ви носи радост?
- През целия си живот не съм мислел, че мога да стана нещо друго освен артист или палячо. Разбира се, добър или лош, това е друг въпрос. Не съм си представял, че мога да стана гинеколог, гей или депутат. Отвратен съм от състоянието на държавата. В света няма случай като у нас. Предлагам надписа на Народното събрание “Съединението прави силата!” да го изстържат и да се сложи една мисъл на хан Крум – законотвореца: “Когато крадецът и съдията седнат на една маса, тази държава е загубена!” Радостното е, че навършвам 68 г. Трагедията на старостта не е в това, че старееш, а че оставаш млад по дух. Пенсионер - това е състояние на духа. Има много пенсионери на 30 - 40 г. напоследък, има даже и двадесетгодишни старци.

Роден сте в театър, баща ви е бил режисьор, брат ви Орфи беше фантастичен илюзионист, посвещавал ли ви е в тайните на магията си?
- Разбира се. Ние бяхме много малки и като останахме сираци, стана така, че аз съм му първият режисьор на първия спектакъл, всички фокуси, секрети, работи правехме заедно. Даже аз съм измислил илюзията, с която той стана втори в света. На Орфи е мисълта "Хората обичат да бъдат лъгани, но красиво, и това го правят най-добре илюзионистите".


В АРТИСТИЧНИЯ РОД НИКОЛАЕВИ ВСЕКИ Е МАГЬОСНИК ПОСВОЕМУ

Николай се гордее с трите си деца Деница, Стефан и Надежда.
Най-голямото признание от публиката бате Николай получил за ролята си на Борис Трети в "Иван Кондарев"
Играл е Гьобелс в "Двубоят на столетието", Ван дер Любе от "Лайпцигския процес", Колчо Слепеца от "Под игото". Има и още едно, което Николай не може да забрави никога. През 1983 г. получил ролята на цар Борис III, която била епизодична, но хвърлил 3-месечен къртовски труд по нея. Царят имаше само едно появяване и една картина от около 10 минути, в която се срещаше с Иван Кондарев, спомня си Николай. Никой не си представял, че след 3-часов грим съвсем ще заприлича на монарха. От КДС тогава му извадили ленти да му покажат как е ходел, как е говорел царят. На генералната репетиция на спектакъла "Иван Кондарев" имало много аплодисменти, а след това един възрастен човек го пресрещнал пред гримьорната, целунал му ръка и казал: "Ваше Величество, това сте вие." И допълнил, че бил шофьор на царя през 1934 г. Това е най-големият комплимент, който в моята 50-годишна кариера съм получавал от публиката, казва Николай развълнувано. За съжаление цензурната комисия към ЦК на БКП съкратила тази сцена, защото царят бил много добър като образ.
След премиерата Тодор Живков дал банкет на състава, тъй като постановката имала огромен успех. Тогава режисьорът Крикор Азарян предложил да вдигнат една чаша и за Кольо Николаев, за неговия огромен труд, макар че... С присъщия си маниер Тодор Живков се обърнал към Николай и казал: "Абе, Кольо, не може да има двама царе в България. Нали така бе, другари, ха-ха-ха..."