ЗА ТЕАТЪРА И ЗА ЖИВОТА...

Тази седмица се посветих на издирване на материали в пресата, в които родни имена коментират по някакъв начин ситуацията на културната политика. Първият материал открих във фейсбук в страницата на Мариус Куркински. Мариус апелира към театралната гилдия да се даде възможност на нови имена да поставят в театрите ни, защото се чувства режимът на едни и същи имена-режисьори. Младите, които нямат връзките и авторитета на опитното поколение режисьори са в едно безмълвно очакване...Казах си, че щом Мариус, който отдавна се е вписал в системата, апелира за това, нещата не са розови. После от вестници, разбрах, че в Сатиричния театър свалят една от постановките му с обяснението, че поради кризисната ситуация в момента не е изгодно да се харчат пари за външните актьори... После пък прочетох отново, че в Сатирата властва мъртво вълнение, след поредното уволняване на актьор... Не знам какво се случва, но пък знам за назначението на други актьори, за които пак във вестник е написано, че са били възпитаници на ръководителя на театъра...Аз само допълвам- талантливи възпитаници... От вчера приятели, колеги ми съобщават в кои местни варненски вастници обиден ръководител, вече заместник ръководител на ДТ "Ст. Бъчваров" "кърши" ръце, че несправедливо законът е подходил към съдбата му. За петте години латински, изучаван в гимназията и в юридическия факултет съм запомнила доста сентенции-вмъквам една Dura lex, sed Lex-суров закон, но закон, с което слагам точка на моето отношение към повтарящите се реплики в медиите, за мен това си е вид ПИ АР...
Предзвика шок и намерението на завърналия се от Москва актьор-режисьор, екс-директор Рашко Младенов да се кандидатира за директор според ситуацията на два театъра или Младежки или Стара Загора, Рашко обаче забравя, че и двата театъра си имат протектори... А какъв ръководител може да бъде г-н Младенов, не знам... Питам се, какъв смисъл има в това да тичаш за един пост на театър, като всички директори твърдят пред медиите, че в театъра не се печелят пари... А ако това се прави от обич към театъра, досега театърът трябва да е в статус на Ренесанс, но уви състоянието му е ох, аман, аман...А, употребих "аман" и се сетих за един израз, който е записан в предаването "Гласове" от 1996 година 14 декември " По-добре мултак на годината, отколкото калтак!" за родените след тази заветна дата разяснение: МУЛТАК идва от групировката Мултигруп... Аз понеже ритам срещу ръжена, ще се заиграя с тази великомъдра мисъл така: " По-добре голтак на годината, отколкото МУЛТАК!"
Стратира второто издание на Sofia Dance Week и се разбра, че Културното министерство подкрепило инициативата с 5 хиляди лв, но естествено организаторите написаха писмо и върнаха парите. Те показаха достойно позицията си, че стойностните неща ще съществуват с или без държавни пари...който милее родната публика да види значими спектакли и качествен танцов театър и работи за каузата си, успява въпреки...
Четох интервю на обичания от мен режисьор Галин Стоев, който отново постява нова пиеса на Яна Борисова-премиерата се очаква в края на октомври в Театър 199, и ми стана тъжно, щом като Галин прави своя морален избор и се установявя извън България...какво остава за по-неспособните от него. Неспособните обаче, не осъзнават нищожността си и продължават, с охлювска упоритост да имат мераци и да се катерят по стълбицата. Тъжна работа, както казва магаренцето Мокси...
Човек трябва да не забрява от къде идва - Педро Алмодовар...Цитирам го постоянно, защото той наистина не е забравил родното си село...А е честен към това, което е и прави... и скромен...Затова е вълшебник... Затова разбира човешката душа!!!
Предлагам на всички, които имат мераци към директорство, проява на авторитет в една априори естетическа, извисена област като театъра, да направят нещо в живота си про боно...не става въпрос за едноактна акция, а за някаква постоянна деятелност-дали ще помагат на болен човек, дете, социално слаб,или ще почистват замръсеното пространство пред дома си, или ще ограмотяват незнаещи български език, това са различни идеи, които хаотично възникват в съзнанието ми...но искам, щом имат властта да определят духовния изблик на културни сдания и институции, нека да бъдат пример с поведението си...Другото е лесно-да пълниш хрониките по вестниците...Другото е вид логорея и невежество... Сега си позволявам волността да окича този материал със снимки на героите от печата... с пожелание, дано да имам повод и да се гордея от хората около театъра и живота ни...Спете спокойно деца...