четвъртък, 22 октомври 2009 г.

от новия брой на сп. ЖЕНАТА ДНЕС-едно интервю с БИЛЯНА ПЕТРИНСКА


Без рамка
БИЛЯНА ПЕТРИНСКА

Вярвам, мога, обичам!

Елица Матеева

Тя е артист в онзи ренесансов смисъл на разбирането ни за човек, занимаващ се с изкуство. На сцената може да излъчва монахинско смирение, но ако я провокираш, би се преобразила във вакханка – страстна, огнена, убийствена. Доказа го с участието си в последния проект на актрисата режисьор Диана Добрева „Казанова”(НДТ „Сълза и смях”). С Биляна Петринска се запознахме случайно чрез интернет и един монологичен текст, посветен на съпругата на Джеймс Джойс - Нора. Ако направим статистика какво е общото между нас, всичко започва от годината ни на раждане, любовта към шоколада, екзотичните места, киното, което поставя зрителя в маргинални ситуации, и театъра. Разликите: тя е актриса и предпочита черния шоколад, тя може да те хипнотизира, а аз да опиша хипнотичното й въздействие.
----------------------

- Последната ти театрална провокация е участието в спектакъла „Казанова”. Обикновено режисьорите ти предлагат роли с комедиен потенциал, макар че аз съм имала възможност да те гледам и в проекти с друга, експериментална насоченост. Театърът в България е типично режисьорски, режисьорите вмъкват в някакъв калъп актьорите, които обслужват концепциите им, а с Диана сте работили по друг начин. Каква е твоята идея за театър и работата с режисьора?

- Аз лично много страдам от това. От представата, която някой си е изградил за теб, от нежеланието или неумението на режисьора да види в теб способността ти да се променяш. Скучно ми е да изглеждам една и съща. Това не е професията. По-лесно е сигурно да изглеждаш смешно, отколкото да откриеш кои са смешните и нелепи, неординерни начини, по които постъпва героят ти, за да стане комедия… Има някаква криза. Вътре в нас. Копнея да изиграя нещо много лудо, много различно от външната представа за мен. Защото в мен има много сила, много различни енергии, има и лошо и добро, и грозно, и красиво... И бих искала дa гo проявя на сцена. И се моля на Господ да ми даде сили и възможност да сграбча шанса си, когато той ме стигне…Готова съм да изиграя много силен образ. Нещо разтърсващо и голямо. Винаги съм се интересувала от постъпките на героя. От избора му да бъде лош или добър. Настъпването на ерата на технологиите, конкретното отношение към културата у нас през тези години на преход и чалгата като мислене, за съжаление, ни плъзна като че ли по повърхността на тези вечно човешки проблеми. Но изкуството е именно за това: да се противопоставя и да задава въпроси.

- Всички свързват Казанова с отношението му към секса, но той е бил юрист, преводач, лечител, магьосник, ценител на жената и удоволствието като естетическа категория. Кое според теб успяхте да изградите в спектакъла „Казанова” като представа за феномена и защо някои критици се впечатлиха само от многото гола плът на сцената?

- Това е авторски проект. Изключително е трудно да разкажеш живота на един толкова сложен и богат образ. Няма текст, писан за театрална сцена и Диана се нагърби да извади есенцията от живота и срещите му с различни типажи жени. Спектакълът е следствие на субективното й усещане за този човек. Именно търсенето на вечната любов и невъзможността да бъде задоволен гладът за нея. Разминаването между желание и възможност. А може би в стремежа си да задоволим този глад ние убиваме любовта? Коментарите около голата плът са толкова остарели, че не заслужават внимание. В България нямаме навика да гледаме позитивно на опитите на млади хора, които излизат извън рамката на строго приетото. Затова и няма много млади режисьори със свежи идеи за театър. Диана е човек със силна творческа енергия и вътрешен заряд за работа. Успехите й тепърва предстоят.

- Как се постига свободата да бъдеш различен в работата и в живота?

- “Театърът е моята трудно извоювана свобода”- както е казал великият Любен Гройс. Много е трудно да се занимаваш с изкуство днес. Може би винаги е било трудно. Особено в България. Вътрешната свобода е трудно нещо, защото се бориш за нея. Понякога дори със себе си… Свободата няма нищо общо със “слободията”. Както и това да си актьор не значи да правиш смешки “на маса” или да позираш пред възхитени погледи по улицата като на фотосесия. Това да си красив не те извинява, ако ползваш само кремове против бръчки. “Бръчките” в личностните ти качества винаги ще си личат, aко разчиташ само на външна визия…

- Не правиш компромиси с ролите си. Спомням си за един случай в международна продукция с участието на Кристоф Ламбер и твоят отказ да участваш. Как оценяваш чуждите продукции, които се снимат у нас? Понякога критерият, че в тях се снимат Антонио Бандерас, Морган Фрийман или Мила Йовович не е сигурен атестат за качеството им.

- Това е така. Звездата ще продаде филма и ще донесе приходи на продуцента. В зависимост от уговорката на хонорара или моментното състояние на актьора като ангажимент, понякога и звездите приемат не много силни сценарии… Но в крайна сметка като актриса зная, че актьорът винаги е жаден за работа и нови предизвикателства. И всяка роля е школа. Много бих искала чуждите компании да се доверят на българските си колеги и да снимат все повече качествени продукции у нас. Тук е в пъти по-евтино.

- Като заговорихме за кино, кой е последният филм, който ти е въздействал толкова силно, че си пожелала и ти да участваш в подобен проект?

- “12” на Никита Михалков, „Морето в мен”- един от любимите ми филми на
Аменабар - проста история, но разказът ти действа като бръснач. ”Вики, Кристина, Барселона” на Уди Алан, ”Изгнание” на Андрей Збягинцев. Гледала съм някои от тях отдавна, но ми остана много хубаво усещане за размислите върху любовта, отношенията между двата пола в съвременността, самотата и свободата на избора. Чисто човешките взаимоотношения при Михалков - човешката глупост и слабост през призмата на един политически конфликт. И нелепите последствия от това. Страхотна формула.

- Икономическата криза ще повлияе на филмопроизводството у нас. Каква е личната ти представа за успешен български филм?

- Киното е една история. Необходимо е търпение да се научим да я разказваме. “Изгнание” на Збягинцев е крайно оголен филм откъм ефекти. Но е уникален като картина, история, събития, атмосфера, обрат, игра .... Божествено чист в простотата на изказа. Това се постига най-трудно. Успешен според мен е онзи филм, който е така отворен към зрителя, че да се разбира от цял свят. В същото време този филм не трябва да е обезличен, а да притежава духа на нещо наше, за да бъде интересен. Костурица е велик именно заради тази му способност: да разказва за неговите герои достъпно. Алмодовар е също добър пример. Той не прави комерисиални, холивудски филми, той прави дисекция на героите си. Донякъде е деструктивен, но с това е страшно интересен. Темите му са ясни и разгадаеми. Що се касае до филмопроизводствената криза - ние сме доста дълго време в нея…и някак си по едно време дори свикнахме.
Но последните години има раздвижване. Появиха се различни ленти, които поне събират гилдята на фестивал. Имаме умни режисьори и талантливи актьори. Някои казват, че успехът не е в това да качваш стълбите, а в това „да попаднеш в асансьора с подходящите хора”. Аз обаче не мисля така. Никой няма да се погрижи да инвестира в теб качествата, които идват с работата, с практиката, дори с грешките и болката от провала. Трябва работа. Образованието и културата трябва да са най-важните приоритети в една страна, за да може тя да се съхрани. Обществото трябва да осъзнае, че е много по-градивно да инвестира не в „Мис Мокра фланелка” и “Мис дупе”, а в духовното си образование.

- Нека направим следния експеримент: ще ти напиша нещо, а ти ще го довършиш. Текстът ми започва така:

„ Небето над Берлин е синьо,
но без ангели...

- които да летят,
в очакване седят си тихо
готови да те запленят.…
Поглеждайки ги във очите,
започват те с крила да шумолят,
И шепота си син усилват,
готови да те проследят…
Дочуваш ти тоз техен зов,
A те събличат си Крилата
изпълнени с любов;))
Дъга явява се и ето - нечий подпис с послеслов…
Kak искаш думи да мълвиш…- a вместо туй-
- летиш….:)))


- Кои са твоите значими, най-важни пет съществителни и пет глагола?

- Не съм се замисляла, но сега на прима виста казвам няколко:
Вярвам – само ако вярваш можеш да Даваш – следователно – да Обичаш
Обичам - само ако обичаш, може да имаш силите да Можеш
Мога – за да можеш, трябва да Вярваш.
Човек - стремежът в живота е да бъдеш по-добър човек. Изкуство- изкуството храни душата. Дете – най-смисленото творение на тази земя. Приказка - не е задължително да вярваш в приказки, но е хубаво да бъдеш чист като дете. И често да препрочиташ “Малкия принц”.

- Родена си през зимата, но обичаш топлите цветове, излъчваш мекота и спокойствие- откриваш ли някаква биологична зависимост между двата факта?

- Аз съм привидно спокоен човек. Лесно се паля и бързо избухвам, но мога страшно добре да се владея, когато това се налага. Притежавам възбудима чувствителност, което е хубаво за професията ми, но не и за мен самата в живота. Не съм злопаметна, защото така се тровя. Забравям бързо лошите неща - гледам позитивно на живота и съм склонна да простя на човек, който има качествата да проумее грешката си. На другия тип хора не прощавам. Просто ги изхвърлям от живота си.

- Танго, боса нова или фадо?

- Арженстинско танго.”Усещане за жена”- един от любимите ми филми.

- Притежавам плакат от филма на Илия Костов „Време за жени”, какво би написала като автограф под снимката на твоята героиня?

“Във време за жени са все по-нужни истински Мъже” - „Под всяка своя работа заставам изцяло”. Времената се промениха. Жените завзеха позиции и мъжете се свиха. Жените се еманципираха прекалено и мъжете много бързо свикнаха с този факт. Дори има мъже, които търсят жени с пари, за да ги издържат. Бягат от своите мъжки отговорности. Други обвиняват жената, че е мнoгo “силна” и застрашава тяхното его. Всъщност това е нечие извинение за боязливост или неспособност.
Никога не съм си мислела, че кариерата е по-важна от едно дете например, но не съм имала среща с мъж, който да застане до мен, да споделя мислите ми и това дете да се случи.
Появиха се и незаинтересованите “метро” мъже. Доста от тях не знаят какво искат нито с кого. Не съм против поддържания мъж. Напротив. Но в това да ти съперничи пред огледалото, има нещо нелепо и смешно… А жената иска мъжка милувка и закрила. Тя има нужда от това. Дори бизнес дамата. Най-вече тя.

„Актьорът е жаден за работа и всяка роля е школа.”

пп с Биляна Петринска направихме едно много по-дълго от това интервю, в което актрисата се разкри на сто като обърна и внимание на културната политика, свързана с театъра. За мен Биляна е човек с градивно мислене, човек, който споделя смело своята позиция в областта на съвременната политика у нас. Може би ако повече се обединим в усилията си да променим нещата около нас, картинката ще бъде друга...