КЪДЕ БЯХ НА 10 ноември 1989?
Поводът за този въпрос е една изложба, която ме провокира... Изложбата показва около 200 експоната от периода 1944 до наши дни... Посветена е на 20 години преход. Моето участие се случва почти на финала на тази идея, аз ще бъда хомо луденс (физкултурникът на изложбата) :)) Разбира се след този пърформънс и сатиричното поднасяне на проблемите от моя страна, те си остават... ето къде бях преди 20 години-когато навършвах 16.... из " Инструментал за последната вълна" -един работен текст за спектакъл, свързан с групата "НОВА ГЕНЕРАЦИЯ"...
Когато настъпи промяната, бях 9 ти клас. Нямах късмета да бъда във военен лагер, макар че според майка ми това оказвало възпитателно въздействие, имам спомен за бригада – брахме, по скоро се замервахме с череши в с. Приселци. И понеже нашата гимназия беше първата експериментална гимназия след Националната, отдолу под черешата, учителката ми по старогръцки ме изпитваше за някакви глаголни времена. Другарката Трингова в часовете по старогърцки ни разказваше за нови филми и имаше чувство за хумор. Светла й памет... Една от математичките през големите междучасия ни проверяваше дължината на престилките, косите, дължината на маникюра.... Веднъж се развика на моя съученичка: „Каква е тази фереична прическа от теб, ти да не си фея от приказките?”-дръпна кокчето й...Веднъж рано сутрин ме изложиха на показ, защото престилката ми беше над коляното, да извикам родителите си, иначе няма да ме допуснат в училище...изплъзнах им се, отпуснах автоматично дължината на престилката, с обяснението, че ластика на зимното ми яке е я повдигнал нагоре... След това се отказах да нося къси рокли и поли. Вече нося само панталони... седмица след 10 ноември 1989 г. в Двореца на спорта и културата във Варна, ДКМС събираше на „свободен диалог” младите хора. Отидох и понеже от тогава обичам микрофоните и изявите пред публика се изцепих пред 400 човека, като казах, че съм от почитателите на Новата вълна-музикално неформално движение и ми е писнало от технократски глупости, нека всеки да бъде себе си.... Всичко беше документирано....Знам, че точно един от комсомолците-секретар на срещата, който слушаше същите групи като мен: Депеш моуд, Кюър, Нова Генерация, Бронски Бийт и прочие ме издаде. На следващия ден, ме привикаха в дирекцията...кой ми е дал право да се изкажа и какво е това движение....другарката Димитрова е комунистка е не може да ми позволи да я излагам, да извикам родителите си в училището...как да обясниш на един администратор, че освен бележници, оценки , кариера , БКП -има и музика, която може да ти бъде приятел, понякога родител, любовница.... Моята първа публична история с Нова Генерация започна след 10 ноември... Щяха да ме изключат, срещи в методическия кабинет, аз пък написах един текст, който се разпространи бързо, няколко училища застанаха зад мен, текстът получи шестица по литература...,а в София настъпваха промените, митингите показваха силата на недоволството, Берлинската стена отдавна беше повалена, така че,
дирекцията се принуди да забрави за увлечението и страстта ми към микрофоните...и ми се размина...
Четях като полудяла Камю и Сартр - дори стресната от романа „Погнусата” в знак на несъгласие или раздяла с детството, изгорих книгата на Сартр... колко незряло и колко искрено и чисто като реакция. Ето това беше сюрреализъм! След 10 ноември аз се разделих с детството...
КЪДЕ БЕШЕ, ТИ, А ДНЕС КЪДЕ СИ ?
