ОЩЕ ЕДИН СЪМИШЛЕНИК В КАУЗАТА ЗА РЕАЛНА ТЕАТРАЛНА ПОЛИТИКА

Предлагам интервю на актьора от трупата на ДТ Ловеч, г-н Ленко Гурков, публикувано на страниците на вестник НАРОДЕН ГЛАС-още едно мнение по темата, която е важна за мен...
Ленко Гурков за секретната ситуация в Ловешкия театър
октомври 29, 2009 От nglas



Лен­ко Гур­ков ве­че 30 го­ди­ни е на сце­на­та, къ­де­то е изиг­рал над 100 ро­ли. Ка­то ди­рек­тор ръ­ко­во­де­ше ло­веш­кия те­а­тър в пе­ри­о­да 2002 – 2006 г. На 27 март т. г. той по­лу­чи наг­ра­да “Икар“ за най-доб­ра мъж­ка ро­ля в пред­с­тав­ле­ни­е­то “Ра­дост за мо­е­то сър­це“. Днес пуб­ли­ку­ва­ме не­го­во­то мне­ние за със­то­я­ни­е­то на ин­с­ти­ту­ци­я­та. Ре­дак­ци­я­та е го­то­ва и за дру­ги мне­ния.



Проб­ле­мът за власт­та в на­ци­о­на­лен, и в ре­ги­о­на­лен, пък и в те­ат­ра­лен ма­щаб, е не да се прев­ръ­щаш в уп­рав­ник, а да слу­гу­ваш. В те­а­тъ­ра нап­ри­мер се слу­гу­ва на ця­ла­та тру­па, на доб­рия вкус, на пуб­ли­ка­та. За­то­ва тряб­ва да оси­гу­риш спо­ред по­тен­ци­а­ла на тру­па­та ре­пер­то­ар, да под­дър­жаш твор­чес­ки кли­мат, да ка­ниш та­ки­ва ре­жисьо­ри, че да из­пол­з­ваш мак­си­мал­но си­ли­те и та­лан­та на тру­па­та. Всич­ко е слу­гу­ва­не, а не власт за­ра­ди са­ма­та власт. За­що­то власт­та е от­го­вор­ност.

Знае се, че в на­шия те­а­тър се ре­а­ли­зи­ра­ха из­вес­т­ни уго­вор­ки за власт­та. Аз оба­че ни­ко­га не съм учас­т­вал в то­ва. Мо­е­то ди­рек­тор­с­т­во бе­ше ре­зул­тат от ис­ка­не­то на тру­па­та, на ко­ле­ги­те. Бях ра­вен меж­ду рав­ни, та­ко­ва ми бе­ше по­ве­де­ни­е­то. Каз­вал съм го и друг път – чо­ве­щи­на­та и чо­ве­ка се про­ве­ря­ват чрез власт и зла­то. Та­ка се твър­ди в биб­ли­я­та.

Се­га в те­а­тъ­ра е труд­но. Всич­ко при нас ста­на мно­го сек­рет­но – то­ва е ос­но­вен проб­лем. За­дъл­же­ние на ди­рек­то­ра, а не по­же­ла­ние, е тру­па­та пред­ва­ри­тел­но да бъ­де уве­до­ме­на за ре­пер­то­а­ра. Случ­ва се не­що да се про­ме­ни в дви­же­ние – ав­тор, пи­е­са, ре­жисьор, ак­тьор. Но ве­че три го­ди­ни аз не знам как­во ще се ра­бо­ти през нас­то­я­щия се­зон. Мо­же би оп­ре­де­лени хо­ра зна­ят, но те­зи око­ло мен – не.

За­дъл­жи­тел­но е при от­к­ри­ва­не­то на все­ки се­зон ди­рек­то­рът да ни за­поз­нае със сво­и­те на­ме­ре­ния – кой ре­жисьор ще ид­ва, кои заг­ла­вия пред­с­то­ят.

До­ка­то при нас се ра­бо­ти на тъм­но, ня­ма яс­но­та. Не знам да­ли въ­об­ще ня­кой знае как­во ще ста­ва. То от­к­ри­ва­не­то на се­зо­на не е прос­то съ­би­ра­не на хо­ра­та да се ви­дят, а ва­жен мо­мент, в кой­то уз­на­ваш как­во ти пред­с­тои. Да­же през пър­ва­та го­ди­на е за­дъл­жи­тел­но ди­рек­то­рът в прог­ра­ма­та си да е обя­вил заг­ла­вия и ре­жисьо­ри. При нас и то­ва въ­об­ще не се слу­чи.

В пъл­но бой­но сна­ра­же­ние сме – ра­ни­ца­та е на гър­ба, как­во­то дой­де, тряб­ва да поч­ваш. Все пак се случ­ват раз­ни не­ща, то не мо­же без ни­що. Има­ше и ин­те­рес­ни пос­та­нов­ки, но… Все­ки, кой­то поз­на­ва ис­то­ри­я­та на те­а­тъ­ра, знае за как­во го­во­ря.

Ху­ба­во бе­ше, че ло­веш­ки­ят те­а­тър спе­че­ли наг­ра­ди, вклю­чи­тел­но и моя “Икар“. Има­ме учас­тия във фес­ти­ва­ли.

Но то­ва не е не­що но­во за те­а­тъ­ра. Ние и пре­ди сме има­ли наг­ра­ди – и “Икар“, и “Ас­ке­ер“, и учас­тия във всич­ки на­ци­о­нал­ни прег­ле­ди. В Шу­мен, във Ве­ли­ко Тър­но­во, във Вра­ца… То­ва е в по­тен­ци­а­ла на тру­па­та.

От дру­га стра­на оба­че на­пус­на­ха хо­ра ка­то ре­жисьор­ка­та Ели­ца Ма­те­е­ва, мно­го мла­ди ак­тьо­ри си за­ми­на­ха. Не се го­во­ри за то­ва, за­що­то има един страх у хо­ра­та. Мно­го стран­но – меж­ду тях те си го­во­рят, но аз не при­е­мам та­ки­ва не­ща, за­що­то всич­ко тряб­ва да се до­каз­ва. Но нап­ре­же­ни­е­то ви­тае във въз­ду­ха. Ня­ма твор­чес­ка ат­мос­фе­ра.

То­ва е ос­но­вен проб­лем – да не си на­яс­но ко­га, къ­де, как­во, що. Не зна­еш да­же за де­ня как­во те ча­ка. Не­яс­но­та­та, сек­рет­ност­та съз­да­ват нап­ре­же­ние.

Има дво­ен стан­дарт в от­но­ше­нието към ко­ле­ги­те, в тру­па­та. То­ва при­тес­ня­ва, драз­ни…

Да взе­мем за при­мер не­от­дав­на прик­лю­чи­лия мла­деж­ки фест. Ми­на­ла­та го­ди­на има­ше в те­а­тъ­ра от­бор, но мно­зи­на си оти­до­ха огор­че­ни. То и се­га на­вяр­но ид­ват та­лан­т­ли­ви мла­ди хо­ра, но не се пред­с­та­вят пред тру­па­та. Не зна­еш на гас­т­рол ли са, на щат ли са?

Ели­ца Ма­те­е­ва пър­ва по­да­де сиг­нал за то­ва по­ло­же­ние в ко­лек­ти­ва. Но и мно­го дру­ги, ко­и­то си оти­до­ха, спо­де­лят на­ли­чи­е­то на та­зи тре­вож­на ат­мос­фе­ра.

Да не го­во­рим за увол­не­ни­я­та в те­а­тъ­ра, за съ­деб­ни­те де­ла, за ко­и­то ня­кои твър­дят, че сме ги за­гу­би­ли. Но ня­ма ин­фор­ма­ция за де­ло­то на ак­т­ри­са­та Ра­ли­ца Ко­ва­че­ва, как­то и за един ор­га­ни­за­тор – все де­ла сре­щу те­а­тъ­ра.

А до­ри до­пус­ка­не­то да се стиг­не до та­ки­ва де­ла е тре­вож­но. Те­зи ад­ми­нис­тра­тив­ни греш­ки бу­дят въп­ро­си. Не си спом­ням ни­то по мое вре­ме ка­то ди­рек­тор, ни­то пре­ди, в те­а­тъ­ра да е има­ло по­доб­ни съ­деб­ни де­ла.

Те­а­тъ­рът днес се нуж­дае спеш­но от то­ва, от ко­е­то ця­ла­та дър­жа­ва. Проз­рач­ност, от­к­ри­тост, от­го­вор­ност. Със­та­вът тряб­ва да е в час с ре­пер­то­а­ра, с фи­нан­со­во­то със­то­я­ние на те­а­тъ­ра. За­що­то ина­че плъз­ват при­каз­ки за раз­хи­ще­ния, за не­нуж­ни ко­ман­ди­ров­ки.

Край­но вре­ме е да се съ­бе­ре тру­па­та, да се ка­же как­во ста­ва. Нап­ри­мер част от на­ши­те хо­ра хо­ди­ха до Фран­ция. Чу­дес­но! Но как ми­на там, как са ни пос­рещ­на­ли, къ­де сме иг­ра­ли? От­къ­де да на­у­ча за то­ва?! Как се сти­га до ин­фор­ма­ция? Тя съ­що ли е сек­рет­на? Нор­мал­ни­ят път е да се съ­бе­рат хо­ра­та и при­със­т­ва­ли­те там да раз­ка­жат, да спо­де­лят опит.

Ня­кой ще ка­же - се­гаш­ни­ят ди­рек­тор оп­ра­ви ма­те­ри­ал­на­та ба­за. Ху­ба­во, с па­ри на ми­нис­тер­с­т­во­то. Та­ка ре­мон­ти­ра­ха всич­ки­те те­ат­ри. Чу­дес­но е то­ва, ко­е­то ста­на, при­вет­с­т­вам го.

Но ние не зна­ем как­ви пред­с­тав­ле­ния ще има­ме, ни­то кол­ко сме из­нес­ли? Как сме с пла­на? Аз то­ва ни­ко­га, в ни­ка­къв те­а­тър не съм сре­щал, не ми се е случ­ва­ло.

Да не го­во­рим за от­к­ри­то­то по­ли­ти­зи­ра­не на дър­жав­на­та ин­с­ти­ту­ция, как­ва­то е те­а­тъ­ра. По вре­ме на пос­лед­ни­те из­бо­ри учас­т­ва­ше с пос­та­нов­ка­та “Хи­тър Пе­тър“. Пра­вят съб­ра­ния по се­ла­та, а пос­ле дър­жав­ни­те ак­тьо­ри иг­ра­ят в пол­за на пар­ти­я­та. Не мо­жеш да впрег­неш ед­на де­по­ли­ти­зи­ра­на държавна ин­с­ти­ту­ция за по­ли­та­ги­та­ция.

Да се вър­нем на те­ат­рал­ния прег­лед на мла­ди­те. “Ста­на ед­но доб­ро ме­роп­ри­я­тие“, оце­ни­ха от об­щи­на­та. Но в ста­ти­я­та на Ели­ца Ма­те­ва за прег­ле­да не­ща­та са ка­за­ни точ­но. Ня­ма раз­го­вор за проб­ле­ми­те, ня­ма оцен­ка за ра­бо­та­та на мла­ди­те. Пос­та­нов­ки­те ид­ват до тук, иг­ра­ят се и пос­ле… ни­що. Че­тох как ис­ка­ли да пре­вър­нат прег­ле­да в те­ат­рал­на бор­са. То­ва е пра­ве­но през го­ди­ни­те, има ре­зон. Но кой при­със­т­ва на те­зи прег­ле­ди? Мла­ди­те хо­ра се ин­те­ре­су­ват къ­де се на­ми­рат, в ка­къв про­цес учас­т­ват.Мъл­ча­ние…

Мо­же би из­ли­за скъ­по?! Но не знам, ня­ма ин­фор­ма­ция. Ня­ма­ше те­ат­рал­ни спе­ци­а­лис­ти, те не ува­жи­ха про­я­ва­та в Ло­веч. Вяр­но е, че те ис­кат хо­но­ра­ри, нуж­да­ят се от хо­тел. Но ако ня­ма па­ри за то­ва , как­во ос­та­ва да пра­вим?

Пък и не е вяр­но, че ня­ма па­ри, щом си поз­во­ля­ва­ме раз­ни лук­со­ве. Нап­ри­мер хо­ра­та се драз­нят от при­със­т­ви­е­то на един ме­ди­ен маг­нат, кой­то ра­бо­ти ка­то до­ма­кин в те­а­тъ­ра. Чо­ве­кът има час­т­на те­ле­ви­зия, има ра­дио, има вес­т­ник, и съ­щев­ре­мен­но е на дър­жав­на­та яс­ла. Та­къв пре­ус­пя­ващ чо­век за­що за­е­ма то­ва скром­но мяс­то? Та той има фир­ма, в ко­я­то ра­бо­тят жур­на­лис­ти, има ма­га­зи­ни със слу­жи­те­ли, пък стои като до­ма­кин­. Как­ва е връз­ка­та тук? Не­що сек­рет­но ли има? Да ни го ка­жат, ина­че плъз­ват слу­хо­ве.

Учуд­ва ме как­во е то­ва же­ла­ние на ня­кои мла­ди хо­ра да се до­каз­ват в те­а­тъ­ра не чрез та­лан­та си, а чрез власт­та. То­ва, с ко­е­то за­поч­нах. Не ми е по­нят­но то­ва же­ла­ние, как­ва е цел­та? Ня­кой мо­же да се пи­та, за­що го­во­ря та­ка. Аз не съм без­раз­ли­чен към съд­ба­та на ло­веш­кия те­а­тър. Тук изиг­рах най-доб­ри­те си ро­ли, по­лу­чих ви­со­ки­ оцен­ки и от зри­те­ли­те, и от спе­ци­а­лис­ти­те. Имах по­ка­ни и от дру­ги те­ат­ри, но ня­ма да на­пус­на Ло­веч. За­що­то оби­чам сце­на­та и це­ня на­ша­та пуб­ли­ка.

ПП. Къде са тружениците от САБ и бидоните* от екс ДИРЕКЦИЯ ТЕАТЪР, най-после да проявят воля за работа и инициатива, а не само да трият кожени столове и да страдат от творчески запек!!!??? :))
бидони по смисъла на един филм с режисьор маестро Фелини означава "МОШЕНИЦИ"