реалити приказка за възрастни

"Имало едно време...имало едно време две котета-братче и сестриче... Женското се наричало краставото коте, защото в главата му като краставици дълги и зелени кръстосвали невъзможни мисли..., а мъжкото се наричало мърлявото коте, защото смятало, че в котешкия му живот всичко е една голяма вселенска мърлявост... Порастнали двете котета и станали много различни, толкова различни, че вече не помнели кой на кого е брат или сестриче... Мърлявото коте намерило една котана-мацурана и заживяло честито, дори си измайсторило производно на себе си-малко мърляче с мустачки... Краставото продължило да кръстосва с дългите си зеленчукови мисли из разни части на котешката земя... След 15 години Съдбата решила да се пошегува гаднообразно с котета... и двете изпаднали в депресивна отвратителност към славния котешки живот... Докато мърлявото коте останало съвсем само-понеже мацурана и малко мърляче го изоставили в една кална локва, то краставото коте изпаднало в лична немилост-не можело да спи и яде... и си пожелало да умре... обаче то не знаело, че мърлявото коте също тайничко се запътило към царството на сенките... Краставото коте в един момент решило да надвие своята депресивна отвратителност и си купило лековити карамелизирани бонбонки, мърлявото нищо не си купило лековито, а стояло и само скимтяло, като побърквало с тъжовния си мърмеж всички животни в гората...
Преди седмица мърлявото коте си загубило лявата лапичка -отразяли му я... А малкото крастово коте вече не било чак толкова малко, защото се грижело за болни по-малки от него котенца...
какъв е изводът от тази история, мили деца? Когато злата депресивна отвратителност почука в дома ви-просто потърсете в "жълти страници" някой добър душевен доктор, той с радост ще ви покаже пътя, при условие,че наистина искате да се промените..."

Разказвам тази история, защото тя се е случила с хора, които познавам добре...А иначе
седмицата при мен въпреки мърлявото коте е ок...

Първо се видях с тигърчето от Сан Диего... Пихме кафе в нова книжарница и като две славейки си казахме много важни неща набързичко... Получих първия си коледен подарък от Тигърчо...Мега голям шоколда Тоблерон, на който у дома му видяхме сметката и една специлна тетрадка от фирмата Moleskine :)) Тигърчето ми разказа, че на такива тетрадки са писали най-добрите писатели като Хемингуей например...Това си е чисто магическо пожелание...

В събота отидох при моите опашковци в болницата с 24 картонени пингвинчета и две големи украси за Коледа-не знам как достигнах до болницата като се вземе под внимание, че нямаше дълго време автобус, духаше ужасен варненски северен вятър и като капак на историята близо край тази болница на края на света ме погнаха едни гладни според мен кучета...както и да е- много се забавлявах с децата, и с майките им...Но ми стана мъчно за малката Мелиса (представете си Шиниъд О Конър на около 4 годинки, руса и със сини очи) ей така изглежда Мелиска, тя е от Русе и ще остане в болницата и за ЧНГ-заварих я на система и на легло... И трябва да измисля нещо наистина специално, за да се чувства не чак толкова самотно на празнника, когато другите опашковци се приберат у дома...

Вчера малкото храбро сдружение за международен културен мениджмънт Морско синьо имаше отчетно събрание и откри нова сесия за свои лични проекти, които ще прави през 2010, аз бях протоколчик и събирах присъствените подписи-щото съм начетено коте...:))Чака ни много работа... и дано тези, които имат пари за култура, както и някакви там финансиращи държавни институции да си развържат кесиите...за да не им изям скритата луканка...макар че съм почти вегетарианец...

Все по-често се улавям, че заприличвам на героя-режисьор от Лошо възпитание, който изразвяше от вестници за бъдещи сюжети криминална хроника, с разликата, че аз изрязвам интервюта на магове, чалга певици и псевдодевици..., защото пиша смешна поне за мен пиеска-т.е. почти я довършвам, а и Тигърчо ме помоли на ден да пиша поне три страници...

Докато изрязвам тези "смислени" излияния, попадам на излияния на хора, които пишат в тез жълти газети с идеята, че са глас народен-глас божи...не понасям, когато някой при условие, че миналото му понамирисва на лек прокомунистически консуматив да показва колко морален е мирогледът му... или как други журналисти са опетнили честта на медията... обидите и нападките в тез жълти газети струват по-малко и от една стотинка...но най-смешното е, че тези духовни комити си вярват, че могат да облъчват морално читателите...амчи тез читатели купуват именно газетите, за да избягат от уроците по морал...:)) да, тъжна работа-казваше Мокси...


Туй-то, мили ползватели на този блог...Животът е пъстра и шантава работа, важното е да си опечем коледните курабийки и да си мислим следното: искам да бъда добър...защото както казва едно 16 годишно момиченце с чудни сини очи - Айше, с което вчера се запознах в болницата: когато си добра си красива...а ти си много красива...