неделя, 20 декември 2009 г.

пред Коледни чудории...тъжнории и мъдрории...






Добър вечер, мили ми познайници:))

Докато си топля пръстчетата на плоскостъпия ми кракомобил, понеже у наше Варна село валеше голям порой, който ми наводни боксерките, се приготвям за нова приказка...
Така-тази седмица не беше смешна, а тъжна...загубих човек, който означаваше много за мен-проф. Азарян...цялата седмица ме върна в 2005 година, точно преди 24 май-предстоеше премиерата на един мой спектакъл в Ред Хаус-та тогава набрах с напрежение телефонния номер на моя худ.рък. по режисура в НАТФИЗ, професорът ми беше в основата на нелепостта, с която проф. Азарян си тръгна от академията... Както си е редът го поканих на премиерата, но той ми отказа, защото беше заминал за... Варна, а и започна да ме обсипва с информация как той няма нищо общо със случая...а всички били срещу него... отвърнах му, че не мога да коментирам нещо или нечия позиция при условие, че от два месеца не бях стъпвала в Академията заради репетициите ми, казах му само, че съм положила подпис върху подписка в подкрепа на проф. Азарян...
Всъщност някой беше задраскал името ми...както й да е...

ето времето се изнизва между пръстите ни, между слепоочията ни, между големия избор да бъдеш себе си или да се снижиш до баналностите на система, която се храни от живота на добрите, талантливите, на хората - личности...

времето може да хапе- да изсмуква жизнените ни сокове..

времето-може да бъде отвратително със студа си, с леда си, с вятъра си- еди колко си метра в секунда, със загубите и разделите, с косопада от спомени...но пазете си спомените за хората...за малките и големите хора-за да ги отличавате един от друг, а при добро желание- да съпоставите себе си в картинката от полутонове...


В четвъртък се сдобих с ново усещане-усещане за загуба на очертанията...ходих на очен лекар и за да уточним диоптрите на бъдещите ми очилца- ми разшириха зениците...добре, че в този сняг успях да съм цяла... интерсеното в случая се оказа, че реалността стана някак си триизмерна, подгонваща ме в пируети, в дълбочина...когато исках да набера приятел по мобилния телефон- виждах само мобилния, но не и имената...лудница...за около 10 часа си подострих паметта, например по памет-работих с компютъра си, макар да не бях сигурна, какво точно пиша...това е подходящ период за сънуване и топли блянове... в кафяво...например...

Новата ми пиеса е готова, след ФЕЙСБУК, тази е доста различна, направо друга история и като начин на изказ и като посока на мисли...аз поне страшно се забавлявах, докато си измислях сюжетите...всъщност това е пиеса за хората-артисти, които трябва по някакъв начин да се заиграят със съвременното отношение за политика в областта на културата, особено, когато такава няма...и култура и политика:))

Днес получих два коледни подаръка, а вчера си направих моя коледен подарък-купих си (понеже отдавна бях си я заплюла) последната книга на Виргиния Захариева " Милостта на малките огледала"-супер книга, поне за мен, която след деветте бързоноги зайчета, отново ме изпълва с екстаз,спокойствие и всичко, което си е необходимо, за да се кефиш от самия себе си...въпреки бедите, тревогите, превратностите на живота...ще си я чета бавничко, полекичка... пък може и да ми излезе изпод някоя страница късметът...
другите два днешни подаръка са всъщност три... коледна баничка-която бих нарекла игнажденска баничка с късмет, а късметът е направо възхитителен- РЪКА НА ПРИЯТЕЛ...еха,от баничката взех и едно парче за мърлявото коте, дето си го гледаме... имам и втори много голям тоблерон, явно някой е прочел историята за тигърчето от Сан Диего и е ударил десятката...а после намерих в един секънд хенд РУ... продавачката, сподели, че тя харесвала Зайко от МЕЧО РУХ, аз й казах: Затворете очи, отворете ръчица-пуснах й един малкък Зайко от Киндер сюрприз, А МА ТОВА ЗА МЕН ЛИ Е?-попита тя... Да, аз съм фокусник-отвърнах с пълна сериозност на магьосник, който знае две и двеста, а вие знаете ли колко е две и двеста...? :))

Днес проведох първата си сесия като водещ по плейбек театър и се справих-УРА-децата бяха много интересни и веселички...кви деца ма, Еличке, те са тийн хора с характер, а някои дори са студенти...кво се вдетеняваш, ма КАКО,или ЛЕЛКО...
Кво, кво, ама си имам ТОБЛЕРОН-НЪЦ...

Сега ще си чета книжка, и ще се подготвям за утрешни чудории-първо ще си имам рецепта за нови очилца и второ ще се срещна с един хубав човек в книжарница ПАРАГРАФ 22, там с още едно вълшебниче, ще измайсторим коледен фокус-мокус...

Пожелавам ви светли сънища, а вчера пак сънувах, първата си любов, ех, божке, що само на сън с нея си говорим като хората...а в живота сме като борсуци-сериозни, амбициозни, ох МАМА МИЯ...

А, ето и кафенцето с млекценцето дойде...:))До утре, милички...