понеделник, 18 януари 2010 г.

интересни филмови заглавия и безинтересни мисли


В началото на новата седмица се нагледах на добри и различни по жанр филми, някои от тях са стари, но са непопулярни за широката публика. Сред тях педложенията ми са "Мъжка работа" Полша,номиниран за кратка форма кино с Оскар -2001-ако сте гледали "Лиля завинаги" или някой от филмите на Кен Лоуч, посветени на взаимоотношенията родители - деца, деца-деца...е ясно, този филм е поредното доказателство, че в 21 век хората са се превърнали в абсолютни животни. Както казваше Антъни Хопкинс в "Дракула" на Копола-с развитието на цивилизацията се разгърна сифилизацията...Допълнение към последното - се разгърна абсолютното полудяване на обществото..., в което, ако пребиеш дете или го изнасилиш е велика проява на мъжество.
Филмът " Еспериментът" от Германия, в който участва един много сипматичен актьор, играл в " Бягай, Лола", "Лунен татко", "Любов през юли", пък е доказателство защо симулацията на общество в затворени пространства, за да си докажеш теорията е опасно и вредно деяние-затова всякакви симулации дори от безполезния вид на Биг Брадър, трябва да се забранят-експериментите в тази посока убиват човешкото у човека...

"Визитата на оркестъра" е приятна комедия, в която египетски оркестър се озовава в едно затънтено израелско градче по погрешка. С много топлина филмът ни въвежда в света на хората, които живеят сами...или търсят приятел, любов... За десерт оставям втората комедия на Мериил Стрийп от 2009 "Сложно е". Забавен, умен и не напоследно място разкриващ света на застаряващите родители, които се нуждаят от разбиране, независимо какви грешки за допуснали по време или сред наличието на един брак. Мериил Стрийп, Алек Болдуин, Стив Мартин, дори и по-старички се справят чудесно с ролите си. С една дума, те са наслада за публиката.

Покрай безумията около Музикалния театър, НДТ "Сълза и смях", достигнах до извода: когато някой напише или каже, че като директор милее за младите артисти или режисьори-пичове, не му вярвайте... Няма ръководител на театрална институция, който да не извлича лични дивиденти в полза на собствената си позиция от трудното положение,в което са набутани прохождащите млади... Всяка програма за млади хора, за финансиране на младите е просто оправдаване, че дадена институция върши нещо... Никой, вярвайте ми не е безкористен, а младите са достъпна мишена за манипулация, защото са принудени дори да си плащат, за да играят или поставят... Така е в БГ, така е вероятно и на др.места, където правилта се създават, за да бъдат прегазени...и това е част от ЕКСПЕРИМЕНТА :))