събота, 27 февруари 2010 г.

STRANGERS...


Никога не съм писала за съвременното израелско кино. То има страхотни образци, както и арабското. Засега ще пропусна да откроявам режисьорски имена, защото трудно ги запомням:))) Но днес се натъкнах на един филм, който събира на едно място евреин и арабка-поводът е футболът и финали в Берлин, а по-късно историята се премества в Париж. Два града, които си заслужава да им усетиш въздуха...И наистина е добре да прекараш поне уикенд там, за да станеш част от свободата... Филмът завършва с едно военно отзоваване - Той се завръща, за да воюва срещу ЛИВАН,(срещу арабския свят) вероятно и ще умре... Филмът е заснет по възможно най-простичкия начин от ръка, но говори толкова изчистено за нещата, че няма как да го подмина и ще попадне в личната ми колекция.... Обикновено филми, които са ми дали някакво различно чувство за света, попадат там...След STRANGERS би било добре да осмислим следната фраза: "Винаги ли имаме право на избор?". Реално, можем ли да знаем за какво си заслужава да умреш, кого да обичаш и най-пространственото, защо трябва да се живее в държавата Х, като сбодата може би е другаде. Отечеството според мен е мястото, където можеш да обичаш...Нали в БГ няма война? Или има, само че ние нямаме сетива и не го чувстваме... Струва ми се, че най-голямата война е вътре в нас, когато ставаме роби на комплексите си, на его-то си, на компромисите с честта и достойнство... А и още нещо: гордостта погубва всеки опит за истинско приятелство...Загубите са нещо като учебник. Напоследък те ми се падат като ДУНАВСКО ХОРО...:)))Раз-два, малко сол и пипер в духовната рана и продължаваме напред...

...Кои са STRANGERS?
Ето още една история, този път от артистичния ни свят: имало едно време две женици...Те са доста по-големки от мен...И аз като малък човек, би трябвало да се уча от тях?:))Едната надминава 40-те, навлиза към средата им, другата скоро ще отхапе тази възраст. Едната се опитва да пише разни неща...(но тя не влага значение на "опитва"...тя си мисли, че е куул в писането)...Другата пък се опитва да играе...(мисли си, че е куул актрисата у нас, може и да е-аз вече не ги разбирам тези работи). И двете през годините са се събирали в приятелство-единство-творчество и красота, после пък са се разделяли, едната е говорила за другата змии и гущери, другата тоже...После пак се събират, и така до следващата творческо-градско-селска- женска истерия:))) Това е типично женско дефиниране на STRANGERS...Колко е шарен светът, нали!?:))

На финала следва малка задачка, кое STRANGERS ви възбужда повече: онова на любовта от филма, която според мен е мулто перфекто:))) Или тази родна картинка...?
Както си го нарисуваш или докъдето ти стигат границите на собственото ограничение.
или както пееше Мариус: "Не, не мога да правя такива неща!":)))