За всички "ПРЕШЪС" момичета
"Прешъс" на режисьора Ли Даниълс е чудесен показ в едър план, посветен на домашното насилие. Трудна тема и светъл филм. Противоположностите се привличат. Сценарият се основава върху романа "Подтик" (PUSH) с автор американката Рамона Лофтън (псевдоним Сапфир), който описва живота на цветнокожа девойка, изнасилена два пъти от баща си и малтретирана от майка си. Вследствие на изнасилванията момичето забременява, от първата бременност ражда дете със синдрома на Даун.От втората малко негърче с борбеното име Абдул. Въпреки ужаса, Прешъс съхранява човешкото в себе си и любопитството си към света. В Америка социалната система, за разлика от наше село работи ... Момичето намира сили, успява да си стъпи на краката и прави своя избор. Макар че е заразена от насилника си и има ХИВ.
Филмът заслужено спечели наградите ИМИДЖ - национална асоцията за съдействие върху напредъка на цветнокожите, както и наградите НЕЗАВИСИМ ДУХ-награди на независимото кино. Актьорският състав е пре-пре любопитен- Габури Сидибей (брилянтна находка и естествена интерпретация на образа на Прешъс)Моник - майката на Прешъс, Марая Кери (много пипната игра) в ролята на социална работничка, Лени Кравиц като медицинска сестра...а музиката е на българина Марио Григоров, работещ за независими проекти (досега е композирал за филмите „29 палми” с Крис О’Донъл и Бил Пулман, „Тенеси” с Марая Кери и „Хромофобия” с Пенелопе Крус, Ралф Файнс и Кристин Скот Томас.)Оскарите също отразиха и наградиха този филм за поддържаща роля в лицето на Моник и адаптация по роман...
Филмът обаче ми напарви впечетлание с една много приятна посока, без да я натрапвам ми се струва, че е важна...човешката ксенофобия...има много измерения...тя е със сексуален аспект и с расов аспект и с духовен аспект...ксенофобията, би трябвало да се възприема като обобщен образ на неприемане на другостта... Прешъс открива,че нейната учителка е с хомосексуална ориентация, но именно учителката я обича като свое дете, докато "чудната" й майка я замерва с шишета по главата... ето защо мислите на Прешъс за гей обществото трябва да се залепят като гниди на някои високо моралитетни люде в т.нар. гражданско общество... В 21 век това гражданско общество е много по-близо до статуса туземец-човекоядец, отколкото до хай спиритшуъл генезис на колективно съзнание.
След този филм, можем спокойно да направим малка проверка-къде сме в социума... Ако някой ви каже: "Виждам ореол над главата ти, а очите ти светят топло", то явно Вие сте добър човек, от онази безценна порода на променящите света. Вие също сте скъпоценни, толкова...,че да дарите живот на някоя малка ПРЕШЪС. А както се знае да дариш живот е велико чудо:)))
