четвъртък, 18 март 2010 г.

" ИСКАМ ДА СЪМ КРИСТАЛЕН, НЕ РЕАЛЕН"





Това са думите на Ицо от "Източни пиеси", в може би най-грабващата за мен сцена от филма(сцената на разговора с психолога)... Истината е, че поне на този етап от развитието на новото българско кино "Източни пиеси" оглавява личната ми класация...Първо, защото е болезнено искрен, без пози и лицедействие,че е например уникален като история, начин на заснимане или пък гръндж, заради участието на еди-коя си изгряваща звездочка...Просто този филм говори на езика на всеки от нас, влизайки в салона, за кой ли път преоткриваш себе си-светло априори, но доста объркано същество. Днес, докато си пиех обедното кафенце в Салуна срещу Климент Охридски- даскалото, направих следната реклама на ДИ ВИ ДИ-то с филма- " този филм е като горчиво, с отвратителен вкус хапче, но лекува..." А на девойчето от бара й разказах за един филм от моето ученичество "Диви нощи" със Сирил Колар...не знам защо, дали заради честността на двете ленти, или пък заради смъртта на главните герои непосредствено след финала на снимките, Ицо от филма ми заприлича на Сирил...
"Източни пиеси" много точно дефинира болестта на 21 век-напрежението във въздуха идва от вътрешностите ни... Нещо ще се случи и ние не знаем какво! Незнанието може би се поражда от факта, че сме забравили да общуваме, да обичаме, да дишаме пълнокръвно...
...И този деликатен рисункък на Христо Христов-великолепно изпълнение...ПОКЛОН!!!
Поклон на целия екип и продължавайте да ни ИНЖЕКТИРАТЕ С ЛЮБОВ, за да не бъдем неми!!!