ДА НАВЛЕЗЕШ В ДРУГО ВРЕМЕ
Вече съм по-голяма, в смисъл по-старичка, на 7 април станах на 3 и още нещо си години...което не означава, че няма да продължавам да дразня някои хора с присъствието си, за да им вгорчавам живота:))) , а на други ще дарявам щедростта си, топлината си и усмивки, но не от старите ленти, защото моят живот си е моя нова лента:)))
По темата след две седмици тръгвам на путьовка за София, ще записваме пиеска, същата пиеска вече има покана за авторски прочит на 13 май на друмевите празници, затова ми се струва, че е нормално тук да пейстна това писмо, което изпратих до приятели и не-приятели, до колеги и журналя, да се знае, че все още сме живи, и че дори и без-щатни у драмата на наше село, газииииииииииииим :)))) яко, ако сме намерили светлината в себе си и БОГ!!!
"Приятели, радвам се, че въпреки всичко и благодарение на утвърдените
драматурзи в родното писане, повярвах, че пиесата ми ФЕЙСБУК има някаква
макар и малка стойност и може да задържи вниманието на някакви театрали
въобще... Пиесата отразява звука на мисълта, излъчван в мълчанието,
докато стоиш сам пред клавиатурата и се опитваш да бъдеш или не бъдеш
себе си между атомите на електронния свят...защото именно състоянието ми
ФЕЙСБУК ми помогна да кажа и напиша, това, което мога и искам да бъда.
Пиесата е около 88% документална драма и първите, които я подкрепиха
като чернова бяха колегите Яна Добрева, която се застъпи за този текст и
му даде светлина, както и Захари Карабашлиев, благодарение на когото
повярвах, че състоянието аут ъв спейс е всъщност най-любопитното, дори,
когато не ти позволяват да правиш онова, което искаш на сцената. Пиесата
е писана за около седмица в периода 31 май- 4 юни 2009-точно, когато
имах ужасен здравословен проблем-болки в мускулите...и се опитвах да докажа на организаторите от МТФ "Варненско лято", че можем да бъдем професионалисти, въпреки различните ни позиции, писането,
случките и хората от ФЕЙСБУК ми помогнаха...Стискайте палци, този текст
да бъде оценен и да бъде реализиран. Благодаря на режисьорките Елена
Панайотова и Биляна Петрова, че ми написаха своето "ДА" за текста.
Благодаря на онези, които искат все още да правим заедно театър и ще го
правим. Фейсбук е само началото. Фейсбук е моето "лично и несериозно за
живота"-споделете го и ВИЕ...Очаквам ви на авторски прочит в Шумен
поздрави от Варна-елица"
... а дотогава в София и на други места и поне седмица,лишена от компа си, в слушане на сърдечния бийт и чудната музика на Тони Райжеков, която той предостави за записите на пиеската....и разбира се в четене на Женя Гришковец:)))
пп А тази картинка е дело на актрисата Слава Георгиева-актриса, с която ни свързват повече от светли чувства, свързва ни един спектакъл в Ловеч и една обща кауза: да бъдем себе си!!!
