АФРИКАНСКО ЧИЛ-АУТ:))) ЪВ СПЕЙС

Животът е чудо... според екстрасенси и магове всеки от нас има около 20 процента, за да вземе в ръцете си съдбата и да й повлияе. Това хич, ама хич не е малко, ето с 20 процента съкращения в културата (театрите) министър Дянков-учен от световна величина смята, че ще доведе българската икономика до космически възход. Както каза едно детенце в автобуса наскоро: " моят рожден ден е далеч, но аз имам търпение и ще го дочакам. Хората трябва да са търпеливи и да могат да чакат, ние с тати как чакаме на опашката в БИЛА, и не пререждаме, щото сме възпитани"... Така и аз, щото съм възпитана шъ почакам, пък ако г-н Дянков не промени нещата, имам право да се възползвам от моите 20 процента свободна воля, нали?
Преди седмица бях участник на театралния фест в Шумен, благодаря на младите актьори от местния театър Димитър и Димитрия, с които успяхме да "объркаме" сетивността на великото жури с текста ми ФЕЙСБУК. Журито се състоеше от гранде ко(у)рифеи на българското позорище...то не бяха актьори, театроведи и режисьори (Цуци, Стелка-звездная, Розичка) и джемсешън от ексктремисти-пирати: на родната култура:))) Според журито, авторските драматургични текстове не били с общочовешки ценности и затова нямаше наградка. Сори, Цуци, обаче ти въобще можеш ли да четеш сквозное?:)))
Невър майнд, организацията и директорът на Шуменския театър бяха готини, земни и нормални хора, нещо, което ми предстои да "ВКУСЯ" с настъпващия театрален международен фестивал у наше село-понеже там има доста неземни създания и елфически постижения...
Покрай забавното има и малко мелодрама, която ще споделя със следното писмо, публикувано от колегите от сайта за новини варна утре, а писмото е следствие от една моя история в сп. ЖЕНАТА ДНЕС, та с това писмо вероятно приключва един важен и силен период от работата ми с деца, ех....
ПО ПОВОД „ДЕТСКИ БЛУС ЗА МАМА И ГОБЛЕН”***

ПИСМО ДО ЕМИЛ, НО НЕ ОТ ЛЬОНЕБЕРЯ, А ОТ БОЛНИЦА НА КРАЯ НА ГРАДА

АДРЕС: шести етаж, където има опашковци

Скъпи ми ЕМИЛЕ,

Знам, че си малко разочарован, защото днес не съм с теб, но то е без да искам...и за да се почувстваш малко по-добре ще ти разкажа приказка, ето виж, как крайчецът на устничките ти се гони в усмивка. Това е нашата приказка. Преди една година през оранжевото юлско лято на твоя етаж се появи една елочка...ти сега не се сещаш какво животно е елочката, но не бързай всичко ще си дойде на хеликоптера... Представи си елочката като малко таралежче, но вместо иглички на главата има синя найлонова шапчица, леко килната встрани. По синята шапчица деца и елочката са нарисували много усмивки, извънземни човечета и малки зъбковци... Та тази елочка се разхожда с цветни тениски дори през зимата и обича желирани мечета, защото и ти ги обичаш, нали...да, знам, че обичаш и желирани акули, съвсем забравих, че точно тази сутрин, когато не съм до теб бях подготвила да бъдем страшни пирати, по-страшни и от карибските дори и от онези истинските от СОМАЛИЯ и да ловим желирани акули, защото ОКЕАНЪТ е пълен с желирани акули и царе-шушумиги...за царете имам една нова приказка, но нея ще ти я изиграя друг път...
Та малката елочка обичала да измисля от хартия картонени чучковци(това е нещо средно между чичковци и вълшебници, всъщност според елочката това са децата, по средата на порастването им). Елочката майсторяла маски на всякакви живи същества, че дори и на пластмасови роботи.. всичко каквото децата от шестия етаж си поръчвали...Елочка била много веселичка и пеела, танцувала, правила смешки и прасенца от коркови тапи...също така събирала специални коркови тапи от чужбински вина със специални печати за колекцията на Патриция-ти познаваш Патриция, нали? Емиле, спомняш ли си как последния път с елочката си измислихте световното първенство по футбол? Ти бе нападател, Сидерчо централен бранител, Патриция публика, която гневно чопли семки, а елочката се превърна от съдия във врата за наказателен удар и... ГОООООООООООЛ! А после всички направихте с елочката мексиканска вълна...и станахте толкова силни, по-силни от най-великанското цунами на света!!! Еха, какви приключения само! Завиждам ти за тази чудна елочка!
Елочката обикаляла стаите на всеки опашковец от шестия етаж на болничката и подарявала мечета, ангелчета, зайчета, котенца, пиленца и каквото опашковците си пожелаят...Тя взимала картон, маркер и като мелничка за чудеса-бум-бам изпълнявала желанието на всяко малко и по-голямо човече (чучко), който бил пациент на болничката. Така било всеки уикенд...до... вчера...
Вчера мишчицата Гризелда извикала на официален разговор елочката, казала да си сложи смокинг, защото този разговор бил мулти важнейши и сериозен. Обаче елочката си сложила червените очилца за слънце. Голяма грешка, елочка!!! Ето какъв горе-долу бил разговорът между мишчицата Гризелда и елочката:

Гризелда: Не съм чела най-новата ти приказка, която си написала в една книга за възрастни, обаче там си сложила снимки на опашковците... Извика ме Карабас Барабас и ме наказа да направя 200 салто морталета и да стрелям с прашка по кокосови орехи, които падаха върху гризалдическата ми главица, заради тази твоя постъпка. Знаеш ли какво ми струваше това?
Елочка: Торта ГАРАЖ или сапунен балон?
Гризелда Ти си балон, ти си цял сапунен сериал! Не, струваше ми наказание и голямо мъмрене. Я бързо да се засрамиш!
Елочка. Бързо се засрамих!
Гризелда: Ха, така! Сори елочка, но шестият етаж не е приют за твоите смешки, като пишеш приказки и публикуваш фотографии на опашковците, което е свръх-топ-ултра секретисимо аз те освобождавам и забранявам да идваш повече тук!
Елочка: извинете, г-жо Гризелда, простете ми земната тъпота, но за да освободите някого не трябва ли първо да го назначите...?
Гризелда Шт---не ми се прави на дървен философ, ти си една фантазна елочка и нищо повече! Аре Чао! Че трябва да пия чай с английската кралица след пет минути!
Елочка.: Пък майките на опашковците харесаха тази приказка-нъц!
Гризелда: Я да не ме поучаваш, аз съм спец по приказките! Ти къде си сега? В смисъл къде разказваш приказки?
Елочка: За разлика от вас-аз съм на всякъде...Нали съм фантазна елочка! Пийте си чая със здраве! А извинете чаят зелен ли го предпочитате или стъклен, защото аз имам в десния си джоб едни лимки и мога да ги натроша вместо бисквитки за чая...

„Останалото е мълчание”-финал-от „ХАМЛЕТ”

Та скъпи ми, Емиле, ето защо тази неделя няма да те веселя, нито теб, нито Патриция, нито Теди, Криси, Марто, Гого..., но ти благодаря, че си казал на майка си, „Елочка е най-готинката, по-готина и от онези клоуни, дето ни мислят за глупави деца и всички взети заедно...” Запомни едно от мен: бъди храбър и с добро сърце, защото докато си още чучко имаш онази сила, спомняш ли си МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ? Докато си малък чучко имаш силата на джедаите, имаш светлината и ще надвиеш всяка болест, дори и тази, заради, която си на шестия етаж в болница на края на града(света).

Поздрав най-сърдечен от патиланчо вечен твоя: ЕЛОЧКА МАТЕЕВНА. И да поздравиш чучковците от мен. ОБИЧАМ ВИ!!!

ПП. Мили деца, това щеше да бъде тъжно-весела приказка, ако не беше истина...ето така всяко добро намерение рухва заради ЦАРЕ ШУШУМИГИ и ГРИЗЕЛДИ..и една история, как живеят в България онкоболните деца и техните родители.. „не се притеснявай доброволци винаги ще се намерят”-ми каза Гризелда. НО петната на 101 далматинци са повече от царете и мишките взети заедно, така че не се бойте...а се усмихвайте, усмихвайте се само!!! Това е част от космическата смехо-арт терапия!!!



***
Заради тази публикация в лайфстайл списание по повод проблемите на онкоболните деца – неделната смехоарт терапия, водена в МБАЛ „Св. Марина”от доброволец ( Елица Матеева) е отменена, а доброволецът някои смятат, че са го изпратили на заточение- да лови риба и спомени. Обаче както пееха ЪПСУРТ „Мене ме нема в цялата схема!”- няма ме във вашата схема, уважаеми администратори...
&*****

Както и да е-продължаваме да слушаме винили, да събираме почитатели на грамофонните иглички и приятния съсък от звуци, а днес е чуден празник ПЕТДЕСЕТНИЦА! Ето какво ми се случи точно преди час- в пенсионерската сладкарничка Маргарита, от която обичам да купувам саралийки за мама, днес имаше около 20 бабички, които шумно дискутираха нещо си, половината от тях вероятно недочуваха и се надвикваха, та на жената зад щанда, не й беше леко. Казах и една шега: " Тези бабки са евъргрийн абитиурентки и затова са шумнички-обсъждат новите си премяни." Жената се усмихна. После при мен дойде една бабка да си вземе кафенце, аз й честитих настъпващия празник 24 май и Петдесетница, като й погъделичках самочувствието: "Вие сте от дружеството на вечно младите гимназистки, нали?"- бабето се зарадва и ми подари орехови листа за здраве-така повелява народната традиция, пък и аз таман бях пропуснала да си взема от Катедралния храм. Пожелахме си здраве и хубав празник.... И тогава, точно в този миг сякаш времето спря, погледнах нагоре към небето и имах чувството,че съм някъде другаде-в Африка, в Индия или в Мексико...беше секунда на блаженство и спокойствие...Профуча лек автомобил, някакви деца се гонеха и аз отново се озовах пред моята пластмасова маса с пластмасова чаша с ароматно кафе... Ако това не е чил аут магия-здраве му кажете...