лятото на феста или за самъра:))) в театъра
МТФ "варненско лато" 2010 се случва въпреки кризата и в сравнение от други години се опитва да предложи най-после значими и мащабни проекти от международен характер. То се случва и за мен по особен начин: за първи път имам възможност свободно да избирам начина на писане, типът анализ и форма за представяне на най-интересните и любопитните герои във фестивала, като целта ми бе да фокусирам вниманието на зрителя предимно върху български артисти и най-ценните проекти. Ето защо, ако съм подминала с патоса си някой спектакъл,това се дължи на обстоятелството дали ми е въздействал или подразнил...и в двата случая има какво да се научи. Благодаря за доверието на хората, които правят качествен сайт за новини "варна утре",защото те ме поканиха да пиша за театър-какъв лукс в наши дни!!! Всичко започна от едно писмо до Емил,но не от Льонеберя... което бе по не чак толкова приятен повод. Но явно начинът ми на писане е докоснал тези млади и с младежки сърца новинари и така се озовах сред сговорната дружина и аз-щурецът, който пише за театър на воля, но си мечтае за мига, когато ще го прави на воля-когато някой малко по-интелигентен директор на театър си седне на дупцето и прочете какво пиша като драматургия, как смятам да я направя, така че да има публика, страсти, чувства, смях и да ми каже: ела и бачкай спокойно...когато това се случи, обещавам прическата ми да бъде нула номер, а до тогава...ще пускам пънк оперение...ето такива ми ти работи. Суетата не ми подхожда,и не ми подхожда да си пия питието с гении на бг театър, защото не обичам да пия с чужди пари и второ т.на Юдини целувки не са ми по вкуса... а иначе фестивалът си тече по часовника на ПАНТАРЕЙ, скоро пак се отправям за Сохото- София и да видим какво ще се случи на проекта ФЕЙСБУК, варвам, че ще стане, защото този път това е повече от работа, това е моя лична кауза, каузата да докажа на големите разбирачи, че точно в този текст има човещина, има стойност има и социален момент, тези, които не са го усетили -псевдожурита и пр.просто никога не са имали възможност да се потопят в реалния свят на сълзата от агресията, в реалния свят на самозабравили се управници, в реалния свят на отлитащата от бреговете на зениците ни любов...
До скоро (на)дървени философи, до скоро нощ, здравей ден! Децата ще спасят света!
