четвъртък, 8 юли 2010 г.

МОЯТ БЪДЕЩ МОНОСПЕКТАКЪЛ "СЕГА"





Всичко започна от едно магазинче за руски стоки БЕРЬОЗКА... с хората си говорим на чист руски-с една дума те са "оригинали"... и ето влязох във второто стайче от магазина и го открих на един рафт,моят "друг" Женя. А Женя съм го гледала на фестивала НЕТ 2005 в Москва. Но тогава в магазина, откриването бе почти като с магия, такава, каквато навярно е изживял Чаплин, докато му е кацвало бомбенцето на главата и се е спънал в бастунчето си... Намерих малка книжка с пиесите на Евгений Гришковец до 2008 и реших да ги прочета, купих книжката и хич не съжалявам. Първо, защото си пробвам руския, и после... после... открих текста му СЕГА, който си мислех, че е монодрама... и си казах, щом той може да прави и пише текстове за театър и да си играе в тях... мога и аз... след като не завися от други обстоятелства... Докато си пътувах до един градец-малък райнен център, прочетох СЕГА си обещах: ето това ще преведа... Преведох го и реших да го изиграя. После потърсих всички спектакли на Женя.Изгледах "Планета", " По по по", " Титаник", " Едновременно", "Как изядох кучето" и т.н. изгледох филмите "Разходка", " 13 месеца", " Азазел", метнах си от нет песни и музика с Женя и изведнъж се установи, че СЕГА е музикален албум, а вече текстът бе преведен-което означава, че в този случай направата на спектакълчето ще е облекчено, защото, да, текстът е на Женя, но може да се третира не по пиеса, а по аудиоалбум, а спекакъл по аудиоалбум май у наше село никой не е правил-чудничко...
И днес след като успях да спечеля един бас и да наддам килограм и половина за по-малко от три седмици, вече мога да почна обратната процедура с отслабването-седнах да уча текст... декорът почти е осигурен и е много мобилен... сега ще търся долница за костюма ми... иначе тениски бол с весели надписи,такива, каквито колекционирам...
Уча бързо текст, изчислих, че за три дни ще го науча и почнах да си развивам поантичките... Чакам хореографа си Гоош да се завърне от Австрия, за да ми покаже някои движенчески интермедии към монолозите... В този текст има толкова обич към малките неща, към живота, към града, към мечтите за любов, това е чиста драматургия-човечна, смешничка и лекичка като танцуващо листо, обруленко от южния вятър... ето например част от монолога:
5. СЕГА
(черно-бял филм)
Той
Интересно, къде се дяна любовта? Тази любов, която блика, струи от всеки кадър на любимите черно-бели филми? Тази любов, която е подгонила самотните каубои, а може би те са я подгонили, тази любов, която принуждава да пушат до припадък героите във френските и италианските черно-бели ленти. Любов, която чака във всяко от 17-те мигновения на онази същата пролет?
Има ли я тук, сега? Има ли я за мен? В моето цветно време...
Но когато си купувам биричка от нощното квартално магазинче или обръщам третата или четвъртата чашка в някакъв си задимен бар, изведнъж усещам, че тялото ми е покрито с бял плащ и нося хубава мека шапка. И още чувствам, че всичко това е около мен...като че ли...като че ли се случва с мен...то е особено...като начало на прекрасна дружба, да, моята прекрасна дружба с моето време. Дружба в отсъствие на любов.

Тя
Странно, къде е този град? Този град, който прекрасно познавам,зная че го има, въпреки, че никога не съм била там? Но съм го виждала толкова много пъти, в тези същите черно-бели филми, от които е невъзможно да се отскубнеш.
Този град, който винаги се дави в удивителна светлина, с уникален, светещ от чистота асфалт, без леки автомобили, с изключение на тези, които мият улиците. Град, в който всичко е така плавно, спокойно, значимо. Крайбрежните алеи, мостовете, склуптурите на милиционерите."
из СЕГА :))))

на снимките е женя като голям, малък и аз:))) а зимното местенце е разбира се московский ориджинал:)))ДОБРО ПОЖАЛОВАТЬ!!!РЕБЯТА!!!