сряда, 18 август 2010 г.

Властта извращава артиста


благодаря на журналиста Васил Тоновски, за интереса му спрямо моята скромна персона, но неговото интервю ми помогна да си изясня, къде съм в театралната ситуация...значи аз съм встрани от нея, и същевременно съм на "ТИ" с нея... Този разговор може да се открие в сайта "Днес + ". А иначе къде съм: от два дни пазя леглото, защото крехкото ми тяло се сдоби със слънчев удар, днес личният ми лекар ми изписа нещо за кръвното, което априори е нисичко-към 13.00 бе 80 на 65...да си болен е неприятна история, но това е и възможност да се вслушаш в тялото си...а то винаги се опитва да ни каже много неща, само че ние нямаме навика да го чуваме...,уви и после сме болни...Но с помощта на дядо Боже и дребосъчето, което ми прави чай, се надявам скоро да съм пак щурото дете на града...
Елица Матеева: Властта извращава артиста

17.08.2010 14.05
- Г-жице Матеева, какво мислите за това, което се случва в областта на сценичните изкуства?
- В контекста на случващото се събиране на два изпълнителски института като опера и театър във Варна, струва ми се, че бе излишна подобна акция. Двете средища и досега са работили успешно и паралелно. Събирането им едва ли ще доведе до очаквани икономии. Смешно е да се мисли, че от култура може да се спестява. Културата е лукс, тя трябва да се прави заради самите нас, а не въпреки някакъв бюджет. Съзнавам, че времето е трудно, но кое време не е било кризисно. Дали през Ренесанса и Просвещението, или през и след Втората световна война хората не са живеели кризисно?

За мен ТМПЦ е вид ГМО. Пред новия му ръководител се разгръща предизвикателство да съчетае менажирането на такъв обект с мисъл и артистизъм. Спомням си една мисъл на Цветана Манева – театри без артисти няма. Бих я разширила, няма култура без хора, които да я правят и такива, към които тя да е насочена. Така че, ще се радвам, ако в новия продуцентски център се правят стойностни неща, които да не извличат само печалба, а и да предлагат естетически стойности. Няма нужда в името на финансовия просперитет, ТМПЦ да предлага капалъ чарши продукция – такава лесносмилаема ни залива от телевизионните програми и е със съмнителен произход. Притесненията ми са, че тъкмо печалбата ще бъде в основата на бъдещите проекти в този център.

- Мислите ли, че реформа въобще е необходима?
- Да, има нужда от реформа. Има нужда от дисциплина. През последните 5-10 години, защото от толкова се занимавам с театър като критик или режисьор, театрите се напълниха с „мъртви души”, хора, които играят по едно представление и са на щат. Театърът трябва да е място за искащи да работят хора, за млади актьори, които не си купуват билетче за чужбина, а работят в БГ. За мен всеки театър се нуждае от драматург – пишещ за театър човек, нуждае се от консултант по проекти, това е човекът, който е наясно как се пишат проекти. Драматургът в настоящия момент може да съчетава с пиар и консултантската дейност. Ето как театърът ни може да действа пълноценно.

И за мен е нонсенс, че досега директорите във варненската драма се изживяваха като режисьори и артисти, но никога не стигнаха до този ергономичен анализ. Нужна е реформа, нужна е промяна на нагласите. Артистите са чувствителна природа, със съкращения не можеш да ги накараш да работят. Нужна е друга мотивация – духовна, емоционална, образователна. Друг е подходът към душата на артиста. Считам, че го владея, защото работя с артисти.

- Има ли театрална мафия (по света и) у нас?
- У нас има със сигурност. Засега мой спектакъл – Stereolove – е бил само в Център „Гротовски”, Италия и два пъти в Берлин. Не мога да дискутирам в конкретика чуждата мафия, но в чужбина има система, която се рефрешва. При нас няма всъщност какво да рефрешнеш. Как да рефрешнеш родната мафия? Освен да изчакаш тя да се пенсионира, а дотогава младите се превръщат в дебеловратести културтрегери. Мафия е начина на нагаждане, това си е цяла Бибилия – практика как да успееш в българския театър. Малцина са явленията, които са направили биография от нищото. Всеки е тръгнал от съпорта и рамото на свой ментор. Примери за личностите в театъра ни са: Юлия Огнянова,Теди Москов, Галин Стоев, Явор Гърдев, Деси Шпатова, Елена Панайотова, Владимир Петков, Мариус, Снежина Петрова... Това са хора, отдадени на театъра, въпреки кризи, реформи и пр. Това са личности, които винаги ме вдъхновяват... и ми дават сили да бъда себе си.

- Къде един млад театрал като Вас среща най-големи пречки?
- Обичам пречките, те ме мотивират да бъда себе си. За мен е парадоксално поведението на директорите на театри, когато млад и необременен човек като мен се опита да дебатира за начина на политиката им. Когато казваш какво мислиш, без резерви, е много по-малък шансът да се уредиш с щат и сцена. Предпочитам да съм като Хамлет, да ме възприемат като него. Това не означава, че на финала някой ще ме убие и ще се предам. Това означава да бъда истинска, това ме отделя от зависимостта на мафията. Конвенционалността в отношенията ми с администрацията ме превръщаше в роб и робот. Тези 2 години прекарани като част от администрацията в Младежки театър „Николай Бинев”, където ръководех програма „Младите в младежкия” и работата ми в ДТ – Ловеч като пиар и режисьор ми отвориха очите. Най-голямото зло за съвременния роден театър е статуквото „директор”. Властта извращава артиста, изсмуква му креативните сокове. А артистът би трябвало да е човек на чувството, на емоцията, на доброто...

Елица Матеева e родена във Варна, където след Хуманитарната гимназия завършва право в Техническия университет. От октомври 1999 г. изучава театрознание в НАТФИЗ, а през 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър. Пише за театър в специализирани издания като „Литературен вестник“, сп. „Театър“, Homo Ludens. През 2002 и 2003 г. е носител на първа награда за критика в националния студентски конкурс „Боян Пенев“, а през 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена с пиесата „Криза в Рая“ от Милена Фучеджиева. През 2005 г. е автор и режисьор на спектакъла Stereo love (с Весела Казакова), а текстът е номиниран на фестивала за нова българска драма „Иван Радоев“ в Плевен. През 2005 г. е нейният дебют в прозата с книгата Open. Преди броени дни в програмата за радиотеатър на програма „Христо Ботев“ бе излъчена премиерата на нейната най-нова пиеса - „Фейсбук“.