Болеро за един юбилей
текст за сайта ВАРНАУТРЕ.БГ, снимки Марияна Христова-Варнаутре.бг
Болерото е произведение, писано от французин с баща швейцарец и майка от баски произход.
Така че не се учудвайте, защо при Равел музиката е особена, странна за спокойния импресионизъм и арфическо озарение от началото на 20 век.
Трети ден, докато наблюдавам как актьорите от ДТ „Ст.Бъчваров” репетират болеро, което е звучало в единствената, режисирана от проф. Крикор Азарян постановка на варненска сцена („Пътят към Мека” от Атол Фугард - театрален сезон 1986 - б.а), някак си съвсем логично е да стигна до умозаключението: артистите и в частност хората на театъра са странни птици. Танцуват в минусови температури, помощник-режисьор носи ту вълнени чорапки, ту вълнени елеци, танцуват в синьо, в сини, красиви рокли, ризи, танцуват страстно, танцуват въпреки болките в коляното, рамото, кръста, танцуват като деца, които си играят на плажа и се гонят с вълните. Танцуват болеро - онова същото, което, ако сега проф. Азарян беше жив, сигурно щеше да включи в своя постановка, защото той обичаше този тип страстна музика, той обичаше фадото, южните страни.
Вчера един от актьорите - негов възпитаник, каза: „Проф. Азарян днес щеше да навърши 77 години, а ние репетираме върху музика от негов спектакъл!”
Няма нищо случайно - няма нищо случайно, че именно хореографката Таня Соколова работи с актьорите от трупата. Таня бе част от екипа на режисьора Боян Иванов и, ако вярната публика на нашия театър си спомня неговите спектакли, със сигурност ще се сети, че техният динамичен силует в пространството на черната кутия се дължеше на Таня Соколова.
Таня е мъничка, прилича ми на Едит Пиаф. С подобна на нейната лекота се движи, смее се, шегува се с актьорите, нарича ги „момичета”, „момчета”, „сладки мои”. Измисля, докато наблюдава актьорите, някакъв жест, който едно от онези момичета или момчета, без да иска е направил - като почесване по носа, или закъсняло влизане... и всичко, което върши работа за този танц, постепенно намира свое лице в драматургията му. Танците също имат драматургия, тя е подвластна на музиката, но ти подсказват някаква история. Без история не може. Театър без история също не може.
ДТ „Ст.Бъчваров” ще отбележи своя юбилей със спектакъл, в който ще има от всичко: смях, песни, танци, сериозни мисли, болезнено откровени мисли, на актьори, драматурзи, режисьори, оставили душата си в театъра, заради диханието на сцената. Този спектакъл е нещо като болерото, което актьорите репетират - страстта се пресича с онези ежедневни дреболии, изскачащи от куфарчето на съдбата... Уж, случайно срещаме мъж или жена, случайно и небрежно докосваме косата си, настъпваме с токчето на обувката си някого, а после - тези случайни подробности от пейзажа създават история.
Днес, 90 години по-късно, когато театърът се превърна в част от структура (ТМПЦ) - измислица „премислица” на хора (не в час) с историята на ДТ „Стоян Бъчваров”, в тъмния салон, сгушена върху столове, якета, антерийки, за наметка против уроки от студената сцена, в очакване на акордите от болерото, си казвам: „Благодаря ти, Господи, че ги има тези деца - актьорите, които въпреки ниските заплати, въпреки че някои „мъдри” лидери ги наричат „неблагодарници”, играят на сцената, летят и в тези 6 минути – продължителост на болерото, те създават свят, в който забравяш за световния гърч, забравяш за болките в сърцето, кръста, рамото, коляното, забравяш, че си смъртен и ставаш част от една любов. Любов към театъра, защото АЗ и ТЕАТЪРЪТ сме едно, едно страстно болеро!
пп В ю тюб, на Болеро "Аз,театърът" - може да се види и репетиция
31 март на Основна сцена от 18.00ч. Ви очакват талантливите актьори на ДТ "Стоян Бъчваров" в спектакъла на режисьора Стоян Радев-Ге.К "АЗ, театърът", повече информация във фейсбук страницата на варненския т-р
