събота, 26 март 2011 г.

ВАРИАЦИИ по ДЗЕН


Това е текст, който се роди по повод едно бъдещо пътешествие в света на танца...нямам никаква представа как може от него да се изведе жест и движение, но чувствам, че незнанието поне в този случай на работа не ме плаши... Текстът звучи като философски опит, задачата бе да дам словесно отражение на думата ЧИСТОТА...Това, което излезе е резултат от срещата ми с филма "БЮТИФУЛ", неотразимата игра на Хавиер Бардем в него и след една безсънна нощ, прекарана навън...между 3 и 4 сутринта Варна е град на крайностите...




ЧИСТОТА
ВАРИАЦИИ


ВЪТРЕ
ВЪН
1. плюс 2=?


ВЪТРЕ
С всяка секунда тялото ми умира, но това не ме плаши, защото зная, че дифузията на телесното в пространството и във времето е необратима реакция. А всяка реакция е процес, форма на живот, дори, когато моят живот вече не съществува.Когато АЗ не съществува. Казваш, че Аз има много лица, а може би има едно и също лице, но ти го чувстваш по различен начин, защото винаги, когато се раждаш, информацията за предишния ти Аз е скрита дълбоко, дълбоко в теб и докато я откриеш, Аз е вече на финала на поредната необратима реакция. Чувството за принадлежност на твоето тяло към Аз и Аз към тялото ти, събира частите в цяло, в контакт. Контактът е като КИСЛОРОДА за Земята. Контактът образува Дома на съставните ти части. Твоето ВЪТРЕ е причина за изображението на „твоето” ВЪН. Твоето вътре влияе на онова там-на ВЪН. Всъщност, ако трябва да сме точни онова там ВЪН, никога не е истински ТВОЕ, Ти си мислиш, че е, но това е илюзия. Често се питам КОЙ СЪМ АЗ? Отговори..., възможности и като че ли... ми е най-лесно да кажа: НЕ ЗНАЯ. Но може би ще имам представа, когато се науча да подреждам частите си, когато между АЗ и ТЯЛОТО ми има кислород, контакт. Контакт, не контрол. Контактът между съставните части на моето ВЪТРЕ, развит без напрежение, е вид диалог. Този диалог, наричам ЧИСТОТА. Чистотата не познава напрежението, тя е отвъд него, може би понякога се появава като негова последица, но самата ТЯ не го разбира. Чистотата е разновидност на светлината и разновидност на цветовете. За някои тя е бяла, но за мен белият цвят е синоним на празнота...вцепенение, всъщност цветовете са без значение...за ЧИСТОТАТА.
ЧИСТОТАТА е като случайностите. Тя се появява, там, където липсва амбиция, липсва надпревара, липсва АЗ-егото ми. От това следва ли, че чистотата е и любов? Не, чистотата не е любов, тя прескача любовта, защото в живота, в реалността не съществува БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ, но съществува безусловна ЧИСТОТА, така, както има дзен, има ом, има медитация, има смърт...има плавност и лекота, има болка, която не боли, има нормално налагяне на атмосферата.
Какъв е звукът на солената вода? Прекрасен! Ти може би не го чуваш, и той може би не е уловим с твоите сетива-но когато осъзнаеш, че звукът е прекрасен и съществува, тогава си постигнал ЧИСТОТА!

ВЪН

Светлината минава през пръстите ми. Събуждам се бавно. Когато слънцето ме е изпреварило се радвам, че ме е...изпреварило. Денят, новините, кафето...или кафето, новините...но важен е ДЕНЯТ.
Втурването наВЪН е като излизане от кожата и полагане на нова кожа, специален грим, защото това ВЪН се различава от вътрешността ми.
Под балкона крещят хора, гонят ли се или се бият? Не искам да зная... Агресията е слабост или привилегия на слабите.
ВЪН се тресе, но не от живот, наситен с вътрешна чистота...Вътрешна чистота притежава природата, човешката вътрешна чистота е опит, упражнение по стил, но не и окончателен резултат.
Това, което се случва с хората е тревожно, защото нищо не се случва с тях! Еволюцията и революциите им би трябвало да имат смисъл...
Но Земята е болна от този смисъл, тогава?
Реформа на формата?!? Възможно ли е да една промяна, един стремеж на хората към прогрес, да оплоди природата? Хората си купуват парчета от Марс, но живеят парчета-живот.
Катаклизмите в Природата са отговор на и срещу всяка война, предизвикана от хората.
Виртуалното превзема реалното ВЪН. Изкуственият интелект измества рожбите на пиродата.
Земята е малка точка, видяна извън самата нея.
Вселената не може да ти плати наема, но може да бъде твоя ДОМ!!!

1плюс 2 е различно от 3
Вътре срещна ВЪН.
Това е чужд свят по отношение на моята чистота. Това ВЪН ме провокира с ритъма си, с вибрациите си, с различното от ВЪТРЕ. ВЪТРЕ иска да познае ВЪН и понякога ВЪТРЕ И ВЪН се пресичат за миг и може би ВЪТРЕ и ВЪН постигат цялост, но постигат и умора. Умората е пост фактум цялостта. Умора от чистота на два свята, които сами по себе си я притежават, но всяка чистота е Вън за чистотата на другия свят и ВЪТРЕ за собствения си свят. Колкото по-нерационална е тази среща, толкова е по-голяма вероятността, чистотата да бъде първична и неизневяраваща на стремежа за истинност между срещата на ВЪТРЕ с ВЪН. Всеки е ВЪТРЕ И ВЪН, въпрос на интерпретация. ВЪН изисква контакт с ВЪТРЕ, какво се случва, ако се лишим от първичността на срещата между ВЪН и ВЪТРЕ? Контактът постепенно губи лекотата си, обременява се със закони на логиката. При липсата на контакт, макар че ВЪТРЕ И ВЪН го търсят, настъпва напрежението, кризите, взривовете.
ВЪТРЕ често агонизира по ВЪН, предполагам, че е възможна и обратна реакция. Но, когато ВЪТРЕ осъзнае, че взривовете са неизбежни заради невозможността от реална комуникация между два различни свята: себе си и другия (ВЪН спрямо вътре), третият свят- тяхната съобщност се превръща в утопия, в отломък, в насилие над природата на световете и тяхната лична идентичност.
Тази нощ моето ВЪТРЕ се опита за пореден път да срещне ВЪН. ВЪН го затрудни, защото чистотите на двете повърхности бяха толкова силни, че не можаха да се пресекат. Те се самоотрекоха. В момента, в който ВЪН се превърна в далечна планета за моето ВЪТРЕ, осъзнах, че чистотата ми плаче, но е и щастлива, защото вече се е освободила от ВЪН, поради невъзможност ВЪН и ВЪТРЕ да бъдат цяло с дълготраен актив... Всъщност привличанията траят единица вечност-миг.
Обич моя, това не са звездите на небето, а очертанията на твоята нервна система, очертанията на твоята (невъзможна за мен)ЧИСТОТА!!!