неделя, 24 април 2011 г.

Когато сме повече от същества...






Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.

из послание на ап.Павел до Коринтяните-глава 13 или Химнът на Любовта
Припомням тези думи, защото отзвукът им ме преследва отдавна- в един от най - поетични филми (финал) на Кешловски, а именно "Синьо". През последните месеци се наслушах на глагола "Обичам", вероятно и аз съм го споменавала до изтръпване на езика, стократно и ако е било напразно, макар че не мисля че е така, няма да се извинявам, нито пък да тръпна в жалейки... Защото всяко нещо, което се случва тук и сега е пътуване към други срещи, хора, а смисълът на случките е в една бръчка повече, в един бял косъм повече и дори в настъпването на умора-спокойствие. При мен умората от света винаги ме успокоява, при други вероятно е различно...
От рождения ми ден в началото на април, за кратък период преминах през различни състояния, които ме подостриха, подтикнаха ме към търсене на вътрешната ми категоричност, дори с риск да употребя някоя здрава сръбска попръжняяяяя, заслужавало си е... Защото ако някой те обича, то той е ДЛЪЖЕН да те възприема, такъв, какъвто си, така, както и ти НЕГО... Взаимното длъжничество е отговор за възможната съвместимост... Не вярвам на думи и хора, които са си самодостатъчни... и ако човек не търси любовта по време на живота си тук и сега, то за какво ни е този живот?!? Толкова за любовта...
Щастлива съм, че бях участник в Contempo4-издание за съвременно изкуство, проведено във Варна в периода 15-17 април 2011. Заедно с художника Нено Белчев и приятели направихме първата он-лайн постановка на драматургичен текст в България. Записът на пиесата ми ФЕЙСБУК се превърна в основа за нова работа. Концертното студио на Радио Варна приюти проекта ни и той се случи...така, че с Нено ще продължим да изследваме... и да работим заедно, надявам се...
С младата поетеса Теа Денолюбова се гонихме в поетичен маратон през чудесната й стихосбирка "Сложи ме на пауза". Има едно ново, чудно поколение-деца, които могат да ни вкарат в джоба си със своята мъдрост и светочувствителност..."Сложи ме на пауза" е точно такъв пример-разби ме от начало до край...Жестока книга! Поезия на ангел!
В това издание на Contempo се запознах с интересни варненчета, които са едно славно бъдеще, единствено се моля... то да има сили, за да промени ретроградността на културния елит на този град!
Бъдете здрави! И честити и не му мислете много...Защото морето ще си е винаги там, но не и ВИЕ...