събота, 4 юни 2011 г.

ЗА "ЗИМНА ПРИКАЗКА" НА ТР "СФУМАТО"


специално за сайта ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КУЛТУРНИЯ СТОПАДЖИЯ

МТФ „Варненско лято” 2011 - „Зимна приказка”: „Цял един свят е загинал или се е спасил”?

„Зимна приказка” на Театрална работилница „Сфумото”с режисьор проф. Маргарита Младенова е обител за аскети по дух и съзерцание. Като камъкът на Сизиф спектакълът смазва с тежестта на въпроси, непозволяващи на мечтателите да сънуват, това са въпроси – кинжали, обезкостяващи тялото, въпроси–зъбобол, въпроси-на ръба на пропастта, въпроси с надпис „БЕЗ ИЗХОД”.



И ако се замислим, преди повече от 4 века един бард, сочен от някои за лош актьор, а от други - за магьосник-стихоплетец на ситуации, образи и философия, е предсаказал точно бъдещето ни: земята е досущ като приказната страна Бохемия. В чудната Шекспирова Бохемия гордостта, ревността, липсата на нормална комуникация, липсата на толерантност са модус вивенти, а „добрата ни царица”, тя по-добре да си направи харакири, защото в „Бохемия 21 век” любовта, предаността, вярата, надеждата не струват пукнат грош. Такава е цената и на наивниците-мечтатели. Добрата новина е: докато си млад, докато си дете, докато не запаметяваш лъжливите уроци на възрастта, все още има надежда за спасение.



„Зимна приказка” е притча за изгубения рай. Фабулата за лаиците днес наподобява типичен мелодраматичен сериал: ревнив съпруг (лидер), обсебен от Аз-а си и ревност, обвинява в изневяра своята съпруга, някои от жертвите на лидерското изкривено съзнание търсят спасение в изгнание. След време техните наследници се опитват да променят света с любовта си. И финалът би бил един обичаен псевдо хепи енд, ако именно благодарение на положения труд от страна на чудесните актьори на „Зимна приказка” (Цветан Алексиев, Христо Петков, Маргита Гошева, Елена Димитрова, Бойко Кръстанов, Сава Драгунчев, Явор Бахаров, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Марк Делчев) и творческата ангажираност на техния режисьор, се е случила една носталгична и поетична рефлексия за човечество, лишено от сетивата си, от учудването спрямо света. Човечеството боледува от отрицание на света и на себе си като ценност, човечеството живее в свят от „НИЩО” и не желае, не може да се вълнува, защото не вярва в смисъла на живеенето като креативна акция.



Пъзелът от студена нищета е засилен и от сценографията и костюмите на Даниела Олег Ляхова - бяло, чиста линия с препратки към съвременната мода, в която утилитарността е с приоритет.

„Зимна приказка” определено не е спектакъл за всеки, но приказката, която изживява зрителя-романтик по душа, е разтърсваща, тъжна и все пак разказана с много любов към човешкото същество.



Елица Матеева
Една статия от: www.why42.info публикувана на 4.06.2011