КАФЕНЕ.БГ и разговорче с Елица Матеева

Уважаеми,минималистичен кръжец от фенове, преди да прочетете това общение с елочка-да предупредя, то се случи, когато имахме инфото,че спектакълът за 90-годишнината на ДТ "Ст.Бъчваров" щеше да бъде в програмата на МТФ "Варненско лято" 2011- е, вместо него се случи друго също силно предложение- "Бремен", но както казваше една героиня от "Опасни връзки": "Аз нямам вина за това, това е извън моя контрол" :))))


Елица Матеева за арт събитията във Варна и драматургията като провокация - Интервю
Джадала Мария | 16.06.11
Kafene
Елица Матеева за арт събитията във Варна и драматургията като провокация

Елица Матеева е режисьор, който смело експериментира с различни артистични форми и формати, твори във Варна, а в свободното си време чете приказки и развеселява всички от детското отделение на Онкологията във Варна, чете приказки в детски отдел на Варненската библиотека. Прави всичко това доброволно и от все сърце.

Как се вижда културният живот в София, погледнат от Варна? И вижда ли се Варна от света?

Културният живот в София винаги е много пъстър, може би защото има много опции за развитие, много места, много кътчета, които са проверени и показали, че могат да действат ползотворно. Но от друга страна Варна дава възможност да се появяват много нови неща, на които вероятно София вече се е наситила и уморила. Ако за столицата са характерни перформънсите в нетипични театрални пространства или галерии, тук тепърва се прокарват тези опции. И това е много хубаво, защото явно публиката чувства глад за такива представления. В контекста на това, че във Варна има по-малко културни институции като пространства, защото все пак в София има много театри, неслучайно се казва, че ул „Раковски“ е Бродуей на София... Това по някакъв начин създава по-пълноценен живот, всеки ден се случва нещо. Тук има само няколко строго определени места и сякаш няма толкова голямо любопитство. В последната година забелязвам, че пространства като барове, стават малки сцени за музикални експерименти. Преди Котарашки да направи големия си концерт той събра почитателите си за мини концерт в един малък бар за не повече от 100 души публика. В такива малки пространства се случват много интересни неща, въпросът е да има публика и хората да знаят за тях.

Мнението ти за кандидатурата на Варна за Евро столица?

Варна по подобие на София работи в момента върху идеята и намерението 2019-та година да се превърне в Културна столица на Европа. Както знаем тогава два ще бъдат центровете – Италия и България. Като тук, освен София и Варна, има и други градове, които участват в тази селекция, в която така или иначе най-добрият ще се избере от орган, който излиза извън пределите на България. Наскоро бях на пресконференция в Общината, където директорът на отдел "Култура" определи всички стратегии и действия. Вече имаме лого, имаме си и книга, която е посветена на европейските столици. Лошото е, че бюджетът за култура е много занижен. С 200 000 лв. не можеш да удовлетвориш всички кандидати. А те са за Варна около 130-140 проекта, от които са удовлетворени само около 28-30. Има много обидени и огорчени. В контекста на това, понеже има ново ръководство отдел "Култура", трябва да се запознае тепърва със средата, хората, които работят. И там е пробойната, по която трябва да се работи. Има една самодостатъчност в културата, във всички сфери, загубила се е комуникацията и контактността. Във времето, в което живеем, всички някак си сме си самодостатъчни и никой никого не слуша. Това е статус на обществото в глобален аспект, не само в България. Много се говори и никой никого не слуша. Всичко преминава в монолози. Това е моя формула за съвременния човек.

Какво се случва в последно време във Варна?

Наскоро Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна стана на 90 години. Там, заено с актьора и режисьора Стоян Радев, направихме „Аз, театърът“, за два часа с „машината на времето“ разказваме една история за Варна, хората на Варна, артистите на Варна и къде сме ние в целия този Европейски контекст, на Европейската театрална мисъл. И мисля, че сме в едно много добро състояние. Като говорим за политики, форми, нещата които преживяхме миналата година, макар да не съм от щата на Варненския театър, съм закърмена с проблемите на актьорите, на творческия персонал на театъра, на хората в театъра. Виждам, че това, което се случва с тях, те го изживяха много болезнено, когато станахме две в едно – опера и театър в тази структура ТМПЦ, която повечето хора не могат да разберат – „Театрално музикален продуцентски център“ ... Наскоро разбрах, че и Силистренския театър преминава в Добрич по същата парадигма, което е потресаващо. Хората изживяват това, защото по някакъв начин се чувстват обезличени. Когато правихме юбилея идеята ни беше варненските актьори и хората, които работят в театъра да бъдат в центъра на вниманието, да се почувстват за тези два часа наистина като малки богове. Не случайно в началото и финалът на този спектакъл, те са си 100% мои, ги наричам именно „малки богове“. Това са малките богове, които показват тайнството на сцената. И това не са само актьорите – това са и осветители, и тонрежисьори, шивачи, организатори, хората на каса – всички тези невидими хора, освен режисьорите и актьорите, които правят тази магия театър. Да, Варненският театър стана на 90 години! Тази постановка има всеки месец представление, влезе в репертоара на театъра, ще се играе и на Варненско лято.

За мен това е момент на лично удоволствие, защото никога не ми се е случвало нещо мое да бъде селектирано за Варненско лято, макар и в съавторство, защото Стоян Радев е и режисьор на спектакъла, аз имах удоволствието да работя по първата част ... Но и думите са много важни. Който си мисли, че театрално пространство се случа без драматургия, дори и да е само танц или друго – необходима е структура. Така че думичките са много важно нещо. Думичките са провокацията.

Значи във Варна се случват много неща. Комуникираш ги активно чрез социалните мрежи...

Да, случват се, само трябва да се знае малко повече за тях.

Опитвам доста да комуникирам случващото се и чрез Фейсбук. Използвам го много и за вдъхновение. Хубавото му е, че ако има някой, който ти се качи на главата – винаги можеш да го блокираш. Това в реалния живот се случва малко по-трудно. И тук възниква „Къде отива истинската комуникация в живота?“. Не се ли замества тя от изкуственото виртуално пространство? Да, това сигурно е така. Това сигурно ощетява много хора, но в крайна сметка то и създава възможности да заявиш „Аз съм тук“. Хората могат много по-спокойно да кажат „Не“ на нещо. Това е пасивният начин на казване на нещо, но все пак го има.

Отделно от това Фейсбук създава възможност да се чуеш и видиш с много хора наведнъж, с хора, които не са в България, да проследиш различни творчески проекти.

Например Захари Карабашлиев, който е мой приятел, с него общувам активно чрез Фейсбук, а в същото време той е герой в пиесата Фейсбук.

Амбициите ти днес?

Преди имах много амбиции. Като всеки завършил мечтаех непременно за "Икар" или "Аскеер". Но всъщност това са смешни награди. Единственото морално удовлетворение от тях е, че идват с някакви пари, с които можеш да се почерпиш с приятели и една вечер да направиш щур купон.

В последно време много обичам купоните. Преди въобще не ги обичах, а сега всяка вечер правя някакъв купон. Последната ми страст са джагите. Наскоро се научих, още съм от отбора на лузърите, имам доста да работя върху лявата ръка.